Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр. София, 17.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1018 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Х. И. А. за възобновяване на ВНОХД № 4/2013 г. на Разградския окръжен съд и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 22/12.03.2013 г., с което е било потвърдено осъждането му по присъда № 741/30.11.2012 г. по НОХД № 787/2012 г. на Разградския районен съд. С тази част на присъдата подсъдимият Б. А. Р. е бил признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 29, б. „а” от НК, обхващащо три отделни кражби на пари и вещи, извършени в периода 25.09.2011 г. – 18.02.2012 г. от домовете на М. П., П. П. и С. М. на обща стойност 1627, 27 лв., при опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, направени за защита на имот, чрез ползване на техническо средство и на МПС, за което е бил осъден на 6 години лишаване от свобода при строг режим в затвор. Уважени са били и предявените от гражданските ищци искове за имуществени вреди – 99, 95 лв. за П. и 300 лв. за П.. В саморъчно изготвеното от осъдения искане се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и завишена, поради което се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане за провеждане на нов процес, за да му се даде възможност да възстанови щетите на пострадалите. Редовно призован за с. з. пред ВКС, осъденият не се явява, изразявайки писмено отказ да стори това. Служебно назначеният му защитник поддържа искането за възобновяване и пледира за намаляване на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Оплакването за незаконосъобразно осъждане, застъпено в лично изготвеното от осъдения искане не съдържа никаква конкретика, по която да е възможно да се представи касационен отговор. Такава не се излага и в с. з. пред ВКС от служебния му защитник. От друга страна, проверявайки мотивите на въззивната инстанция, ВКС не констатира никакви нарушения от процесуален характер при анализа и оценката на доказателствата, които да поставят под съмнение крайния извод за извършено от подсъдимия съставомерно деяние по чл. чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 29, б. „а” от НК. В срока по чл. 30 ал. 1 от НК след осъждане по НОХД № 3383/2008 г., за което е търпял 2 години лишаване от свобода за кражби, извършени при условията на продължавано престъпление, което обуславя квалификация за опасен рецидив по чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК, за период от около 5 месеца осъденият е реализирал три кражби на пари и вещи от домовете на различни граждани по идентичен начин – прониквал е през прозорците на първия етаж на жилищата, прилагайки сила и ползвайки отверка, след което се е оттеглял с отнетите вещи с МПС. Същият е бил разкрит по оставен отпечатък от маратонка в дома на св. П., както и проведени издирвателни мероприятия след продажба на отнетите компютри от домовете на св. П. и М., които са им били върнати. В мотивите си, както първата инстанция, така и проверяващата въззивна, са представили подробни и убедителни съображения за фактологията на престъплението, въз основа на която правилно са приложели материалния закон, поради което и ВКС счита, че оплакванията за незаконосъобразност не могат да бъдат подкрепени. Тезата за създаване на предубеждение от страна на полиция и прокуратура с оглед повдигане на множество обвинения за кражби с обвинителния акт не се споделя, тъй като както е видно от постановената присъда А. е бил осъден само за три и оправдан за останалите девет, което положено е било потвърдено от въззивната инстанция. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложеното му наказание, определено при условията на чл. 54 от НК на 6 години лишаване от свобода при предвиден минимум от 3 години и максимум 15 години в текста по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1 от НК. Степента на обществена опасност на дееца с основание е отчетена като твърде завишена с оглед многобройните му осъждания, необхванати от квалификацията за опасен рецидив. Те явно свидетелстват за трайно изградени престъпни нагласи към извършване на престъпления срещу собствеността без видима корекция след изтърпяване на наказания лишаване от свобода. Правилно са съобразени и данните за осъществяване на престъпната дейност по настоящото дело за относително кратък период от време, реализирането на общо три деяния и броя на квалифициращите им признаци. Констатираните по делото смекчаващи обстоятелства – частични самопризнания, неголяма стойност на отнетите вещи и връщане на част от тях (след доброволното им предаване от св. Б., на който подсъдимият е продал двата компютъра, отнети от жилищата на св. П. и св. М.) не повлияват по-различен извод за наказанието, което в посочения размер е съответно на извършеното и е достатъчно за реализиране на всички цели по чл. 36 от НК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. И. А. за възобновяване на ВНОХД № 4/2013 г. на Разградския окръжен съд и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 22/12.03.2013 г., с което е било потвърдено осъждането му по присъда № 741/30.11.2012 г. по НОХД № 787/2012 г. на Разградския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.