5 Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 13.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1154 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от А. Е. Т. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. К. Е. К. молба за отмяна на влязло в сила решение от 14.10.2010г. по гр. дело № 12684/2010г. на Софийски районен съд, 62 състав, с което е прието за установено, че А. Е. Т. от [населено място] дължи на К. О. Б. от [населено място] сумата 1 500 лв. заедно със законната лихва, считано от 13.03.2008г. до окончателното плащане, и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство и пред ЧСИ в размер общо 1 270 лв. Молителят поддържа становище, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради нередовното му призоваване, вследствие на което е лишен от възможност да участва в производството и да упражни правото си на защита. Излага доводи за нередовно връчване на исковата молба и доказателствата към нея със съобщение от 15.07.2010г. и нарушаване на чл. 38 ГПК поради следното: 1/ връчване при отказ може да бъде извършено само при отказ на адресата на съобщението, в случая А. Е. Т., но не и от други лица; 2/ към датата на връчване на това съобщение молителят не е живял на адреса на връчването, тъй като апартаментът е бил продаден, и вероятно новите собственици са отказали да получат съобщението; 3/ молителят е депозирал в Столична община – район „В.” адресна карта за настоящ адрес – [населено място], Зона Б5, [жилищен адрес] на 06.07.201г., т. е. девет дни преди връчване на съобщението при отказ, а на 08.08.2010г. му е издадена и нова лична карта с новия адрес. Молителят прави оплакване за нередовно призоваване за първото съдебно заседание, насрочено за 30.11.2010г., и нарушение на чл. 41, ал. 1 ГПК поради това, че преди това исковата молба и доказателствата към нея не са връчени редовно на ответника по иска и отсъствието му от посочения адрес не е категорично констатирано от съдебния служител. Моли решението да бъде отменено, делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът К. О. Б. от [населено място] оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната недопустимост като подадена от неоторизирано лице извън законовия срок, евентуално за нейната неоснователност. Поддържа становище, че СРС е призовал ответника по иска при спазване на съдопроизводствените правила, който сам се е поставил в невъзможност, като е отказал да получи исковата молба и се е дезинтересирал от делото. Моли молбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на разноски. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от узнаването му – решението е постановено на 14.10.2010г., а молбата за отмяна е депозирана на 03.12.2010г., и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е основателна. Препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника по иска А. Е. Т. на посочения в исковата молба адрес – [населено място], Зона Б-5, [жилищен адрес]. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че на 15.07.2010г. е връчено с приложенията на А. Е. Т. и е отразено следното: „отказа да получи съобщ. След като разбраха от къде съм ми затвориха вратата”. Районният съдия е приел редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея при отказ. За насроченото на 30.09.2010г. съдебно заседание до ответника е изпратена призовка на адреса по исковата молба, която е върната в цялост с отбелязване: „Лицето е търсено на 30.07.2010г., 02.09.2010г. и 17.08.2010г. Никой не се намери. На вх. вр. на звънците пише на дадения адрес Е. Жужу. Не успях да взема информация дали лицето живее на адреса.” При така оформената призовка СРС е приел редовно призоваване по чл. 41, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото в отсъствие на ответната страна. За следващото съдебно заседание, проведено на 14.10.2010г., когато е постановено и съдебното решение, призовка до ответника не е изпращана, а е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Видно от представените в настоящото съдебно производство доказателства /нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5, том ІІІ, общ регистър № 3282, н. д. № 387/2007г. на нотариус И. Н., адресна карта за настоящ адрес № 1025/06.07.2010г., квитанция № 31087/06.07.2010г., копие от лична карта №[ЕИК], издадена на 10.08.2010г. от МВР – С. и удостоверение за сключен граждански брак/, съпругата на молителя Е. Ассем Жужу – Т. на 20.03.2007г. е продала собствения си недвижим имот апартамент 85 в [населено място], Зона Б-5, [жилищен адрес] на който са изпращани съобщението и призовката, а на 06.07.2010г. в СО – район „В.” е регистриран настоящ адрес на молителя – [населено място], Зона Б-5, [жилищен адрес] който адрес е вписан като постоянен в личната карта. При тези фактически данни се налага изводът, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 38, чл. 44, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК изисква връчителят да удостовери кое лице отказва да приеме съобщението. Предвид използването на множествено число при оформяне на съобщението, настоящият съдебен състав счита, че от съобщението не е ясно кое лице на 15.07.2010г. е отказало да получи исковата молба и приложенията към нея – дали адресатът, неговите близки или новите собственици на апартамента. Поради това неправилно първоинстанционният съд е направил извод за редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея при отказ. Съгласно чл. 38, изр. второ ГПК, когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Към 15.07.2010г. настоящият адрес на молителя – ответник по иска е бил различен от адреса, посочен в исковата молба, и тъй като съобщението не е изпратено на настоящия адрес, то е допуснато нарушение и на цитираната законова разпоредба. Допуснатото нарушение на чл. 38, изр. второ ГПК при връчване на исковата молба и доказателствата към нея е довело до неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК при призоваване на ответника по иска за първото съдебно заседание. Прилагането на съобщенията по делото и приемането им за връчени по смисъла на чл. 41, ал. 2 ГПК предполага наличието на следните предпоставки: 1/ или страната да е посочила адрес за призоваване, или на определен адрес на страната да е връчено редовно съобщение по делото; 2/ страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически означава в продължение на един месец, по време, за което се предполага, че работоспособно лице може да бъде в жилището си, лицето – адресат да е търсено на адреса и поради отсъствието му призовката да не може да бъде връчена. В настоящия случай и двете предпоставки не са налице: 1/ на посочения в исковата молба адрес не е извършено редовно връчване на съобщение на ответника по иска, предвид нарушение на разпоредбата за връчване при отказ и неизпращане на исковата молба и доказателствата към нея на настоящия адрес на ответника – молител; 2/ от призовката за съдебно заседание, насрочено за 30.09.2010г., не се установява по кое време лицето е търсено и не е намерено – дали в работно време или по време, за което се предполага, че работоспособно лице може да бъде в жилището си. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че връчването на исковата молба и доказателствата към нея и призоваването на молителя /ответник по исковата молба/ в първоинстанционното съдебно производство е извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 38, чл. 44, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което А. Е. Т. е бил лишен от възможност да участва в делото и да упълномощи избран от него процесуален представител. Налице са предпоставките на 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 14.10.2010г. по гр. дело № 12684/2010г. на Софийски районен съд, 62 състав и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на връчване на исковата молба и доказателствата към нея на ответника. По искането на страните за присъждане на разноски настоящият съдебен състав не следва да се произнася, а разноските трябва да бъдат съобразени при решаване на делото по същество с оглед изхода на спора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 14.10.2010г. по гр. дело № 12684/2010г. на Софийски районен съд, 62 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.