7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 154 гр.София, 14.03.2022 г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3762 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение от 17.05.2021г. по гр.д.№4105/2020г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят – Национална гимназия по древни езици и култура „Константин Кирил Философ”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точото приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване и поради очевидна неправилност на решението. Ответникът- Н. И. Г., чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който са изложени съображения за недопускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, е като е отменил първоинстанционното решениие частично, е осъдил Национална гимназия по древни езици и култура „Константин Кирил Философ” да заплати на Н. И. основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2 КТ - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 4 455 лв. за периода 28.10.2015 г. - 28.04.2016 г., ведно със законната лихва върху него от предявяване на искова молба - 18.12.2015г. до окончателното плащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, както следва : за СРС - още 333, 33 лв. за адвокатски хонорар, а за СГС - адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Като е потвърдил решението в останалите му части съдат е отменил като незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 41/27.10.2015 г. на директора на НГДЕК , като е възстановил Н. И. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата от нея преди уволнението длъжност „библиотекар“ в НГДЕК. Установено е по делото, че ищцата е работила по трудов договор № 261/18.11.1997 г. и допълнителните споразумения към него по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „библиотекар" в НГДЕК. Констатирано е, че със заповед № 41/27.10.2015 г. на директора на НГДЕК, на основание чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради незаведени 900 бр. книги и дублиране номера на различни заглавия, некласиране на библиотечните единици отраслово,некоректно попълнена инвентарната книга ,липса на азбучен и системен каталог, с което е нарушила чл.13, 14 и 15 от Наредба №13/18.11.2014г. на Министерство на културата за съхраняването, ползуването и разпореждането с документи от библиотечния фонд, т.1.12 от раздел отговорности от длъж.характеристика За да приеме уволнението за незаконно съдът е приел за основателно възражението на ищцата за неспазена от страна на работодателя закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Съдът е приел ,че към момента на издаване на заповедта и шест месеца преди това, ищцата е заемала позиция на член на синдикално ръководство в гимназията, за дисциплинарното й уволнение е необходимо да се вземе предварителното съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство, съгласно чл. 333, ал. 3 КТ, като само след получаване на такова съгласие, работодателят може да издаде заповед за уволнение на посочените по – горе основания. (така в решение № 102 от 27.05.2014 г. по т. д. № 1203/2012 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС). Съдът е приел, че от писмо изх. № РД - 2704/22.10.2015 г. на директора на НГДЕК до ищцата се установява, че преди процесното уволнение, ответникът е изискал от нея информация относно наличието на обстоятелства, обуславящи закрила по чл. 333 КТ, като и е предоставил 3 дневен срок за подаването на информация. Взет е предвид отговор в писмен вид с вх. № РД-2126/27.10.2015 г., с който ищцата е уведомила работодателя, че е член на синдикалното ръководство на СБУ в гимназията и е плащала членски внос, за което е представила документ, наречен „заверка“, издаден от председателя на СО на СБУ в НГДЕК на 22.10.2015 г. , като според този документ, ищцата е заместник - председател по въпросите на трудово правната защита в СО, като е избрана на заседание на организацията проведено на 19.10.2015 г Съдът е приел, че ищцата е изпълнила задълженията си в дадения от работодателя срок, като му е предоставила информация, че е член на синдикалното ръководство на СБУ и в тежест на работодателя е да установи, че е изпълнил задължението си по чл. 333, ал. 3 КТ – да поиска предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство за уволнението на ищцата. Съдът е взелпридвид и представения пред първоинстанционния съд протокол от 19.05.2015 г. от заседанието на СО в НГДЕК, с нотариална заверка на подписите, съгласно който ищцата е избрана за секретар по трудово правните въпроси на СО на СБУ в НГДЕК, както и факта , че ответникът не е оспорвал автентичността на протокола и подписът на протоколчика, а е направил оспорване на съдържанието му. Анализирайки доказателствата съдът е направил извод, че ищцата е сред членовете на синдикалното ръководство на СБУ, за които законът предвижда предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор на някое от посочените по - горе основания. Прието е, че преди да я уволни дисциплинарно на посочените в заповедта основания, работодателят е следвало да получи предварителното разрешение на синдикалния орган, определен с решение на синдикалното ръководство на СБУ. Прието е, че след като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е ползвала с посочената предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ и съгласие не е получено , то заповедта за уволнение е незаконносъобразна и е уважил иска по чл.3444,ал.1,т.1 КТ. Приел е, че уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. От трудова книжка е направена констатация, че след прекратяване на трудовият договор с ответника на 28.10.2015 г., ищцата е започнала работа при друг работодател „МДМ - 97“ ООД, по срочен договор, за периода 04.11.2015 г. 01.12.2015 г. (според отбелязването по трудовата книжка, договорът е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ), за който период е получила БТВ от 547, 38 лв. Това обстоятелство не е спорно и за него са изложени твърдения от ищцата в производството. То се установява освен от констатацията по оригинала на трудовата й книжка, така и от заключението на ССчЕ. От констатацията по ТК на ищцата пред СГС се установява освен това, че след прекратяване на това правоотношение, тя не е работила при друг работодател до края на 6 - месечния период и се е вписала в ТП на НОИ на 03.12.2015 г. Съдът е приел, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ обхваща всички имуществени вреди, причинени на служителя от признатото за незаконно уволнение. Именно поради тази причина законът е предвидил, че за времето, през което служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, работодателят му държи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, но за не повече от шест месеца. Изложени са съображения за това, че в разпоредбата на чл. 225, ал. 2 КТ е предвидено, че когато през този период служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Прието е, че пропуснатата полза за работника, изразяваща се в разликата между получаваното преди незаконното уволнение трудово възнаграждение и това коeто е получавал на новата работа в шестмесечния период след уволнението, следва да се обезщети на основание чл. 225, ал. 2 КТ като се е позовал на практика на ВКС- решение № 116 от 29.05.2013 г. по гр. д. № 1177/2012 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС и решение № 321 от 05.02.2018 г. по гр. д. № 1159/2017 г., ГК, ІV г. о. на ВКС. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: ползва ли се с предварителна закрила работник или служител , който е избран за зам.председател на синдикалната организация при работодателя или защитата се отнася само за председателя и секретаря при прекратяване на трудовия договор при условията на чл.333,ал.3 КТ, вр. с пар.1, т.6 от ДР на КТ, исковете по чл.225, ал.1 и 2 КТ представляват ли самостоятелни такива и може ли съдът да се произнесе по иск по чл.225, ал.2 КТ без да е сезиран с такъв , прекъсва ли се причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, когато в шестмесечния период след уволнението служителят е започнал работа при друг работодател, който също е прекратил договора си с него/ с оглед и на характера на договора по чл.70, ал.1 КТ-срочен или безсрочен/, чия е тежестта за доказване основателността на иск с правно основание чл.344,ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225 КТ, кой е момента за настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. чл.225 КТ, как следва да се предяви иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ ,вр.чл.225 КТ и респ. може ли това да стане с уточняване на исковата молба , длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да изложи ясни мотиви по всички възражения на страните и чия е доказателствената тежест за доказване на достоверна дата на частен документ, представен от страна която ще се ползва от него, когато е оспорен от страната на която този документ се противопоставя. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.225 КТ и чл.333 КТ. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените основания. На въпроса касаещ приложението на разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ, въззивният съд е дал разрешение в съответствие със задължителните разяснение обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3, предложение първо от КТ, във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател. В настоящия случай е констатирано, че ищцата е избрана за секретар по трудово правните въпроси на СО на СБУ в НГДЕК, поради което същата се ползва от предвидената в чл. 333, ал.3 КТ защита от уволнение, независимо от обстоятелството, че в представена по делото справка, озаглавена „заверка“ е посочено, че тя е и заместник председател по трудовите въпроси. Работодателят не е представил доказателства, от които да може да се направи извод, че служителката не е член на синдикалното ръководство по смисъла на закона. По въпросите длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да изложи ясни мотиви по всички възражения на страните и чия е доказателствената тежест за доказване на достоверна дата на частен документ, представен от страна която ще се ползва от него, когато е оспорен от страната на която този документ се противопоставя, решението не дава отговор в противоречие с практиката на ВКС. В същата се приема, че задължението на съда е да обсъди всички събрани по делото доказателства и то произтича от разпоредбите на чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Приема се, че съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици . При спазване именно на тези свои процесуални задължения съдът е достигнал до извод за незаконност на уволнението и е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,тт.1 и 2 ГПК. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите касаещи приложението на разпоредбата на чл. 225 КТ, доколкото по въпроса чия е доказателствената тежест да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение е постановено в унисон с практиката на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК на ВКС, с което е разяснено, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В случая, доколкото първостепенния съд е указал, че е в тежест на ищеца да установи факта, че е останал без работа след уволнението, както и да установи размера на дължимото му обезщетение по чл.225, ал.1 КТ не следва да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като въззивния съд е постановил своето решение в съответствие с практиката на ВКС. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е за вредите, причинени на работника/служителя от признатото за незаконно уволнение. Съдът, позовавайки се именно на многобройна съдебна практика е приел, че ако в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена, дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, тъй като в тази хипотеза причинноследствената връзка между незаконното уволнение и вреда от неполучаване на трудов доход не е прекъсната. Постановеното от съда не е в противоречие и с представенята от жалбоподателя практика по приложението на чл.225 КТ. Що се касае до въпроса за характеристиката на трудов договор, сключен при условията на чл.70 КТ, то същият не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не обуславя правните изводи на съда за основателност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Работодателят дължи обезщетение за оставането без работа в резултат на незаконното уволнение за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, тъй като с постъпването си на работа по срочно трудово правоотношение служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирал постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане на непосредствените нужди за съществуване. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба сумата 1200 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.05.2021г. по гр.д.№4105/2020г. на ГС София. ОСЪЖДА Национална гимназия по древни езици и култура „Константин Кирил Философ да заплати на Н. И. Г. сумата 1200лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: