Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * множество престъпления * задържане под стража

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 407

 

София, 27 октомври  2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                            ФИДАНКА ПЕНЕВА

                                           

при участието на секретаря Красимира Колова

и в присъствието на прокурора Иванка Илиева

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 434/2009 година.

 

Производството е образувано на основание 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК по искане на осъдения С. Л. К. за възобновяване на вчнд № 409/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 316/2009 год., с което е потвърдено протоколно определение № 35/17.02.2009 год. по чнд № 490/2008год. на Карловския районен съд, по извършеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК групиране на наложените на осъдения наказания по влезли в сила срещу него шест присъди/определения за одобряване на споразумения по реда на гл. ХХІХ НПК/ и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се твърди, че съдебният акт, е незаконосъобразен, защото при наличието на усложнената форма на множество престъпления, част от тях, действително, са в съотношение на съвкупност и едновременно на рецидив помежду си, но съдът не е определил наказанията по най-благоприятния за К. вариант, които следва да изтърпи.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение.

Защитникът на осъдения поддържа искането по изложеното в него основание за възобновяване и отмяна, което развива и в представените писмени бележки.

Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки въззивното определение в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

С протоколно определение № 35 от 17.02.2009 по чнд № 490/2008 год. на Карловския районен съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е установил очертана от множеството осъждания на К. съвкупност от престъпления по пет влезли в сила присъди и определил по тях едно общо най-тежко за изтърпяване наказание от петнадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 24 НК, съдът увеличил така определеното общо наказание с шест месеца лишаване от свобода, като постановил К. да изтърпи наказание от петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „Строг” режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от това наказание съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанията по отделните групирани присъди.

На основание чл. 27, ал. 1 НК, съдът постановил наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на К. по присъда по нохд № 606/2007 год. на Пловдивския районен съд да бъде изтърпяна отделно, при първоначален „Строг” режим, като изложил съображения, че при влизането й в сила-17.04.2007 год., по отношение на К. е започнало изпълнение на взета спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

С определение № 316 от 23.04.2009 год. по вчнд № 409/2009 год. на Пловдивския окръжен съд протоколното определение е потвърдено.

Искането за отмяна на въззивното определение и възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от правоимащо лице-осъденият К. и по същество е основателно, поради следните съображения:

1. С влязла в сила на 19.02.2002 год. присъда по нохд № 186/2001 год. на РС-Карлово, К. е признат за виновен в извършено през 1997 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години;

2. С влязла в сила на 31.12.2003 год. по нохд № 10/2003 год. на РС-Карлово, К. е признат за виновен в извършени през периода 21-25.11.1996 год. престъпления по чл. 346, ал. 2, б.”а”, пр. 2, във вр. ал. 1 и по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което на посочените основания и чл. 54 НК е осъден на осемнадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което К. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, за периода от 28.11.1996 год. до 14.04.1997 год.;

3. С влязла в сила на 21.07.2004 год. присъда по нохд № 1400/2001 год. на ОС-Пловдив, К. е признат за виновен в извършено на 08.02.2001 год. престъпление по чл. 115 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, като му е определен първоначален”Строг” режим за изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварителното му задържане по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 09.02.2001 год.;

4. С влязла в сила на 29.08.2005 год. присъда по нохд № 34/2005 год. на РС-Карлово, К. е признат за виновен в извършено през м. февруари 1999 год. престъпление по чл. 195, ал., 1 т.т. 3 и 5, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наказанието;

5. С влязла в сила на 10.02.2007 год. присъда по нохд № 288/2006 год. на РС-Карлово, К. е признат за виновен в извършени през периода 09/10.11.1996 год. и между 24/25.11.1996 год. престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, на което основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието;

6. С влязла в сила на 17.04.2007 год. присъда по нохд № 606/2005 год. на РС-Пловдив, К. е признат за виновен в извършено на 07.06.2004 год. престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. ал. 2 НК, на което основание и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода и му е определен първоначален”Строг” режим за изтърпяване на наказанието;

7. С влязла в сила на 11.12.2008 год. присъда по нохд № 163/2008 год. на РС-Карлово, за извършено през периода м. септември 1996 год. до 08.10.1996 год. престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, К. е осъден на десет месеца лишаване от свобода, като му е определен първоначален „Общ” режим за изтърпяване на наказанието.

От посочените осъждания е видно, че престъпленията по нохд № 163/2008 год., по нохд № 10/2003 год., по нохд № 288/2006 год., по нохд № 186/2001 год., по нохд № 34/2005 год. и по нохд № 1400/2001 год. са в съотношение на съвкупност, понеже те са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

От друга страна, престъплението по нохд № 606/2005 год. е в съвкупност с тези по 163/2008 год., по нохд № 288/2006 год., по нохд № 34/2005 год. и нохд № 1400/2001 год. и едновременно, в отношение на рецидив с тези по нохд № 10/2003 год. и нохд № 186/2001 год., защото деянието по нохд № 606/2005 год. е извършено след като последните две присъди са влезли в сила.

При очертаната от присъдите усложнена форма на множество престъпления, извършени едновременно в съвкупност и рецидив, съдът е следвало да съобрази ръководните указания по приложението на закона, отразени в т. 9 от ППлВС № 4/1965 год. и в т. 3 на Тълкувателно решение № 14/87 год. на ОСНК на ВС, както и на принципа за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант, по съвкупностите от престъпления и общото наказание по тях, което осъденият следва да търпи, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК определи за изтърпяване от К. едно общо най-тежко наказание от наложените му за съвкупността от престъпления по влезлите в сила присъди по нохд № № 163/2008 год., 10/2003 год., 288/2006 год. 34/2005 год., 1400/2001 год. и нохд № 606/2005 год. и на основание чл. 68, ал. 1 НК приведе в изпълнение и постанови отделното изтърпяване на наказанието по нохд № 186/2001 год. в размер на четири месеца лишаване от свобода, тъй като в определения с присъдата по него по реда на чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок от три години, осъденият е извършил умишленото престъпление от общ характер предмет на осъждането по нохд № 606/2005 год.

Тук следва да се отправи забележка към първоинстанционния съд, че задържането на осъдения по взета мярка за неотклонение ”Задържане под стража” /от мотивите на определението не става ясно по кое дело и за какъв период/ е ирелевантно при преценката за наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 27, ал. 1 НК. Редакцията на нормата е ясна и категорична: ”Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода / не и когато е задържано на основание взета мярка за неотклонение, свързана с лишаване от свобода/, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода…”. Очевидно, тази хипотеза, в случая, не е налице.

Допуснатото нарушение на закона не е било отстранено от състава на Окръжния съд, а е съществено и безусловно налага уважаване искането на осъдения по соченото в него основание за възобновяване на вчнд № 409/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 316/2009 год.

Делото следва да се върне на второинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по законосъобразността на проверяваното от него първоинстанционно протоколно определение, включително и в частта му по приложението на чл. 24 НК.

По изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по вчнд № 409/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, като отменява постановеното по него определение № 316/2009 год., с което е потвърдено протоколно определение № 35/17.02.2009 год. по чнд № 490/2008 год. на Карловския районен съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, за определяне на общо наказание на осъдения С. Л. К. на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК, по влезлите в сила срещу него присъди, /подробно посочени в съобразителната част на настоящото решение/ и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд за изпълнение на дадените указания по приложението на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: