Р Е Ш Е Н И Е № 475 София, 01 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 457/2010 година. Производството е образувано по искане на осъдените лица Б. Е. П. и М. С. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 739 от 30.06.2010 год. по в.н.о.х.д. № 1066/2010 год. на Софийски градски съд. В искането и на двамата молители, поддържано в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, е релевирана процесуална и материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, респ.-неговото изменение, с намаляване размера на определеното наказание лишаване от свобода. Повереникът на частния обвинител П. С. намира искането за неоснователно. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и на двамата молители. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване, взе предвид следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 548/04.03.2008год. на ВКС на РБ е отменено въззивно решение от 10.06.2008год., по в.н.о.х.д. №3920/07год. на СГС и делото-върнато на СГС за ново разглеждане, предвид констатираните съществени нарушения на процесуалните правила. С атакувания съдебен акт/предмет на настоящата проверка/, е изменена присъда от 24.08.2007год., постановена по н.о.х.д. № 6517/05 год.на Софийски районен съд, като е отменена в частта, с която е призната за виновна и осъдена М. П., че като съизвършител е отвлякла П. С.-престъпление по чл.142,ал.2,т.2,във вр. с ал.1 и чл.20,ал.2НК и е ангажирана наказателната й отговорност, да е извършила същото деяние като помагач, а така също е преквалифицирано извършеното от Б. П.,като е отменена квалификацията по чл.20,ал.2НК по отношение на престъплението по чл.142,ал.2,т.2 НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите за извършени престъпления по чл.142 и чл.142а НК и по реда на чл.23,ал.1 НК- определено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален”общ”режим. Искането е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 30.06.2010год., а искането на Б. П., постъпило във ВКС на РБ-на 19.07.2010год, а това на М. П.-на 15.07.2010год., т.е. в законоустановения срок. Разгледано по същество е основателно. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният съдебен акт е опорочен, защото са допуснати част от заявените нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.3,т.1 НПК. Несъстоятелен е доводът, изтъкнат в искането, че липсата на произнасяне на въззивния съд в диспозитива на решението, относно частта на присъдата, в която същата е потвърдена, представлява процесуално нарушение, защото не е от категорията на съществените. В достатъчна степен е аргументирано, защо са преквалифицирани деянията, извършени от подсъдимите и е вън от всякакво съмнение, че са възприети съображенията на първоинстанционния съд. При първото разглеждане на делото от настоящата инстанция е констатирано процесуално нарушение, с което е нарушено правото на лично участие в процеса на осъдената в наказателното производство, отстранено при новото разглеждане от въззивния съд. Инстанциите по същество неправилно са очертали предмета на доказване по чл.102 НПК и не са установили по предвидения процесуален ред всички правно значими факти и обстоятелства.Правата на молителите са ограничени / в каквато насока се навеждат доводи в искането/.Непълнотата на доказателствата, не е самостоятелно касационно основание и подлежи на преценка само в контекста на евентуално нарушение процесуалните права на осъдените лица. Касационната инстанция счита, че е нарушена разпоредбата на чл.305,ал.3 НПК. Въззивната инстанция не е подложила на съвкупна и прецизна оценка събрания доказателствен материал, за да изведе категорични и несъмнени изводи, относно вината и авторството на извършеното от осъдените престъпление. При отдаване на приоритетно значение на част от доказателствения материал, в разрез с чл.107,ал.3НПК – показанията на свидетелите П.Стоичков/пострадал/, на неговите близки-Й.Стоичкова и Ек.Стоичкова, на Т. и К., са игнорирани изцяло обясненията на двамата подсъдими, на К. Д. /майката на Бл.Петров/, на свид.Вълев и депозираната фактура № 001209 от 27.06.203год., доказателства, обслужващи защитната теза на осъдените и същата не е проверена по надлежния ред. Не е извършен задължителния съвкупен анализ на доказателствените източници за установяване на обстоятелствата, относими към доказване на основния факт-съпричастността на молителите към престъпното посегателство. Едните гласни доказателства да бъдат оценени през призмата на останалите, в това число на съдебно-медицинските експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие, за разпознаване на лица и фотоалбум. В тази насока, е основателен доводът за едностранен подход на въззивната инстанция при оценката на доказателствената съвкупност. В разрез, с процесуалните изисквания на чл.339,ал.2 НПК, въззивният съд в твърде лаконичен порядък е отхвърлил доводите на подсъдимите, изтъкнати в жалбите им. Действително представената като писмено доказателство фактура, отразява факт на плащане за извършена от хотела услуга и сама по себе си не може да свърже присъствието на осъдените на друго място, различно от това на което е осъществено престъпното посегателство, спрямо П. С.. Но този документ подлежи на преценка, съобразно заявеното от свид.Вълев,/ че се издава след нощувка в хотела/ и с оглед останалите гласните източници на информация в същата посока. В мотивите на атакувания съдебен акт изцяло е подценено двоякото значение на обясненията на подсъдимия, като начин на осъществяване правото на лична защита и на източник на информация, относно правнозначими факти. В твърде пестелив план/ на л.131 от мотивите на атакувания акт/ е отхвърлена групата от доказателства, подкрепяща твърденията на молителите. Преценката за достоверност, надежност и достатъчност на определени доказателствени източници при изграждане на фактическите изводи на съда, намира външно проявление на формираното вътрешно убеждение на съда, но тя следва да почиват на съвкупната оценка на доказателствения материал и да са изложени убедителни съображения, защо се кредитират едни източници на информация, а други не, в кореспондеция с действителното им съдържание. Изпълнението на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.15НПК е гаранция, че вътрешното убеждение на решаващия съд е изградено при съблюдаването им и при съобразяване с правилата на формалната и правна логика, със задължителната подробна аргументация в мотивите, в унисон с чл.305 и чл.339,ал.2НПК. Подобно игнориране на част от доказателствения материал, подкрепящ защитната теза на обвинените лица, може да се разглежда и като несъобразяване с чл.6,т.1 и т.3 ЕКЗПЧОС. В решение на ЕСПЧ от 24.11.1986год. по дело Унтерпертингер срещу А., е посочено, че защитеното от Конвенцията право на лично участие на обвиненото лице в разпита на свидетели, е нарушено, когато то е лишено от тази възможност. В същата насока е и решение на ЕСПЧ по дело от 20.11.1989год. по дело К. срещу Холандия. В конкретния случай, осъдените не са лишени от това право, но тук е мястото да се отбележи, че задължителните указания на ВКС на РБ, дадени в отменителното решение, не са изпълнени в пълен обем. На молителката М. П. е предоставена възможност да даде обяснения по предявеното й обвинение, но с това са отстранени само част от процесуалните нарушения, визирани в отменителния акт на касационната инстанция. Правото на защита и съблюдаване принципа на състезателност/”равенството на оръжията”/, визирани от ВКС, биха били съобразени, когато на обвинените лица е предоставен не само равен достъп до всички процесуални средства, но и доказателствената информация, събрана чрез тях-оценена. За да бъде гарантиран справедлив процес на осъдените лица, е било задължително доказателствените източници на информация, посочени от тях да бъдат преценени съвкупно с останалите, при излагане на аргументация в достатъчен обем .В решение от 16.12.1992год. на ЕСПЧ по делото Хаджианастасиу срещу Г. е посочено-„договарящите държави имат значителна свобода при избора на подходящи средства за постигане на съобразяване на съдебната им система с изискванията на чл.6. Вътрешните съдилища обаче следва да излагат с достатъчна яснота мотивите за своето решение.” Н. ни законодателство е предвидило достатъчно ясно това процесуално задължение, което по настоящето дело не е изпълнено. При посочените процесуални нарушения, касационната инстанция е лишена от възможност за преценка правилното приложение на материалният закон. По изложените съображения касационната инстанция намира, че искането на осъдените лица, като основателно, следва да бъде уважено, а въззивният съдебен акт – отменен и делото-върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, е задължителен прецизен, задълбочен и най-вече съвкупен анализ на доказателствения материал, с излагане на аргументи по всички доводи, изтъкнати с въззивните жалби. Необходима е проверка на обясненията на подсъдимия, във връзка с отричане на факта за тяхната съпричастност в извършване на престъпното посегателство. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването въззивно решение №793/30.06.2010год., по по в.н.о.х.д. № 1066/2009 год.на Софийски градски съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: