Р Е Ш Е Н И Е № 226 гр. София, 07 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 630 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Л. О. против въззивно решение № 362/09.01.2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 834/2011 г., с което е била изменена присъда № 16/01.06.2011 г. по НОХД № 601/2010 г. на Видинския окръжен съд, като е било намалено наложеното му наказание за престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а”, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и определеното общо по чл. 25, вр. чл. 23 ал. 1 от НК - от 20 на 18 години лишаване от свобода. В касационната жалба се аргументира довод за явна несправедливост на наказанието, което е касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК и се претендира намаляването му. Твърди се, че въззивният съд, макар да е редуцирал неговия размер, то е останало несъразмерно тежко в сравнение с наложеното на другия подсъдим Т., като не е бил отчетен в достатъчна степен по-малкия принос на О., направените признания, критично отношение и влошено здравословно състояние. В с. з. пред ВКС подсъдимият не се явява, като служебният му защитник, поддържа изложените в жалбата доводи и искания. Гражданските ищци и частни обвинители, както и техния повереник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Липсва основание за ревизия на наказанието на подсъдимия О. за престъплението по чл. 116, намалено от въззивната инстанция от 20 на 18 години лишаване от свобода, повлияло и намаляване на общото по чл. 25, вр. чл. 23 ал. 1 от НК. От пространните мотиви е съвсем видно, че при отмерването му е отдадено сериозно внимание и са били отчетени с нужната тежест и значение както оказаното съдействие за разкриване на истината, така и като цяло по-ниския интензитет на насилие при изпълнение на деянието, сравнено с това на другия подсъдим Т., като не е пренебрегнато обремененото му съдебно минало и индивидуалната тежест на извършеното престъпление с оглед неговата специфика и общия престъпен резултат. Данните за здравословното му състояние, касаещи претърпяна операция през м. септември 2009 г. (копие от епикриза, прикрепена към жалбата, идентично на приложеното на л.119 от НОХД) не индицират на влошаване, което по необходимост да налага по-голямо намаляване на наказанието, разгледано самостоятелно или в съвкупност с останалите обстоятелства със смекчаващ характер. В този аспект ВКС споделя разбирането на въззивния съд, че наказание в размер на 18 години лишаване от свобода, се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 362/09.01.2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 834/2011 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.