О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 486   гр. София, 10.08.2009 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми август през две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ:            МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                  ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 473  по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „О” О. , гр. Р. чрез процесуалния му представител адв. К срещу определение № 160/22.04.2009г. по в. ч. гр. д. № 7/2009г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.11.2008г. по гр. д. № 2975/2008г. за частично прекратяване на производството в частта по претенцията за законни лихви 5 000 лв., заявена частично от дължимата законна лихва 10 000 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Излага доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът не бил посочил кога какви суми са платени, какви са неплатените остатъци, какви са падежите за отделните частични плащания, какви лихви се формират. По отношение на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД поддържа становище, че въпросът коя от хипотезите ще се приложи е правен и се решава от съда. Прави оплакване за неправилност на становището на съда, че ищецът трябва да посочи как е достигнал до извода, че му се дължи главница и лихва в претендираните размери. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1/ по приложението на текстовете на чл. 76 ЗЗД за погасителния ефект на частичните плащания при няколко еднородни задължения /парични – за главница и обезщетение/, когато извършените частични плащания не са достатъчни да погасят всичките и липса на заявление на длъжника; 2/ за задачите на експертизата във варианти. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. Ответникът „Д” А. , гр. Р. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението за прекратяване на производството по отношение на частично заявената претенция за лихви за забава, въззивният съд е приел, че ищецът не е уточнил цената на акцесорния иск 10 000 лв., от която се претендира частично 5 000 лв., как е образувана, т. е. законната лихва върху главницата 120 000 лв. за кой период е изчислена, не е посочил кога какви суми са платени, какви са неплатените остатъци, какви са падежите за отделните частични плащания, какви лихви се формират, не е уточнил коя от хипотезите на чл. 76 ЗЗД трябва да се приложи. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая значимият за спора правен въпрос е процесуален и се отнася до степента на индивидуализиране на предмета на делото и следва ли ищецът в исковата молба да посочи коя от хипотезите на чл. 76 ЗЗД трябва да се приложи. По отношение на този въпрос не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По смисъла на посочената разпоредба точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, б. „г” и „д” ГПК /отм./, аналогична на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, е налице константна съдебна практика, съгласно която обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането трябва да са индивидуализирани достатъчно, че ответникът да може да организира защитата си, а именно да са посочени носителите на правоотношението, фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право, в какво се състои претендираното право. Предметът на делото трябва да е ясно очертан, за да може въз основа на обстоятелствата и заявеното искане решаващият съд да определи правното основание на предявения иск. По отношение на обезщетението за забава в размер на законната лихва, когато се касае за лихва за забава до предявяване на исковата молба, претенцията следва да е уточнена по размер и период. При постановяване на определението въззивният съд е разрешил горепосочения процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неправилно въззивната инстанция е приела, че ищецът не е уточнил за кой период е изчислена лихвата за забава. Още в исковата молба е посочено, че с допълнително споразумение от 03.10.2005г. между страните е договорен погасителен график за издължаване на посочената по размер главница чрез частични плащания с посочени падежи, подробно описани в споразумението. В съдебно заседание на 18.11.2008г. и с възражение, депозирано на 25.11.2008г. ищецът е уточнил, че законната лихва започва да тече само върху съответната неплатена вноска от датата на съответния падеж съгласно допълнителното споразумение от 03.10.2005г., като ответното дружество е извършвало частични плащания съобразно справка изх. № 31/15.02.2008г. Препращайки към допълнителното споразумение и издадената от ответника справка за плащанията, ищецът е индивидуализирал достатъчно исковата молба, включително какви суми са платени. Поради това, че се касае до един предявен иск за главница, обективно кумулативно съединен с един иск за обезщетение за забава, не е необходимо изрично посочване в исковата молба на точно определени неплатени суми по отделните вноски, нито отделно посочване на размера на лихвите върху всяка вноска. Константна е съдебната практика, че ищецът е длъжен да отстрани недостатъците на исковата молба, но не и да обоснове основателността на претенцията си с оглед преценка на допустимостта на иска. По отношение на въпроса коя от хипотезите на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД следва да се приложи, настоящият съдебен състав счита, че е въпрос по съществото на спора и разрешаването му зависи от заключението на съдебно-счетоводна /съдебно-икономическа/ експертиза. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което същото и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на Русенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 160/22.04.2009г. по в. ч. гр. д. № 7/2009г. на Русенски окръжен съд и определение от 27.11.2008г. по гр. д. № 2975/2008г. за прекратяване на производството в частта по заявената претенция за законни лихви 5 000 лв. – част от дължимата лихва за забава в размер 10 000 лв. ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.