О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 479 Гр. София, 25 октомври 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 972/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Софийски градски съд (СГС) и Окръжен съд – Видин (ВОС) по повод н. ч. д. № 315/2023 год. по описа на последния съд. Постъпило е писмено становище от Върховна касационна прокуратура, съгласно което делото е подсъдно на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: В СГС е било образувано н. ч. д. № 2848/2022 год. за признаване и изпълнение на съдебно решение № 519/2018 год., постановено от компетентните гръцки власти на 19. 11. 2018 год., в сила на 08. 02.2019 год., с което на българския гражданин А. Л. Ф. е наложено наказание тридесет и три години лишаване от свобода. С разпореждане от 24. 07. 2023 год. съдията-докладчик по делото е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на ВОС по съображения, че след служебно извършена справка в НБД „Население“ е установено, че постоянният и настоящ адрес на осъденото лице са в област Видин, [община] село, [населено място]. С разпореждане № 198/13. 10. 2023 год. докладчикът по образуваното във ВОС н. ч. д. № 315/2023 год. също е отрекъл компетентността си да се произнесе по делото, като се е позовал на писма №№ РД 02 – 78/02. 08. 2023 год., РД 02 –103/26. 09. 2023 год. и РД 02 –108/03. 10. 2023 год. от Кметство [населено място], съгласно които осъденото лице не живее на територията на селото, не е посещавало населеното място от петнадесет години и няма близки и роднини в него, а понастоящем на адреса живее синът на жената, с която Ф. живял на семейни начала, с която се е разделил, и която понастоящем е в чужбина. Съгласно намиращия се на л. 33 от н. ч. д. № 2848/2022 год. на СГС превод на български език на удостоверението по чл. 4, § 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за време на извършване на престъплението, за което е осъден Ф., е посочена датата 17. 04. 2016 год., на която дата е бил задържан от гръцките власти. Видно е, че това е сторено близо осем години след като Ф. е напуснал адреса в [населено място]. В същото време в удостоверението в графа „последен известен адрес или място на пребиваване на осъденото лице“ е посочено, че това е [населено място]. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд, който е местно компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на чуждестранната присъда. Както § 1, т. 5 ДР на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), така и т. 17 от преамбюла на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз свързват местоживеенето на осъденото лице с мястото, с което то е свързано предвид неговото обичайно пребиваване и елементи като семейни, социални или професионални връзки. Видно е, че както общностното право, така и националното законодателство не ограничават местоживеенето единствено до наличие на административна обвързаност с дадена държава, респ. дадено населено място, а изискват наличие на трайна фактическа връзка с онова място, в което се реализира личността му в семеен, социален и културен аспект (в същия смисъл е и Опр. № 60124/10. 12. 2021 год. ВКС по ч. н. д. № 1043/2021 г. на I н. о.). Възможно е то да съвпада с адреса, вписан в регистрите на населението като настоящ, но напълно мислима е и хипотеза като коментираната, в която лицето не е изпълнило задължението си да уведоми компетентните държавни органи за промяна на своето местоживеене. С оглед данните, че повече от петнадесет години осъденият Ф. не е посещавал адреса в [населено място], обл. Видин, не може да се приеме, че е удовлетворено законовото изискване за съществуваща негова трайна фактическа връзка с това населено място, която да обоснове подсъдност на делото на ВОС. От друга страна, налице са данни за такава на територията на [населено място], но дори и при отсъствие на подобно отбелязване в удостоверението по чл. 4, § 1 от Рамковото решение, то делото отново би било подсъдно на СГС на основание чл. 7, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. д. № 315/2023 год. по описа на Окръжен съд – Видин на Софийски градски съд за разглеждането му и решаването му по същество. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Окръжен съд – Видин за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.