Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 91

Гр. София, 14.03.2022 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3908 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. А. К.-М. като пълномощник на Н. П. Д., А. Ю. К., Р. М. Б., Р. Р. Б. и Л. Р. С., срещу въззивно решение № 227, постановено на 14.06.2021 г. по в. гр. д. № 215/2021 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което е изнесен на публична продан следния делбен недвижим имот: ливада, съставляваща имот № * по картата на землището на [населено място], [община], в местността „К.“ с площ 1,148 дка, допуснат до делба между Н. П. Д. – 3/12 ид. ч., А. Ю. К.-3/12 ид. ч., Р. М. Б.-1/12 ид. ч., Р. Р. Б.-1/12 ид. ч., Л. Р. С.-1/12 ид. ч., Р. И. К.-1/12 ид. ч., В. И. К.-1/12 ид. ч. и А. С. К.-1/12 ид. ч. В общ дял на Н. П. Д., А. Ю. К., Р. М. Б., Р. Р. Б. и Л. Р. С. са поставени следните имоти: имот № * -нива в местността „К.“, с площ 2,400 дка; имот № * -нива в местността „Р. Б.“, с площ 1,066 дка и имот № * -ливада в местността „Л.“, с площ 1,979 дка. В общ дял на съделителите Р. И. К. и Ф. А. К. са разпределени: имот № * -нива в местността „С. г.“, с площ 0,341 дка, имот № * -нива в местността „Е.“, с площ 0,873 дка и имот № * -ливада в местността „О.“, с площ 1,231 дка. Съделителите Р. И. К. и Ф. А. К. са осъдени да заплатят на касаторите парично уравнение сумата 149,50 лв.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. следва ли при разпределение на земеделски имоти да се съобразят пазарните им цени; 2. спазени ли са критериите за разпределение на делбените имоти-вид и предназначение, дяловете на съделителите; 3. може ли въззивният съд да извърши ново разпределение, при което да премести един от имотите в дял на друга група съделители /с по-малка квота/; 4. нарушен ли е принципа на равенство, когато в общ дял на групата съделители с по-голяма квота се поставят същия брой имоти /колкото са поставени на съделителите с по-малка квота/. Въпроси трети и четвърти са възпроизведени и във въпроси под номер пет и шест в изложението. Сочи се противоречие с решение № 120/11.10.2019 г. по гр. д. № 2763/2018 г. на първо г. о., решение № 78/10.07.2019 г. по гр. д. № 1580/2018 г. на първо г. о., решение № 91/20.06.2017 г. по гр. д. № 4198/2016 г. на първо г. о., решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на първо г. о.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. И. К., Ф. А. К. и А. С. К. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на процесните недвижими имоти: имот № * -нива в местността „К.“, с площ 2,400 дка, имот № * -нива в местността „Р. Б.“, с площ 1,066 дка, имот № * -ливада в местността „Л.“, с площ 1,979 дка, имот № *-нива в местността „С. г.“, с площ 0,341 дка, имот № *-нива в местността „Е.“, с площ 0,873 дка и имот № *-ливада в местността „О.“, с площ 1,231 дка, при следните квоти: за съделителите Н. П. Д. и А. Ю. К.– по 1/4 ид. ч., за съделителите Р. М. Б., Р. Р. Б. и Л. – общо 1/4 и. ч. и за съделителите Р. И. К. и Ф. А. К. – общо 1/4 ид. ч., както и на имот № *-ливада по картата на землището на [населено място], [община], в местността „К.“ с площ 1,148 дка, между съделителите Н. П. Д., А. Ю. К., Р. М. Б., Р. Р. Б., Л. Р. С., Р. И. К., В. И. К. и А. С. К., при квоти: по 1/4 ид. ч. за Н. Д. и А. К., за Р. Б., Р. Б. и Л. С. – общо 1/4 ид. ч., за В. К., А. К. и Р. К. – общо 1/4 ид. ч.
С влязло в сила решение по гр. д. № 423/2017 г. на РС – Гоце Делчев е признато за установено по отношение на Н. П. Д., А. Ю. К., Р. М. Б., Р. Р. Б., Л. Р. С. и В. И. К., че Р. И. К. и Ф. А. К. са собственици на 1/4 ид. ч. от описаните шест имота, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 33/2011 г. /по отношение на притежаваните от прехвърлителите идеални части по наследство от общия наследодател/.
Изразено е съгласие за поставяне в общ дял от ищците – касатори и от ответниците Р. К. и Ф. К..
Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез разпределение на делбените имоти, както следва: в дял на ищците Н. П. Д., А. Ю. К., Р. М. Б., Р. Р. Б., Л. Р. С. и В. И. К. - имот № * -нива в местността „С. г.“, с площ 0,341 дка, имот № *-ливада в местността „Л.“, с площ 1,979 дка, имот № *-нива в местността „К.“, с площ 2,400 дка и имот № *-нива в местността „Р. Б.“, с площ 1,066 дка. В дял на ответниците А. С. К., Р. И. К. и Ф. А. К. са поставени: имот № * -нива в местността „Е.“, с площ 0,873 дка, имот № * -ливада в местността „О.“, с площ 1,231 дка и № * -ливада по картата на землището на [населено място], [община], в местността „К.“ с площ 1,148 дка.
Въззивният съд е приел /въззивното производство е образувано по жалба на Р., Ф. и А. К./, че по отношение на имота в местността „К.“ единственият приложим способ за извършване на делбата е изнасянето му на публична продан. Съделителите В. К. и А. К., които участват в съсобствеността на тази ливада, не притежават дял от другите имоти. Районният съд е поставил в дял на част от съделителите имоти, в чиято съсобственост те не участват /Ф. К. не участва в съсобствеността на имота в местността „К.“, а А. К. – в съсобствеността на имотите в местността „Е.“ и местността „О.“; В. К. участва само в съсобствеността на имота в местността „К.“/. Паричната равностойност на дяловете на Р. и Ф. К. е 1 349,50 лв., а на останалите съделители– 4 048,50 лв. Имотите трябва приблизително да отговарят по стойност на идеалните части на съответната група съделители. Всяка група може да получи както нива, така и ливада. В дял на ответниците следва да се разпределят имотите с най-малка площ и стойност /нива в местността „С. г.“, с площ 0,341 дка, на стойност 314 лв., нива в местността „Е.“, с площ 0,873 дка, на стойност 795 лв. и ливада в местността „О.“, с площ 1,231 дка, на стойност 390 лв./. Паричното уравнение при това разпределение е в минимален размер. Всеки друг вариант на групиране би довел до по-голямо парично уравняване, което трябва да бъде избягнато.
Не са налице поддържаните касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не съществува основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос. В решение № 120/11.10.2019 г. по гр. д. № 2763/2018 г. на ВКС, първо г. о., е възприето, че когато от оценяване на имотите до извършване на делбата е изтекъл значителен период от време, съдът е длъжен служебно да назначи нова експертиза за определяне на действителната пазарна стойност. В настоящата хипотеза оценката е извършена на 17.07.2020 г., поради което не е било необходимо допускането на нова експертиза.
Вторият въпрос е обоснован с критериите при извършване на разпределение по реда на чл. 353 ГПК. В решение № 78/10.07.2019 г. по гр. д. № 1580/2018 г. на ВКС, първо г. о., е посочено, че следва да се спазват следните критерии за разпределяне на делбените имоти: големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените подобрения, реалното ползване. Необходимо е между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършените подобрения. Съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители да се разпределят равностойни имоти не само съобразно тяхната цена, но според вида и предназначението им. Преценката е винаги конкретна въз основа на събраните доказателства. Не се разкрива противоречие с възприетото в цитирания съдебен акт, тъй като в случая е била извършена горната преценка.
В приложената съдебна практика е прието също така, че основен принцип в делбеното производство е правото на всеки съделител на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува както по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, така и спрямо всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти /от обективни фактори/ и от волята на съделителите /от значение е и субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат, респективно да получат дял в натура/, ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни характеристики. При наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура /при положение, че броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, независимо, че се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий. В настоящата хипотеза тези изисквания са спазени.
Третият въпрос е свързан с извършеното от въззивния съд ново разпределение на делбените имоти. При разпределението от първоинстанционния съд, неправилно в дяловете на част от съделителите са били поставени имоти, в чиято съсобственост те не участват. В правомощията на въззивния съд е да разпредели имотите, като отчете участниците в съсобствеността.
Следващият въпрос е обоснован с конкретното разпределение на делбените имоти, при което в общ дял на съделителите с по-голяма квота, съответно на тези с по-малка квота, са поставени равен брой имоти. При формиране на дяловете е съобразена пазарната оценка на имотите, като независимо от обстоятелството, че земеделските земи са равни по брой, поставените в общ дял на ответниците по касация са по-малки и на по-ниска стойност.
Поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същите е формирана трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.
С оглед изхода на делото касаторите дължат на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство в общ размер от 1 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :



НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 227, постановено на 14.06.2021 г. по в. гр. д. № 215/2021 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
Осъжда Н. П. Д., А. Ю. К., Р. М. Б., Р. Р. Б. и Л. Р. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. А. К.-М., да заплатят на Р. И. К., Ф. А. К. и А. С. К. от [населено място], [община], сумата 1000 лв., представляваща разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.


Председател:

Членове: