Р Е Ш Е Н И Е
№267 гр. София, 22 февруари 2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Н. Л. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 926/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на осн. чл. 346 т. 1 НПК по жалба на подсъдимия Д. Д. и жалба на гражданския ищец М. Г. срещу присъда № 191/05.06.2017г., постановена по внохд № 173/2017г. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново.
В касационната жалба на подсъдимия, депозирана чрез защитника му, както и в допълнението към нея се релевират всички касационни основания и се иска при условията на алтернативност - отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия; изменяване на присъдата с отмяна на кумулативното наказание”глоба” или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на второинстанционния съд.
С жалбата на гражданския ищец се претендира неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск за имуществени вреди за сумата над 21 293,03лв. до пълния предявен размер на иска от 91 635,03 лева. Иска се изменяване на съдебния акт в обжалваната му част и осъждане на подсъдимия да заплати обезщетение на жалбоподателката в пълния размер на предявения от нея и допуснат за съвместно разглеждане граждански иск.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият не се явява. Защитникът му поддържа касационната жалба и направените в нея доводи и искания.
Гражданския ищец и жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата.
Представителят на ВКП намира касационните жалби за неоснователни, а въззивната присъда - за правилна и законосъобразна.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.
Касационната жалба на гражданския ищец М. Г. е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С атакуваната пред ВКС въззивна присъда на Апелативен съд-Велико Търново изцяло е била отменена постановената по нохд № 410/2016г. на Окръжен съд- Русе присъда № 4/01.02.2017г., с която подсъдимият Д. Г. Д. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 252, ал.2, пр.1 и пр.2 във връзка с ал.1 от НК, а предявеният от М. Д. Г. срещу подсъдимия граждански иск за претърпени имуществени вреди от престъплението в размер на 91 635,03лв., претендирани ведно с лихвата от датата на деликта, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
След отмяна на първоинстанционния съдебен акт, апелативният съд постановил нова присъда, с която:
- подс. Д. бил признат за виновен в това, че за периода от 26.11.2004г. до 07.03.2014г. в [населено място], без съответно разрешение-лиценз, изискващ се по Закона за банките/чл.11, ал.1 от ЗБ/ и по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, извършил по занятие банкови сделки-предоставил парични средства под формата на кредити/заеми/ в българска и чужда валута на физически и юридически лица/И. Д., ТПКИ „Прогрес” - [населено място], Ц. Г., С. М. и М. Г./ със задължение за тях при връщане на заема да заплащат и съответната начислена лихва върху предоставената сума, като с тази си дейност им е причинил значителни имуществени вреди от платени суми за лихви в размер общо на 42 976,68 лв. и е получил значителни неправомерни доходи в размер на 42 976, 68 лв., поради което на осн. чл. 252, ал. 2, пр. 1 и пр.2 във връзка с ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на 3/три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000/четири/ хиляди лева. На осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието”лишаване от свобода” за срок от 5/пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата;
- подс. Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е причинил на М. Д. Г. имуществени вреди в размер на 70 342 лв. от публична продан на недвижим имот-собственост на М. Д. Г. от ЧСИ № 760 по изп.д. № 816/2012година.
-подс. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец М. Г. сумата от 21 293, 03 лв. - обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.03.2014г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 2000 лв. - разноски, направени от гражданския ищец;
- отхвърлен е предявения граждански иск от М. Г. срещу подс. Д. за сумата над 21 293,03лв. до пълния предявен размер от 91 635,03лв, като неоснователен и недоказан.;
- на подс. Д. са възложени разноските по водене на делото и държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
І. Развитите в касационната жалба на подсъдимия и допълнението към нея доводи, не могат да се споделят.
В общ план жалбоподателят е изразил съгласие с приетата по делото релевантна фактология, като е оспорил фактическите изводи относно причиняване на вреда за свидетелите Д. и Г.. Видно е, че се възразява срещу процесуалната дейност на съда по оценка показанията на св. Д. и Г. и заключението, че на същите са причинени вреди – оплакване за процесуално нарушение, касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Въззивният съд е приел, че подсъдимият предоставил на св. И. Д. паричен заем в размер на 27 600 лв. срещу 1,5 % месечна лихва, като в рамките на следващите две години св. Д. периодично заплащал суми по лихвата, които възлезли в общ размер на 9 784 лв. По отношение на св. Ц. Г. съдът е приел от фактическа страна, че в периода 2007г. до 2012г. подсъдимият му предоставял различни суми като паричен заем в общ размер на 10 460 лв. срещу 1,20 % месечна лихва, като получената за периода от подсъдимия лихва възлязла общо на 1838лева. Не почива на обективно отразеното в протоколите за разпит на свидетелите Д. и Г. твърдение в касационната жалба, че те не са плащали лихва и следователно, че не са претърпели вреди. В хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, свидетелите са посочили, че нямат ясен и подробен спомен за върнатите от тях суми на подсъдимия, поради което на осн. чл. 281, ал. 1 от НПК със съгласието на страните, показанията им на досъдебното производство са били надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. В тях се е съдържала информация /л.86, л. 87, л.70 и сл., т.3 от ДП/ относно начина на предоставяне на заема, уговорената лихва, както и относно начина и периода на изплащане на заема/, ползвана и от назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза. Не без значение е обстоятелството, че подсъдимият е водел саморъчна писмена отчетност за предоставяните от него в заем парични суми, в която е отразявал дати на плащане, лихви, размер на сумите. Именно тези данни, отразени в писмените доказателства, наред с гласните доказателствени средства, са били предмет на обсъждане в коментираната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение правилно е залегнало в основата на фактическите изводи на въззивната инстанция. Така, на базата на комплексната оценка на събраните по делото доказателствени материали и при съблюдаване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, апелативният съд е установил правно значимата за отговорността на подсъдимия фактология. Липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните изключва възможността за отмяна на присъдата връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради което искането в тази насока не може да бъде уважено.
В рамките на установената фактология законът е приложен правилно. Законосъобразно решаващият съд е заключил, че с реализираната от подсъдимия Д. дейност, той е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 252, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Дейността по предоставяне на кредити на различни лица /физически и юридически- общо 5 на брой/ не е развивана инцидентно, а в продължителен период от време /над 9 години/. Във всички случаи по предоставените кредити са уговаряни лихви в различни проценти, като кредитополучателите са пристъпвали към изплащането им. Като краен резултат подсъдимият е получил ”доход” от дейността по кредитиране, в общ размер на платените от кредитополучателите суми по лихвите в размер на 42 976, 68лв. Апелативният съд е изтъкнал принципно правилни и съобразени с трайната съдебна практика положения относно наличието на елементите ”извършване на банкова дейност”, „по занятие”, „значителни вреди” и „значителни неправомерни доходи”. Възприетите в утвърдената съдебна практика постановки, не позволяват различна интерпретация от тази, която е застъпена в атакувания съдебен акт. Подсъдимият е осъществил самостоятелни банкови сделки, като е предоставил лихвен заем на различни лица и е реализирал неправомерен доход в размер на сумите по изплатените лихви. От своя страна, представянето на парични средства срещу лихва представлява банкова дейност, за която се изисква писмено разрешение/лицензия/. Осъществяването на повече от три самостоятелни сделки позволява чрез признака „системност” да се обоснове и извод, че дейността се извършва по занятие, още повече когато тя се явява и източник на доходи. Друг е въпросът, че за обективната съставомерност на деянието по чл.252, ал.2 от НК не е необходимо дейността да е единствен, основен източник на доходи, а е достатъчно доходът да е реализиран, като е възможно и да е допълнителен. Д., че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като деецът е подпомагал чрез заеми свои близки и роднини, помолили го за кредитиране, и не е имал за цел да реализира печалба от договорените лихви, също не може да се сподели. Законът не поставя изискване деецът по чл. 252 от НК да е действал със специална цел да се облагодетелства. Защитимият от нормата кръг на обществени отношения, касаещи нормалното функциониране на финансово-кредитната система, както и обективните качества на деянието, изразяващо се в извършване на банкова дейност без разрешение, указват на извода, че за субективната страна на резултатното престъпление по чл.252, ал.2 във връзка с ал.1 от НК е достатъчно деецът да е действал с пряк умисъл - да съзнава общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал резултата от него/ изразяващ се в причиняване на значителни вреди за друго лице и/или в реализиране на значителен неправомерен доход/ и да е искал настъпването на този общественоопасен резултат.
ВКС намери наложеното на подсъдимия наказание за справедливо и съответно на извършеното престъпление, на обществената му опасност и тази на дееца. В този смисъл, декларативно заявеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, не намира обективна опора в материалите по делото. При индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания - три години лишаване от свобода и 4000 лева глоба – въззивният съд е съобразил всички обстоятелства от кръга по чл. 54 от НК, направил е обосновано заключение за преобладаващо наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, някои от които с изключителен характер, поради което лишаването от свобода е отмерено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т.2 от НК, а изпълнението му е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.
ІІ. Жалбата на гражданската ищца М. Г. е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
От съдържанието й е видно, че тя засяга единствено произнасянето с въззивната присъда, с която е отхвърлен предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение на причинени от престъплението имуществени вреди за сумата над 21 293,03лв. до пълния му предявен размер от 91 635,03, като несонователен и недоказан. Формално, на пръв прочит, жалбата отговаря на изискванията за допустимост- тя е подадена от страна в наказателното производство, в законоустановения срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване и засягащ права и интереси на жалбоподателя. Независимо от това, същата не отговаря на изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК, тъй като от нея не става ясно в какво се състои касационното основание и какви са данните, които го подкрепят. Нещо повече жалбата, независимо от нейната основателност или неоснователност, не може да бъде уважена, тъй като това предполага отмяна на въззивната присъда в необжалваната/непротестирана част, касаеща оправдаването на подсъдимия за това да е причинил на пострадалата гражданска ищца М. Г. имуществени вреди в размер на 70 342 лв. от публичната продажба на недвижим имот - собственост на жалбоподателката от ЧСИ № 760 по изп.д. № 816/2012г. Видно е, че пострадалата е конституирана единствено като граждански ищец в наказателното производство и е с право на жалба само по отношение гражданската част на атакувания съдебен акт. Преразглеждането на въпросите относно отговорността на подсъдимия в частта на обвинението, за което е постановен оправдателен диспозитив, предполага наличието на съответен протест и/или жалба от частен обвинител, каквото качество пострадалата не е придобила по съответния процесуален регламент. В жалбата не се оспорва процесуалната дейност на въззивния съд във връзка с установените фактически положения, включително и относно това, че :1/ вредните последици са предполагаеми, тъй като пазарната стойност на имота по публичната продан в размер на 70 342 лв. е „най-вероятно платимата в наличност цена, която в еднаква степен удовлетворява продавача и купувача…”; 2/ че липсва причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия, изразило в неправомерното банково кредитиране на св. Г., тъй като към изпълнителното дело като взискатели са се присъединили и други кредитори на М. Г. –ТД на НАП, МДТ при Община-Русе, [фирма], като при разпределението от частния съдебен изпълнител на получената от публичната продажба на имота сума в размер на 48 100 лв. подсъдимият е получил не цялата сума, а само 15 264, 74лв; 3/единствените доказани вреди за пострадалата са платените от гражданската ищца лихви в размер на 21 293,03лв. След като липсва оспорване на коментираните фактически изводи и данни за пороци в процесуалната дейност на съда по доказателствата във връзка с извеждането на значимата за деянието/деликта фактология, ВКС не разполага с правомощия нито да отмени, нито да промени изводите по фактите - така, както суверенно те са изведени на базата на вътрешното убеждение от съда по същество. При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане- в нея не се съдържа оплакване за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, позволяващо преоценка на фактическия състав на деликта, а оттам и липса на възможност за упражняване на правомощието по чл. 354, ал.2, т.5 от НПК за различно произнасяне по предявения граждански иск.
По изложените съображения и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 191/05.06.2017г. на Апелативен съд - Велико Търново, постановена по внохд № 173/17 г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Д. Г. срещу присъда № 191/05.06.2017г. на Апелативен съд - гр. Велико Търново, постановена по внохд № 173/17 г. по описа на същия съд.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по жалбата на М. Д. Г. срещу присъда № 191/05.06.2017г. на Апелативен съд - Велико Търново, постановена по внохд № 173/17 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|