О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 175 гр. София, 14 декември 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на четиринадесети ноември двехиляди и дванадесета година в смесен състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов Диана Додбева Илиана Славовска при секретар и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1917/2012 год. Производството е по чл. 63 ал.9 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ във вр. с чл. 44 ал.1 от Наказателно - процесуалния кодекс / НПК/ и чл. 135 от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Русенският окръжен съд и Върховният административен съд за разглеждане на делото образувано по жалба на [фирма] гр. Русе против решение № 479 от 13.10.2011 год. по АНД № 386/2011 год. на Русенския административен съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че компетентен да разгледа жалбата е Върховният административен съд. Смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС, за да се произнесе по спора съобрази следното: С решение № 479 от 13.10.2011 год. постановено по НАХ дело № 386/2011 год. Русенският административен съд по реда на чл. 83е от ЗАНН е наложил имуществена санкция на [фирма] гр.Русе. Решението е обжалвано чрез постановилия го съд до ВАС. Тричленен състав на ВАС е приел жалбата за разглеждане, образувал е производство по нея и в съдебно заседание е дал ход на делото по същество. В срока за произнасяне с определение № 6808 от 15.05.2012 год. по ВНАХ дело № 3388/2012 год. е приел, че не е компетентен да се произнесе по жалбата. Изложил е съображения, че съгласно чл. 83е ал.4 от ЗАНН компетентен да се произнесе по жалбата е съответният въззивен съд, който я разглежда по реда на НПК. Преценил е, че в конкретния случай това е Русенският окръжен съд и на това основание е прекратил производството по административното дело и е изпратил жалбата за разглеждане от този съд. С протоколно определение от 31.05.2012 год. постановено по ВНАХ дело № 338/2012 год. Русенският окръжен съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по жалбата и е повдигнал спор за подсъдност. С определение № 103 от 10.07.2012 год. постановено по НД № 1108/2012 год. тричленен състав на ВКС е приел, че спор за подсъдност между съдилищата съществува, но не може да бъде разрешен от смесен петчленен състав. Преценил е, че създаденият проблем може да бъде разрешен чрез отмяна на определение № 6808 от 15.05.2012 год. по административно дело № 14667/2011 год. на ВАС. На това основание е прекратил производството и е изпратил делото с приложенията към него на председателя на ВАС за преценка на необходимостта от отмяната му. Петчленен състав на ВАС е приел, че не е надлежно сезиран с искане за отмяна на определението на тричленния състав на ВАС, а доколкото е налице спор за подсъдност между общ и административен съд, той може да бъде разрешен по реда на чл. 63 ал.9 от ЗСВ от смесен състав на ВКС и ВАС и е изпратил делото на ВКС. От тези данни следва да се приеме, че е налице спор за подсъдност между общ и административен съд, всеки от които изразява становище, че няма компетентност да се произнесе по жалбата срещу постановения първоинстанционен съдебен акт. Той следва да бъде разрешен по реда на чл. 63 ал.9 от ЗСВ, за да има процесуална възможност жалбоподателят да упражни правото си на жалба и да получи достъп до правосъдие. Настоящият петчленен състав по чл. 63 ал.9 от ЗСВ приема, че компетентен да се произнесе по жалбата е ВАС. Съображенията за това са следните: Всеки от органите на съдебната власт осъществява дейността си в рамките, определени от Конституцията като върховен закон и останалите закони на страната. Съгласно техните разпоредби/чл. 125 от Конституцията на Република България, чл. 10 и чл. 63 ал.3 от Закона за съдебната власт/ административното правораздаване се осъществява като първа инстанция от административните съдилища и от ВАС по определени със закон актове. Последният действа и като касационна инстанция, когато проверява правилността на актовете постановени от административните съдилища и тричленните състави на ВАС. На общите съдилища е предоставено правомощие да осъществяват съдебното производство по наказателни и граждански дела. Съображението на тричленният състав на ВАС, че се касае по акт постановен по реда на чл. 83а и сл. ЗАНН, който подлежи на въззивна проверка от съответен въззивен съд и това е Русенския окръжен съд е незаконосъобразно. Русенският окръжен съд и Русенският административен съд са еднакви по степен съдилища, а проверката на правилността на постановените от тях съдебни актове по силата на чл. 11 от ЗСВ във всички случаи се извършва от по-горен съд. В областта на правораздаването по граждански и наказателни дела такъв е съответно окръжният или апелативният съд в зависимост от това дали се обжалва съдебен акт на районен или на окръжен съд, а в областта на двуинстанционното административно правораздаване е Върховният административен съд. Той се явява по-горния съд по смисъла на цитирания по-горе чл. 11 от ЗСВ, който има правомощия да провери правилността на първоинстанционния акт постановен от административния съд. Като компетентен съд не може да се приеме апелативният съд от съответния съдебен район, който съгласно чл. 101 ЗСВ разглежда делата, образувани по жалби или протести срещу първоинстанционните актове на общите окръжни съдилища. На този съд също не са предоставени контролни правомощия в областта на административното правораздаване. Това следва и от чл. 63 ал 3 ЗСВ, в който не е посочено изключение за проверка на актовете, извършвана по реда на чл. 83е ал.3 и ал.4 ЗАНН. Липсата на понятие “въззивно производство” в административното правораздаване не е достатъчна да се приеме, че законодателят е предоставил някакви специални правомощия на общия съд да проверява правилността на постановен от административния съд съдебен акт. Налице е промяна в реда за налагане имуществена санкция на юридическо лице, като до изменението на чл. 83а и сл. ЗАНН с Дв. бр. 39/2011 год. правомощие да я налага е имал окръжният съд и срещу решението му е могло да се подава жалба до въззивния съд. С изменението на закона такова правомощие е предоставено на административния съд. Законодателят очевидно е пропуснал да измени разпоредбите на чл. 83е ал.4 и 5 ЗАНН, така както е изменил чл. 72 ЗАНН, чл. 83б ЗАНН и чл. 63 ЗСВ. Не може да се приеме, че волята му е била да предостави контролни правомощия за проверка на правилността на този вид съдебни актове постановени от админитративните съдилища на общ съд, тъй като не е променил в този смисъл както АПК така и ЗСВ. В подкрепа на извода, че делото следва да се разгледа от ВАС е и приложеното определение № 12620 от от 6.10.2011 год. по адм. дело № 12677/2011 год. на ВАС, с което състав на този съд се е произнесъл относно правилността на допуснатото в производството по налагане на имуществената санкция обезпечение. По изложените съображения петчленният състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховният административен съд О П Р Е Д Е Л И : Определя Върховният административен съд като компетентен да се произнесе по жалбата на [фирма] гр.Русе срещу решение № 479 от 13.10.2011 год. по АНД № 386/2001 год. на Русенския административен съд. Изпраща делото на този съд за разглеждането му по същество. Препис от определението да се изпрати на Русенския окръжен съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е на съдиите Д. ДОБРЕВА и ИЛ. CJIABОВСКА Не сме съгласни със становището на останалите трима съдии от смесения печленен състав, че компетентен да се произнесе по жалбата на [фирма] гр. Русе срещу решение № 479 от 13.10.2011 г.по АНД №2 386/2011 г. на Административен съд- Русе е Върховният административен съд. Съображенията ни за това са следните: Когато се създават и приемат чл. 83а и сл. от ЗАНН (ДВ, бр. 79 от 2005 г.), в страната действа системата на районните, окръжните и апелативните съдилища - последните създадени в резултат на поредната съдебна реформа като въззивна инстанция на окръжните съдилища (чл. 39, ал. 3 от отменения ЗСВ, ред. ДВ, бр. 59 от 1994 г., впоследствие ал. 4, изм. и доп. ДВ, бр. ЗО от 2006 г., сега чл. 101 ал.1 от новия ЗСВ/. Съгласно първоначалната редакция на Глава четвърта от закона, озаглавена "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", в чл. 8Зб, ал. 1 изрично е разписано, че първаинстанционното производство по този вид дела ще се осъществява пред окръжния съд. Срещу постановеното негово решение може да се подаде въззивна жалба или протест пред съответния въззивен съд (т.е.пред апелативния съд), като второинстанционвото производство е по реда на НПК и приключва с окончателно решение -чл. 83е, ал. 4 и 5 от ЗАНН. Няколко години след създаването на административните съдилища (1 март 2007 г.) се извършва промяна в подсъдността, като първоинстанционен съд по тези спорове става административният съд, действащ в съответния съдебен район- чл. 8З-б, ал. 1 от ЗAHН-I (изм. ДВ, бр. 39 от 2011 г.). Непроменен обаче остава чл. 83е от същия закон, в резултат от което се стига до сегашната ситуация - неяснота кой е съответният въззивен съд, компетентен да разгледа въззивната жалба или протест срещу решението на административния съд. Затруднението произтича от това, че в системата на административните съдилища няма въззивна инстанция. Съгласно чл.1О, ал. 2 от ЗСВ производството по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно. Регионалните административни съдилища действат като първа или касационна инстанция - чл. 63, ал. 1 и 3 от ЗСВ. Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове,определени със закон, и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд – чл.10 ал.8 от ЗСВ. Двете производства са съответно регламентирани в Раздел Първи на Глава десета от АПК и в Глава дванадесета на кодекса. В нито една от възможните хипотези ВAC не прилага НПК. Приложим е АПК и субсидиарно ГПК съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК. При тази законова уредба няма сериозни правни аргументи в подкрепа на становището на мнозинството от състава. Безспорно е налице недоведена докрай законодателна промяна, но при действащия правопорядък се налага извода, че въззивна инстанция е апелативният съд в района на действие на съответния административен съд. В конкретния случай това е Великотърновският апелативен съд. Основание за такова тълкуване са употребените в чл. 83е, ал. 4 от ЗАНН понятия "съответен" и "въззивен", на които квалификации ВАС категорично не отговаря. На това тълкуване не е противопоставима и разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗСВ, както счита мнозинството - апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон. В случая е налице именно възложена с изрична норма на ЗАI-П-I (чл. 83е, ал. 4 и 5) компетентност на апелативните съдилища да са въззивна инстанция на административните съдилища по този вид дела. СЪДИЯ Д. Добрева: СЪДИЯ И. Славовска: