Р Е Ш Е Н И Е № 474 гр.София, 29 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1787/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искане от осъдения С. Е. С. за възобновяване на въззивно нохд № 168/2014 год. на Русенския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 65/15.04.2014 год. на наказателната колегия на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което, при условията на алтернативност, следва да бъде оправдан, да се върне делото за ново разглеждане, да се преквалифицира деянието по чл.354А, ал.5 НК и да се приложи чл.78А НК или по отношение на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.55 НК и да се отмени кумулативното наказание глоба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е процесуално допустимо, но е неоснователно по същество, тъй като не са допуснати поддържаните нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Русенският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 168/2014 год. потвърдил присъда № 37/11.02.2014 год. по нохд № 2224/2013 год. на Русенския районен съд, 11 наказателен състав, с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 19.06.2013 год. в [населено място] без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 39,3992 гр. марихуана на стойност 236,40 лева. На основание чл.354А, ал.3, т.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 2 000 лева. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски. Искането за възобновяване е подадено от осъдения в срока по чл.421, ал.3 НПК и разгледано по същество е основателно по следните съображения: В искането се поддържа, че съдът е основал изводите си за виновност въз основа на негодно доказателствено средство - протокол за претърсване и изземване от 19.06.2013 год., на каквото аналогично възражение в оспореното решение се съдържа несъответстващ на изискванията по НПК формален и общ отговор. Относно показанията на поемните лица съдът е приел, че „няма въведени каквито и да било доказателства по делото, които да обосноват лансираното от защитата съмнение в обективността им”. От данните по делото се установява още, че действително първоинстанционният съд е разпитал като свидетели поемните лица, за да установят времето, мястото, начина на провеждане и последователността на конкретните действия на разследващия, както и намерените вещи. Поемните лица са установили, че не са били запознати с това на какво действие присъстват, както и че са били поставени в условия, при които не са могли да възприемат конкретно извършените действия и съответствието им с отразените в протокола. Поначало те не са длъжни да възпроизвеждат детайлно резултатите, но съдържанието на показанията им, както се поддържа в искането, действително създават основание за съмнение във верността на отразеното за намерена в стаята кутия, съдържаща марихуана, за доброволното й предаване от подсъдимия и за направено от него признание. Този извод следва от отговорите за относими обстоятелства, които са уклончиви и противоречиви, поради което не дават основание да се определят като категорични, достоверни и пълни, както са възприети, макар и при условията на вероятност. С..Г. е отказал да признае като положен от него подпис на поемно лице в протокола, независимо че не отрича да се е подписвал на някакво листче. По делото са налице данни, че поемните лица са се подписали на залепените върху опаковката на веществените доказателства листове със съответно съдържание. Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.13 и чл.107 НПК да извърши предписаните от НПК процесуални действия и да събере необходимия обем доказателства за разкриване на обективната истина. Според съдържанието на показанията, дадени от двамата свидетели, съдът е бил длъжен да допусне експертиза и да назначи вещо лице графолог за установяване авторството на положените подписи – както върху протокола за претърсване и изземване, така и на листовете върху опаковката на веществените доказателства. Въз основа на всички събрани по искането на страните и по инициатива на съда доказателствени източници, които да бъдат подложени на задълбочен анализ и оценка според съдържанието им, съдът е могъл да направи верни фактически изводи, но не и при конкретно установените условия. Основателно е възражението, че не са обсъдени показанията на св. Г./баща на подсъдимия/, че едностранно и в подкрепа на обвинението са възприети като достоверни показанията на свидетелите К. и М., без да се отчете тяхната професионална ангажираност и заинтересованост като служители на МВР, че не е обсъдено възражението на подсъдимия, че отразеното в протокола признание е провокирано от издадената заповед за арест. От мотивите на решението следва, че въззивният съд като инстанция по фактите не е изпълнил задължението си да изготви решение, което да отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл.339, ал.2 НПК – след цялостна проверка на обжалваната присъда да отговори на всички доводи, които са развити, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събиране, проверка и оценка на доказателствените източници, нито изчерпателно да отговори на основните доводи и възражения на подсъдимия и на защитника му. Посоченото в искането нарушение на принципа по чл.14 НПК по съображенията, че съдът не е взел решението си да потвърди осъдителната присъда въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, е основателно. Констатираните процесуални нарушения са съществени и водят до отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването. Делото следва да се разгледа от друг състав на въззивния съд, който да реши правилно въпросите по чл.301 НПК като вземе предвид всички доводи и възражения на страните, изпълни процесуалните си задължения по чл.13 и чл.107 НПК и формира вътрешното си убеждение по начина, указан в чл.14 НПК. С оглед на изложеното не следва да се обсъждат останалите възражения за допуснати нарушения на закона с осъждането на подсъдимия и за явна несправедливост на наложеното наказание с отказа да се определи при условията на чл.55, ал.1 и ал.3 НК. Предвид горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 168/2014 год. на Русенския окръжен съд. ОТМЕНЯ решение № 65/15.04.2014 год. на наказателната колегия, постановено по отношение на осъдения С. Е. С.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ