Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 7   София, 18.02.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно  заседание на двадесети януари  две хиляди и девета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ При участието на секретаря : Н. Такева   изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 607/2008  година, за да се произнесе взе предвид следното:                Производството е по чл.303, ал.1,т.1 и 2 ГПК, образувано по молба на Е. “Е“- гр. Т. за отмяна на влязлото в сила решение №625 от 30.06.2008г. по гр.д. 255/08г. на Върховен касационен съд, ТК, ІІ т.о. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 и 2 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителката поддържа, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска е получила документ – предписание № ДЗК – 07/442/16.07.2008г. на РИОКОЗ – гр. Г., който представлявал “ ново доказателство” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, установяващо, че процесния по делото обект не разполагал с помещения за чисто и мръсно бельо. От тази констатация, изведена от приложения документ е направен извод, че държавен здравен инспектор към РИОКОЗ- Г. бил констатирал, че не били реално изградени помещения, които били предвидени по проект. В тази връзка е посочена и неправилност на изводите на ВКС, в решението, чиято отмяна се иска за това, че строителните работи били извършени изцяло, съгласно проектите, като този извод не съответствал на установения по спора доказателствен материал и се опровергавал от цитираното ново доказателство. Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК е обосновано с представеното Постановление за образуване на досъдебно производство по общия ред на районен прокурор – гр. Т.. Това производство било образувано срещу ответника М за престъпление по чл.206, ал.1 НК- за присвояване на кабел от процесния обект и според молителката установявало престъпно действие на страна свързано с конкретно обстоятелство от съществено значение за решаване на делото. Ответниците по молбата – М. Б. С. , Е. “М” и “ М. 2005” О. – гр. Т. считат същата за неоснователна и молят искането за отмяна на атакуваното решение да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителката не установява наличие на твърдяните от нея обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. В разглеждания случай производството пред първостепенния – Габровски окръжен съд е било образувано по искова молба на Е. “Е” – гр. Т. против Е. “ М. – М. С. ” – гр. Т. за заплащане на сумата 72406лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като платена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума. С решението, чиято отмяна се иска, състав на Върховния касационен съд е отменил постановеното от въззивния – Великотърновски апелативен съд решение, с което така предявения иск е бил уважен и по същество го е отхвърлил, като е приел, че по делото било установено, че договора сключен на 15.08.2002г. между ищцата – сега молител и едноличния търговец за изграждане на процесния обект е изпълнен като страните са разчели изцяло сметните си отношения по него. Прието е още, че между тях не е имало никакви спорове относно изпълнението на строителните работи в количествено, качествено или времево отношение като били подписвани двустранно актове образец №19, съставен бил акт Образец №15 и обекта бил въведен в експлоатация, с което всички отношения между страните били приключили. Представеното от молителя предписание № ДЗК – 07/442/16.07.2008г. на РИОКОЗ – гр. Г., удостоверяващо по реда на чл. 38 от Закона за здравето, констатирани нарушения на Наредба №15 за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обекти за временно настаняване / ДВ бр. 75 /96г./ изразяващи се в липса на помещения за чисто и мръсно бельо в процесния обект е ирелевантно по отношение на предмета на спор тъй като касае експлоатацията на обекта, а не строителството му, поради което представянето му не установява фактическа обстановка, различна от констатираната от съдилищата при разрешаване на повдигнатия правен спор. Този извод произтича и от това, че процесния обект – семеен хотелски комплекс за селски туризъм “ Б. къща”, гр. Т. строеж от пета категория, съобразно чл. 137 ЗУТ, се въвежда след завършване на строителството в експлоатация по реда на чл.175 -178 ЗУТ от органа, издал разрешението за строеж при условията на т. нар. регистрационен режим. В случая е установено, че процесния обект е въведен в експлоатация в съответствие с посочените изисквания, видно от приложеното удостоверение №36/29.07.2004г. на Община – гр. Т.. Съобразно разглежданата регламентация, именно Община – гр. Т. е органа, в чиято дискреция е да извърши проверка на документацията и ако тя отговаря на изискванията да регистрира въвеждането в експлоатация на обекта, следователно и нейна е преценката предхождаща това разрешение по отношение на спазването на одобрения проект. Такива правомощия не притежава РИОКОЗ, поради което и неговите констатации не могат да променят направения извод от оторизирания за това орган. Следователно представения документ не обосновава различен извод от този направен с решението, чиято отмяна се иска и съответно не установява наличие на предпоставките на нормата на чл.303, ал.1 т.1ГПК. Основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да бъде установена неистинността на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В случая молителя не сочи доводи свързани с конкретния регламент на нормата тъй като поддържа само наличие на образувано дознание срещу М. С. за престъпление по чл.206, ал.1 НК – противозаконно присвояване на чужда вещ кабел – собственост на молителя. Тези фактически данни не съответствуват на лимитивно изброените хипотези на нормата, която предполага наличие на реализиран ред- съдебен акт, с който престъпното деяние е установено/ влезли в сила решение или присъда/, и така установено то следва да е в пряка връзка с решаване на конкретния правен спор – т.е. да е свързано, с престъпни действия от страна на конкретно посочените субекти в нормата, довели до постановяване на правния резултат по него, като тяхна пряка последица. В случая установяването на такива престъпни обстоятелства по посочения ред не е проведено от молителката. С оглед изложеното, молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. На ответниците по молбата следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в размер на 3600лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. “Е“- гр. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение №625 от 30.06.2008г. по гр.д. 255/08г. на Върховен касационен съд, ТК, ІІ т.о. ОСЪЖДА Е. “Е“- гр. Т. да заплати на М. Б. С. , Е. с фирма “ М. – М. С. ” – гр. Т. и на “М” О. – гр. Т. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3600лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: