O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60373
София, 21.10.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2851 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. № 261788/14.05.2021 година ( с пощенско клеймо от 13.05.2021 год. ) заявена от М. Л. Г. – Т. , Н. Х. Д. , Н. В. Н. и Й. Н. В., чрез процесуалния им представител адв.Т. Г. САК срещу въззивно Решение № 260052 от 18.03.2021 година по гр.В.д № 371/2020 год. на ОС-Ловеч, постановено по § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението ( чл. 281 , т. 2 ГПК ) поради допуснати съществени процесуални нарушения при очертаване предмета на спора и неговата допустимост от страна на решаващия съд , при дадената правна квалификация въз основа на твърдения, каквито няма въведени нито с исковата , нито с последвалите уточнителни молби на ищеца, респ. за неправилност , обусловена от неточната квалификация , допуснати нарушение на материалния закон и несъблюдаване задължителната съдебна практика, от допуснати процесуални нарушения и необоснованост на правните изводи на съда, основания за отмяна по см. на чл. 281 , т.3 ГПК.
Поддържа се , е са налице основания за допускане на касационно обжалване , тъй като със решението си окръжният съд се е произнесъл по въпроси , разрешени в противоречие с практиката на ВКС , на съдилищата и такива , които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Искането за допуска на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпросите :
1./ Има ли конститутивно действие решение на ОбСЗ за възстановяване собствеността на земеделски земи в стари (реални) граници , попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , издадено преди изменението на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ( ДВ. бр.68/99 г.) , ако в него липсват посочени граници и местонахождение на имота ? с довод , че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС- така Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 5941 /2015 год. ВКС, I г.о., Решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр.д. № 2058 /2013 год. ВКС, I г.о. , Решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 94/2011 /2015 год. ВКС, I г.о. Решение № 809 от 14.01.2011 год. по гр.д. № 1889 /2019 год. ВКС, I г.о. и др.
2./ тече ли придобивна давност спрямо лице , чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е признато , кой е началният момент и какви са правните последици на изтеклата на изтеклата до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя придобивна давност ? произнесен в противоречие с разясненията на т.1 на ТР № 11/1997 год. на ОСГК на ВКС , и на Решение № 49 от 26.07.2016 г. по гр.д. № 168 /2015 год. ВКС, II г.о. , Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 5941 /2015 год. ВКС, I г.о. , Решение № 54 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 2800 /2018 год. ВКС, II г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.2 , предл. 3 ГПК- като очевидно неправилно при посочените нарушение на императивните материално-правни норми.
Искане за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по следните процесуално-правни въпроси:
1./ Длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на спора да прецени правилността на правната квалификация на иска, дадена с доклада на първоинстанционния съд по делото и следва ли да обезпечи правилното приложение на материалния закон , като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест ? , с довод , че процесуалното поведение на съда е в противоречие със задължителната съдебна практика – т.2 на ТР № 1/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство.
2./ Длъжен ли е въззивният съд да осъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства които са от значение за уважаване на иска , за идентичността на имота на ищеца с тези възстановени на ответниците , какъвто е искът по § 4к,ал.8 , т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи в отговора на въззивната жалба, с довод , че въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложение на чл. 12 ГПК и чл. 236 ГПК, цитирайки Решение № 458 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 3484/205 год. ВКС, VI г.о и др. и
3./ Длъжен ли е въззивният съд да отстрани пороците на доклада по делото, направен от първоинстанционния съд , изразяващи се в неточна правна квалификация , ако въззивната жалба съдържа оплакване в тази смисъл .Длъжен ли е да доведе до знанието на страните променената правна квалификация и да им предостави възможност за процесуални действия във връзка с тях ? с довод , че е налице противоречие с разясненията по т.2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС .
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 ГПК - поради процесуална недопустимост , обусловена от неясната искова молба и петитум на същата, липсата на изрично определение за изменение на иска, заявено като уточнение от ищеца, в която насока за вече цитираните задължителни разяснения на ОСГТК на ВКС, както и Решение № 113 от 15.10.2018 г. по гр.д. № 4563 / 2017 год. ВКС, I г.о.
В срока по чл. 287 , ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация И. В. В. чрез адв. С. АК Л. , с който се излагат обстоятелствени мотиви срещу тезата на касаторите за недопустимост на обжалваното въззивно решение , респ. се оспорват релевираните доводи за неправилност на решението на въззивния съд , като и сочените основания за допускане на касационно обжалване. Като счита , че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, се претендират разноските за настоящата инстанция.
Ответникът по касация- Община Ловеч не е депозирала писмен отговор.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основание за допускане на касационно обжалване , в контекста на ограниченията на чл. 280, ал.3 ГПК, и съобрази доводите на ответника по касация , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу решение на въззивния съд, произнесено по вещен иск от процесуално легитимирана страна , поради което същата е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване , настоящият състав на ВКС съобрази :
Производството е по чл. 295 ГПК, делото е за втори път пред Върховния касационен съд.
Съдебното исково производство е образувано на 20.01.2016 година по заявените обективно субективно съединени искове на И. В. В. от [населено място] срещу наследниците на Н. Й. В. , наследниците на В. Й. В. и наследниците на Т. Й. Б. , конкретно уточнени въз основа на ангажираните писмени доказателства , а именно като Й. Н. В. , Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. от [населено място] и М. Л. Г.- Т., всички от [населено място], и Община Ловеч , с посочено правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР.
С молба от 13.06.2016 година процесуалният представителна ищеца е уточнил петитума на заявения иск ( очевидно считайки че е предявен само един иск ) в смисъл : “ Да се признае по отношение на Й. Н. В. , Н. В. Н. , Д. В. В. от [населено място] , В. Й. В. от [населено място] , Н. Х. Д. от [населено място] и М. Л. Г.- Т. от [населено място] , че е собственик по наследство, реституция и давностно владение на НИВА в м.“С.“, Л. землище , около 4 декара и шест ара при граници : Т. К. , З. Ст.Ц. , С. Н. , н-ци на К. С. , Х. В. Т. , и К. Ц., която нива попада върху имоти с идентификатори № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана на новообразуваните имоти ( ПНИ) на местността „С.“ , в землището на [населено място], одобрен със Заповед № 419/03.08.2009 год. на Областния управител на Ловеч и граници, отразени по скица- проект № 1/11.11.2015 година , както и че е допусната грешка на вярното отразяване на процесния имот с границите му , така и по отношение на отразяване на собствениците в регистъра към плана .“
С писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК Н. В. Н. е оспорила иска , като е заявила лични конкуриращи права на собственост по отношение на имотите с идентификатори №№ ** и **, първият с площ от 1612.28 кв.м. , а вторият с площ от 1888,17 кв.м. , с начин на трайно ползване на първия ОВОЩНИ НАСАЖДЕНИЯ , а на втория – ЛИВАДА признати със Заповед № 40 / 12.01.2010 година, на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА , § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ , § 4б , ал.1 изр.първо на ПЗР на ЗСПЗЗ , като наследник на В. Й. В.
С писмен отговор , подаден в срока по чл. 131 ГПК Н. Х. Д. и М. Л. Г.- Т. са оспорила иска, като са заявили лични конкуриращи права на собственост по отношение на имот с идентификатори №№ **, начин на трайно ползване ЛИВАДА с площ от 3358.98 кв.м.,, признати със Заповед № 39 / 12.01,2010 година, на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА , § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ , § 4б , ал.1 изр.първо на ПЗР на ЗСПЗЗ , като наследници на Т. Й. Б.
С писмен отговор , подаден в срока по чл. 131 ГПК Д. В. В. и В. Й. В., като наследници на В. Й. В. чрез служебно назначения служебен процесуален представител , са оспорила иска , акцентирайки на разминаването на претенцията за собственост на земеделска земя от 4.6 дка и доказателствата , сочещи , че майката на ищеца е поискала от ПК възстановяване собствеността само на 2 дка земеделска земя, оспорен е факта , че ищецът владее имота ,както и изрично се възразява по отношение на твърдението , че на основание придобивна давност може да се придобие собствеността на земя , държавна или общинска собственост.
С в срока по чл. 131 ГПК, в качеството на ответник по заявения иск , Община Ловеч взема становище, като счита , че правна квалификация на заявения иск е чл. 124, ал.1 ГПЛК във вр. със специалния иск по §4к, ал.8, т.1 предл.2-ро ПЗР на ЗСПЗЗ , оспорва допустимостта на предявения от ищеца иск поради обстоятелството, че в полза на същия няма издадена заповед за възстановяване на имота; оспорва се основателността на иска , като се акцентира на обстоятелството , че наследодателката Г. К. И. е заявила за възстановяване само 2,6 дка в м.“С.“, признато и е право на възстановяване но изрично е посочено , че земята се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а при изготвяне на ПНИ , от дадената възможност за установяване границите на имотите чрез анкетиране , Г. К. не се е възползвала.

При така очертания предмет на спора, при релевираните конкуриращи права на собственост на ищеца и ответниците- физически лица , по делото са постановени следните съдебни актове.

С решение № 297/22.06.2018 год., по гр.д. № 90/2016 на РС Ловеч е отхвърлен предявен от И. В. В. от [населено място] срещу наследниците на Н. Й. В. , наследниците на В. Й. В. и наследниците на Т. Й. Б. , конкретно уточнени въз основа на ангажираните писмени доказателства, а именно като Й. Н. В. , Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. от [населено място] и М. Л. Г.- Т., всички от [населено място], и Община Ловеч , с посочено правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство, реституция и давностно владение на НИВА в местността „С.”, землището на [населено място], с площ от около 4,6 дка, при граници : : Т. К. , З. Ст.Ц. , С. Н. , н-ци на К. С. , Х. В. Т. , и К. Ц., която нива попада върху имоти с идентификатори № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана на новообразуваните имоти ( ПНИ) на местността „С.“ , в землището на [населено място], одобрен със Заповед № 419/03.08.2009 год. на Областния управител на Ловеч, чиито граници са отразени в скица проект № 1/11/11/2015 г., и за установяване на допусната грешка в плана по отношение вярното отразяване на имота с границите му и по отношение на собствениците му в регистъра към в плана.

С Решение № 39/18.02.2019 г., по в.гр.д. № 431/2018 на ОС Ловеч, е първоинстанционното решение е отменено и е признато за установено по отношение на ответниците, че на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. § 4к, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ ищецът И. В. В. от [населено място] е собственик на НИВА в местността „С.”, землището на [населено място], с площ от около 4,6 дка, попадаща върху имоти № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана на новообразуваните имоти ( ПНИ) на местността „С.“ , в землището на [населено място], одобрен със Заповед № 419/03.08.2009 год. на Областния управител на Ловеч, чиито граници са отразени в скица проект № 1/11/11/2015 г.,както и че е допусната грешка в плана на новообразуваните имоти както по отношение вярното отразяване на границите на имота, така и по отношение на собствениците в регистъра на към плана.

С Решение № 55/03.07.2020 г., по гр.д. № 2169/2019 на Върховния касационен съд на Република България (ВКС) е обезсилено Решение № 39/ 18.02.2019 г., по в.гр.д. № 431/2018 на ОС Ловеч, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд , след като с отменителното решение на ВКС е констатирано, че исковата молба на И. В. В. е нередовна . За новото разглеждане на делото , към въззивния съд са дадени указания в насока на необходимостта ищецът да отстраняване нередовностите на исковата молба чрез уточняване конкретно кои имоти, включващи се в процесния имот от 4,6 дка (имоти с идентификатори№ **; № **; № **; № **; № **; № ** ) са придобити по давност и кои по земеделска реституция; очертаване правният интерес от водене на установителен иск за собственост за имот с обща площ около 4,6 дка, включващ няколко имота , а именно с идентификатори № **; № **; № **; № **; № **; № ** по плана за новообразуваните имоти, при положение, че всеки от ответниците се легитимира като собственик и оспорва собствеността на ищеца само върху една или друга част от имота с площ от 4,6 дка.

В изпълнение на указанията на ВКС , след оставяне на исковата молба без движение по делото от защитата на ищеца са постъпили две уточняващи молби.
В едната молба от ищеца се уточнява, че общата площ на имота е 4,6 дка, че по отношение на площта от 2,6 дка собствеността се претендира на основание земеделска реституция, а за останалите 2 дка – по наследяване и давностно владение, установено от закупуването му от наследодателя му през 1953 г. до настоящия момент (предявяване на иска), че площта на имота от 2,6 дка се намира в северната му част и в нея попадат площ от 736 м² – част от поземлен имот ** и площ от 1888 м² – част от поземлен имот ** (записана на наследниците на В. Й. В.), 368 м² – част от поземлен имот ** (записана на наследниците на Н. Й. В.) и част от път, съставляващ поземлен имот **, че площта от 2,0 дка се намира в южната част на имота и в нея попадат площ от 900 м² – част от поземлен имот ** (записана на наследниците на Т. Й. Б..), 731 м² – част от поземлен имот ** (записана на наследниците на Н. Й. В.), площ от 736 м² – част от поземлен имот ** и площ от 1888 м² – част от поземлен имот ** (записани на наследниците на В. Й. В. ) и част от път, съставляващ поземлен имот **.
С последваща молба, представена от защитата на ищеца от 16.11.2020 г., се уточнява конкретния размер на всяка от площите на имотите на ответниците, за които се претендира, че са част от двете площи (2,6 дка и 2 дка) на претендирания от ищеца поземлен имот от 4,6 дка.

С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция при повторното разглеждане на делото е отменил Решение № 297 от 22.06.2018 год., по гр.д. № 90/2016 на РС Ловеч и е постанови л ново решение , по съществото на спора , с което е признал за установено по предявения от И. В. В. против Н. В. Н. , Д. В. В. , В. Й. В. , Н. Х. Д. , М. Л. Г.- Т. и Й. Н. В. и Община Ловеч иск с правна квалификация § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, че ищецът е собственик по наследяване, давност и реституция на НИВА с площ 4,6 дка, находяща се в м. „С.“, землището на [населено място], означена по комбинирана скица на вещото лице инж. К. К. (л. 67 в.гр.д. № 371/2020 г. ОС Ловеч, приподписана от съдебния състав и неразделна част от настоящето решение) със сив цвят и очертан в граници (червени линии) от т. 14 до т. 1 – от север; от т. 1 до т. 3 – от изток; от т. 3 до т. 7 от юг и от т. 7 до т. 14 – от запад, в която нива попадат следните площи от възстановени на ответниците имоти по ПНИ за м. „С.“, землището на [населено място], както следва :
в частта от 2,6 дка (северна част от нивата, придобита по реституция) - 731 м² (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на Н.(Н.) Й. В.- отв. Й. Н. В.), 587 м² (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на В. Й. В.- отв. Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В.), 900 м² (от поземлен имот с идентификатор ** , записан на наследниците на Т. Й. Б. - отв. Н. Х. Д. и М. Л. Г.-Т. ), 136 м² (от поземлен имот с идентификатор ** записан на наследниците на В. Й. В. - отв. Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В.) 19 м² (от поземлен имот с идентификатор ** записан на наследниците на Н. (Н. ) Й. В. - отв. Й. Н. В. ) и 123 м² (от полски път на Община Ловеч, съставляващ поземлен имот с идентификатор ** ) и
в частта от 2 дка (южната част от нивата, придобита по наследяване и давност) - 149 м² (от поземлен имот **, записан на наследниците на В. Й. В. - отв. Н. В. Н., Д. В. В. и В. Й. В. .), 1752 м² (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на В. Й. В.- отв. Н. В. Н. , Д. В. В. и В. Й. В. .), 349 м² (от поземлен имот с идентификатор **, записан на наследниците на Н. (Н. ) Й. В. - отв. Й. Н. В.) , 106 м² (от полски път на Община Ловеч, съставляващ поземлен имот **), както и че е допусната непълнотата на помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ за местността „С.”, изразяваща се в липса на вярно отразяване на същия имот с описаните по комбинираната скица на заключението (л. 67 В.гр.д .№ 371/2020 г. ОС Ловеч) граници.

При така посочените данни , в контекста на които настоящият състав преценява съотносимостта ( от г.т. на изискването да се обусловили изхода на правния спор) на поставените материално-правни и процесуални въпроси , искането на касаторите за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, се явява обоснова и основателно.
Касационното обжалване следва да се допусне по следните процесуално-правни въпроси: „ Длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на спора да прецени правилността на правната квалификация на иска, дадена с доклада на първоинстанционния съд по делото и следва ли да обезпечи правилното приложение на материалния закон , като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест ? и Длъжен ли е въззивният съд да отстрани пороците на доклада по делото, направен от първоинстанционния съд , изразяващи се в неточна правна квалификация , ако въззивната жалба съдържа оплакване в тази смисъл . Длъжен ли е да доведе до знанието на страните променената правна квалификация и да им предостави възможност за процесуални действия във връзка с тях ?“, доколкото данните по делото сочат , че въззивният съд е възприел уточненията на исковата молба , без други процесуални действия в противоречие със задължителната съдебна практика – т.2 на ТР № 1/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство.
В тази насока следва да бъде отбелязана и констатацията , че И. В. В. , в качеството си на ищец , е предявил не един , а множество положителни установителни искове по отношение на три групи физически лица, , като наследници на различни наследодатели, съответно надлежно пресонифицирани и, видно от фактите ,титуляри на право на собственост по отношение на различни , индивидуализирани по ПНИ поземлени имоти , както и по отношение на юридическо лице- Община Ловеч, уважени с общ диспозитив , на правно основание, различно от това на което „претенцията“ е отхвърлена с обжалваното пред въззивния съд решение на първата инстанция. По отношение на уточненията на исковата молба , направени при новото разглеждане на делото от въззивния съд , след отменителното решение на касационната инстанция , няма становища на лицата , по отношение на които е заявен всеки един от исковете.
Настоящият състав на касационния съд намира , че са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по материално - правните въпросите :
1./ Има ли конститутивно действие решение на ОбСЗ за възстановяване собствеността на земеделски земи в стари (реални) граници , попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , издадено преди изменението на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ( ДВ. бр.68/99 г.) , ако в него липсват посочени граници и местонахождение на имота ? доколкото произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС- така Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 5941 /2015 год. ВКС, I г.о., Решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр.д. № 2058 /2013 год. ВКС, I г.о. , Решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 94/2011 /2015 год. ВКС, I г.о. Решение № 809 от 14.01.2011 год. по гр.д. № 1889 /2019 год. ВКС, I г.о. и др., в насоката , в която са изложени доводите на защитата на касаторите, като и по въпроса „ Тече ли придобивна давност спрямо лице , чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е признато , кой е началният момент и какви са правните последици на изтеклата на изтеклата до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя придобивна давност ?“ при констатацията , че този въпрос ,а касаещ признати вещни права в полза на ищеца е произнесен в противоречие с разясненията на т.1 на ТР № 11/1997 год. на ОСГК на ВКС , и на Решение № 49 от 26.07.2016 г. по гр.д. № 168 /2015 год. ВКС, II г.о. , Решение № 116 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 5941 /2015 год. ВКС, I г.о. , Решение № 54 от 14.05.2019 г. по гр.д. № 2800 /2018 год. ВКС, II г.о.
Поставеният въпрос за задължението на въззивният съд да осъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства които са от значение за уважаване на иска , за идентичността на имота на ищеца с тези възстановени на ответниците , какъвто е искът по § 4к,ал.8 , т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи в отговора на въззивната жалба, с довод , че въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложение на чл. 12 ГПК и чл. 236 ГПК, цитирайки Решение № 458 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 3484/205 год. ВКС, VI г.о и др. , има характера на оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила за начина на формиране на съдийското решение , поради което същият не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване .възприет като оплакване за допуснати процесуални нарушение , същият следва да намери отговор при разглеждане на касационната жалба по същество.
При допускане на касационното обжалване , касатора ( в случая общо касаторите ) дължи заплащане и на пропорционална държавна такса от 2% от цената на иска, която в конкретния случай е в размер на 50 лв. ( петдесет лева) по бюджетната сметка на ВКС.При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 261788 /14.05.2021 година ( с пощенско клеймо от 13.05.2021 год. ) заявена от М. Л. Г. – Т. , Н. Х. Д. , Н. В. Н. и Й. Н. В., чрез процесуалния им представител адв.Т. Г. САК срещу въззивно Решение № 260052 от 18.03.2021 година по гр.В.д № 371/2020 год. на ОС-Ловеч, постановено по § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
УКАЗВА на касаторите за задължението да се заплати дължимата пропорционална ДТ в размер на сумата 50 лв. (петдесет лева) по бюджетната сметка на ВКС, в седмичен срок от съобщението . При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2021 година , 9 часа , за която дата да се призоват страните при условията на чл. 289 ГПК, изречение последно.
На касаторите чрез процесуалния им представител- адв. Т. Г. – САК да се изпрати препис от настоящото определение за уведомяване вмененото задължение за заплащане на дължимата пропорционална ДТ.
Да се уведомят ответниците по касация по указания ред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :