Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 23.06.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 674 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 предл.1-во ГПК по молба от М. М. Х. и Р. С. С. за отмяна на влязло в сила решение № 403/06.03.2013 г. по гр.д. № 3110/2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 4 с-в. С това решение е отменено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ и е постановено друго, отхвърлящо исковете на молителите по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу ЗК [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с лихва за забава за търпените болки и страдания от смъртта на сина им при ПТП на 05.05.2009 г., виновно причинена от водач, застрахован при ответника. Съображенията на САС за неоснователност на предявените искове са свързани с представените по делото споразумения за постигната извънсъдебна спогодба между страните за изплащане на обезщетенията, предмет на предявените искове. Молителите излагат съображения, че споразуменията са в изпълнение на сключен от тях договор с [фирма] от 11.05.2009 г. за застрахователна и правна помощ за извършване всички необходимите фактически и правни действия във връзка със съдействие за получаване на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им при уговорено възнаграждение в размер на 25% от полученото обезщетение. С решение № 153/24.07.2015 г. по гр.д. № 3014/2014 г. на ВКС е признато за установено по отношение на [фирма], че сключеният между това дружество и молителите договор за застрахователна и правна помощ от 11.05.2009 г. е нищожен, поради накърняване на добрите нрави. Според молителите прогласената нищожност на договора за застрахователна и правна помощ от 11.05.2009 г. е ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 предл.1-во ГПК, доколкото същото не е включено във фактическия материал по делото, имащо за предмет техните претенции за обезщетение на неимуществените им вреди от смъртта на сина им. Доколкото нищожността на договора е установена по надлежен ред едва след влизане в сила на решението на САС, отхвърлящо претенциите им по чл.226 ал.1 КЗ /отм./, а даденото от молителите пълномощно за сключване на извънсъдебната спогодба е в изпълнение на чл.2 от договора за застрахователна и правна помощ, молителите искат отмяна на решението на САС № 403/06.03.2013 г. по гр.д. № 3110/2012 г. на основание чл.303 ал.1 т.1 предл.1-во ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС с оглед зачитане недействителността на процесния договор и издаденото въз основа на него пълномощно за представителство. Подробни съображения молителите излагат в писмени бележки. Ответникът по молбата – ЗК [фирма] оспорва молбата за отмяна и моли да се остави без уважение, доколкото е прогласена нищожност на договора за застрахователна и правна помощ, не и на пълномощното, въз основа на което е подписано споразумение с молителите за размера на претендираните и изплатени обезщетения, а упълномощаването, според ответника, е самостоятелна, едностранна правна сделка, която не е идентична с прогласения за нищожен договор за застрахователна и правна помощ. Подробни съображения ответникът излага в писмен отговор, които поддържа в открито заседание. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 предл.1-во ГПК от 09.09.2015 г. е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК с оглед влизане в сила на решение № 153/24.07.2015 г. по гр.д. № 3014/2014 г. на ВКС, което е необжалваемо. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл.303 ал.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известно на страната, срещу която решението е постановено. Под нови „обстоятелства“ законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. В настоящия случай молителите твърдят, че са налице основанията на чл.303 ал.1 т.1 предл.1-во ГПК с оглед наличието на постановеното решение на ВКС № 153/24.07.2015 г. по гр.д. № 3014/2014 г. за обявяване нищожност на договора за застрахователна и правна помощ от 11.05.2009 г. между тях и [фирма]. Според молителите прогласената от ВКС нищожност на този договор е ново обстоятелство по смисъла на закона /чл.303 ал.1 т.1 предл.1-во ГПК/, тъй като именно в изпълнение на този договор – чл.2 от него са упълномощили дружеството да ги представлява с право на преупълномощаване при подписване на споразумение за уреждане на обезщетение от застрахователна компания или от ГФ, а с оглед наличие на такова споразумение и изплатени обезщетения по него САС с решение № 403/06.03.2013 г. по гр.д. № 3110/2012 г. е отхвърлил предявените от тях искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК [фирма]. Видно от приложеното решение № 153/24.07.2015 г. по гр.д. № 3014/2014 г. на ВКС е призната за установена нищожност на сключения договор от 11.05.2009 г. за застрахователна и правна помощ между молителите и [фирма], поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Съображенията на ВКС са свързани с уговореното възнаграждение – 25% от договореното със застрахователя обезщетение, при което се е стигнало до нееквивалентност на престациите по този договор. Но споразумението между молителите и застрахователя ЗК [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. М. М. е отделна сделка, различна от договора за застрахователна и правна помощ от 11.05.2009 г. Вярно е, че упълномощаването за подписване на споразумение за окончателно уреждане на обезщетение е договорено в чл.2 от договора за застрахователна и правна помощ, извършено е отделно от договора с нотариално заверено пълномощно от 11.05.2009 г., но връзката със сключения договор не означава идентичност на извършеното упълномощаване като едностранна сделка с нотариално заверено пълномощно и двустранния договор между молителите и дружеството за застрахователна и правна помощ, нито нищожността на двустранния договор с оглед уговореното в чл.3 от него възнаграждение има връзка със задължението за упълномощаване в чл.2 при липса на твърдение за порок на упълномощаването за сключване на споразумение за уреждане на обезщетение и установен такъв. При тези доказателства настоящият състав на ВКС счита, че решение № 153/24.07.2015 г. по гр.д. № 3014/2014 г. на ВКС не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 предл.1-во ГПК за отмяна на решение № 403/06.03.2013 г. по гр.д. № 3110/2012 г. на САС, поради което подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. М. Х. и Р. С. С. за отмяна на влязло в сила решение № 403/06.03.2013 г. по гр.д. № 3110/2012 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4 с-в на основание чл.303 ал.1 т.1 предл.1-во ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.