О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26 София, 17.01. 2014 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 963 по описа за 2012 г. взе предвид следното: С определение № 201 от 11.02.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 211 от 09.04.2012 г., постановено от Русенския окръжен съд по гр.д. № 212/2012 г. само в частта относно съдебноделоводните разноски, сторени от Н. Б. Р. за адвокатско възнаграждение, като в тази част производството по гр.д. № 963/2012 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК. Тълкувателното решение е обявено на 06.11.2013 г. и съответно са отпаднали пречките по движението на делото, поради което същото следва да бъде възобновено. Подлежащият на касационна проверка акт в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по въпроса за разноските по водене на делото, има характер на определение, поради което и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК произнасянето следва да се осъществи, без да се провежда открито съдебно заседание. По съществото на поставения за разглеждане въпрос, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., ОСГК и ОСТК, е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В разглеждания случай пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, който е валиден от гледна точка на чл. 36, ал. 2 ЗА и в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 500 лева да се плати при приключване на делото. По делото обаче не са ангажирани доказателства възнаграждението да е заплатено от ищеца на неговия пълномощник, поради което и с оглед разрешението, възприето с т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., ОСГК и ОСТК, претендираните разноски не могат да бъдат присъдени на ищеца. Като се е произнесъл в този смисъл, Русенският окръжен съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 211 от 09.04.2012 г., постановено от Русенския окръжен съд по гр.д. № 212/2012 г. в частта относно съдебноделоводните разноски, сторени от Н. Б. Р. за адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: