2 Р Е Ш Е Н И Е № 345 гр. София, 26.09. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 37 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290, ал. 1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение от 15.05.2009 г. по гр. дело № 3325/2000 г. на Софийския градски съд (СГС). С него първоинстанционното решение от 14.07.2000 г. по гр. дело № 8152/1997 г. на Софийския районен съд (СРС) е оставено в сила в частта, с която са уважени предявените от Б. Р. С. срещу касатора, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, последният – до размер 123.33 лв., като е отменено само в частта, с която последният иск е уважен за разликата над посочената сума до сумата 159.60 лв., и вместо това е постановено отхвърляне на тази част от паричния иск. Ответницата по касационната жалба Б. Р. С. излага становище за неоснователност на жалбата. С определение № 484/01.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с оглед проверка неговата процесуална допустимост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при тази проверка намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че касаторът-работодател е получил предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, но само относно професионалното й заболяване – хроничен бронхит, а не и относно друго нейно заболяване – захарен диабет. Приел е също, че няма данни по делото работодателят да е взел мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ. Поради това въззивният съд е приел, че процесното уволнение е незаконно в хипотезата на чл. 344, ал. 3 от КТ и го е отменил, без да разгледа трудовия спор по същество. Видно от исковата молба, ищцата действително се е позовала на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, но единствено с твърденията, че страда от професионално заболяване – хроничен бронхит. Наред с това в исковата молба се поддържа, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, и поради това, че не е налице реално съкращение на нейната длъжност, че не е извършен подбор по чл. 329 от КТ и че не й били предложени вакантни длъжности, подходящи за здравословното й състояние и отговарящи на професионалната й подготовка и ценз. В исковата молба, като основание (по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.)) на предявените искове за защита срещу незаконосъобразно уволнение, не са излагани твърдения към датата на уволнението ищцата да е страдала от захарен диабет, и поради което нейно заболяване тя да ползва предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, нито се твърди ответникът-работодател да не е поискал преди уволнението мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ. Твърдения за тези факти не са въведени в предмета на спора и по предвидения за това в чл. 116 от ГПК (отм.) процесуален ред за изменение основанието на иска. От изложеното следва, че като е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, въз основа на факти, които не са заявени с исковата молба по делото като основание на тези искове по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.), нито са въведени като такова основание по реда на чл. 116 от ГПК (отм.), въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявени искове. Същевременно, като не е разгледал трудовия спор по същество – по наведените с исковата молба основания за незаконосъобразност на процесното уволнение – липса на реално съкращение в щата, неизвършен подбор и непредложени на ищцата вакантни длъжности, въззивният съд (за разлика от първоинстанционния, който е обсъдил тези факти по делото и е основал решението си на тях) не се е произнесъл по предявените по делото искове. От горното следва, че на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2, във вр. с чл. 270, ал. 3, изреч. 3 от ГПК, въззивното решение, като процесуално недопустимо, следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане и произнасяне от друг състав по предявените искове. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение от 15.05.2009 г., постановено по гр. дело № 3325/2000 г. на Софийския градски съд; ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за произнасяне от друг негов въззивен състав по предявените искове. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.