3 Р Е Ш Е Н И Е N 221/13 г. гр. София, 13.01.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря В.Петрова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 2033/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. Д. И., Н. П. И. и Д. П. И. чрез пълномощника си адв. М.П. са обжалвали въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен състав № 466 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 449/2012 г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие между мотивите в обжалваното решение и приетото в решението по гр.д.№ 4762/2007г. на ВКС, ІV г.о. , постановено в производство по чл.218а ГПК / отм./ по правния въпрос добросъвестен владелец ли е купувачът на недвижим имот от сънаследник, когато е налице хипотезата на чл.76 ЗН. Ответниците не са изразили становище по жалбата. Пазарджишкият окръжен съд е отменил изцяло решението на Пазарджишкия районен съд № 400 от 01.12.2011г. по гр.д.№ 691/2007г. и е решил делото по същество като е отхвърлил установителния иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./, предявен от Д. Д. И., Н. П. И. и Д. П. И. против М. Н. Ч., Б. И. Ч. , С. И. Ч. и А. И. Ч. за установяване, че ищците са собственици на първи етаж с площ от 96 кв.м. от масивна жилищна сграда, представляваща източния калкан от къща-близнак и ½ идеална част от приземен етаж с площ от 96 м2 от жилищната сграда, ,построена в дворно място, в [населено място] имот кадастрален №4839, №502483900, от кадастрален район 502, както и на съответните идеални части от общите части по чл.38 ЗС. Въззивният съд е приел, че приобретателят на имотите и наследодател на ищците П. И. И. не е бил добросъвестен владелец , тъй като при сключването на договорите за продажба от 1998 г. 2000 г. неговите праводатели не са притежавали правото на собственост в пълен обем върху имотите предвид постановеното на 30.05. 2006 г. решение по гражданско дело №355 /2004г. на Велинградския районен съд, с което на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството е обявен за нищожен договорът за доброволна делба на процесните имоти , с които са се легитимирали праводателите и на основание чл. 76 от Закона за наследството е обявена недействителността на актовете за разпореждане със сънаследствените имоти. Относителната недействителност по чл.76 ЗН няма действие по отношение на всички и сделката, сключена от сънаследника може да бъде заздравена, ако във втората фаза имотът се падне в дял на съделителя-прехвърлител. Оттук е направен и изводът, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане макар и действителен не може да прехвърли права и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗС, тъй като владелецът не владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик поради несбъдване на условието по чл.76 от ЗН. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира за правилна практиката в обжалваното решение. Добросъвестно е владението по смисъла на чл. 70 ЗС , когато владелецът е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е опорочена. В съдебната практика на ВКС няма противоречие, че нищожният договор не може да породи правни последици и затова купувачът по такъв договор не може да има качеството на добросъвестен владелец - той не е придобил имота на годно правно основание поради порок на договора, който го прави нищожен и го лишава от правно действие. Когато праводателят по нищожен договор предаде владението на приобретателя, последният може да придобие собствеността на оригинерно основание /придобивна давност/ ако владее най-малко десет години – чл.79 ал.1 ЗС. При относителната недействителност договорът не страда от пороци, но законът изрично постановява, че по отношение на определена категория лица, той не поражда правно действие. Такъв е случаят при недействителността по чл.76 ЗН. Според ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК актът на разпореждане на сънаследник , изцяло или отчасти , с отделна сънаследствена вещ е относително недействителен по право. При уважаването на иск или възражение на сънаследник по чл.76 ЗН сделката не поражда правно действие по отношение на сънаследниците, последиците на акта на разпореждане не се зачитат и имотът се връща в наследството. От това тълкуване следва, че общото правило на чл.70 ЗН , определящо като добросъвестно владението на приобретателя на чужда вещ, е неприложимо при прехвърляне на имот в нарушение на забраната на чл.76 ЗН, когато в делбата сделката е прогласена за относително недействителна по искане на сънаследниците. С оглед на изложените съображения по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване доводите на касаторите за незаконосъобразност на изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл.70 ЗС са неоснователни и решението следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд , първо гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решението на Пазарджишкия окръжен съд, втори въззивен състав № 466 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 449/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: