Р Е Ш Е Н И Е № 326 гр. София, 28 септември 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар Елеонора Михайлова, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 68 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба ведно с направено допълнение от подсъдимия И. К. П. чрез защитата му срещу нова и осъдителна въззивна присъда № 28/23.06.2022г. по ВНОХД № 196/2022г. на Бургаски окръжен съд. С атакуваната присъда е изцяло отменена оправдателна присъда № 26018/24.11.2021г. по НОХД № 3135/2019г. на РС- Бургас, като подсъдимият П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК и му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване по реда на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати по предявения граждански иск сума от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от гражданския ищец С. Т. С., както и сумата от 137.40 лв., представляваща претърпени имуществени вреди. Съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, както и по единственото веществено доказателство. Недоволен е останал касаторът, като в подадената чрез защитника си бланкетна жалба е ангажирал и трите касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК. Очертал е три искания – оправдаване на дееца, изменяване на присъдата или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение развива оплакванията си, като обаче по същество оспорва обосноваността на въззивната присъда. Развива собствен анализ на доказателствата, като оспорва възприетата фактическа обстановка и критикува даденото доверие на обвинителната теза. Заявява, че присъдата почивала на догадки и предположения, което всъщност е основното процесуално възражение. По отношение оспорването на приложение закон защитата предлага приложение на чл.132 от НК, допускайки, че пострадалият е предизвикал чрез отправени обиди и закани, както и чрез опит за нападение с източно бойно средство. По отношение на третото касационно основание претенцията е за приложение на чл.55 от НК и налагане на наказание пробация, като се изтъква дългия период на наказателното преследване, добри характеристични данни и чисто съдебно минало на дееца. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на вида на уврежданията, на техния механизъм, установен по експертен път и съгласието на показанията на свидетелите Д. и С. с този механизъм. Приема че авторството е установено по безспорен начин, като в тази връзка въззивната инстанция е приложила правилно закона. Наказанието било справедливо определено, с приложено на условното осъждане. Моли да се остави в сила новата присъда. Частният обвинител и граждански ищец С., редовно призован, не се явява, представлява се от повереник. Последният пледира, че касационната жалба е допустима, но не е основателна. Поддържа тезата на прокурора за механизма на причиняване на уврежданията, позовава се на показанията на пострадалия и твърди нелогичност в показанията на придружаващите подсъдимия свидетели за случайна среща. Претендира за направени разноски пред настоящата инстанция. Подс. П., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа изцяло касационната жалба ведно с направеното допълнение. Не добавя нищо по същество, като пледира да се отмени осъдителната въззивна присъда и подсъдимият да бъде оправдан. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: С първоинстанционна присъда № 26018/24.11.2021г. по НОХД № 3135/2019г. на РС- Бургас, подсъдимият П. е признат за невинен в извършване на деяние по чл.129 от НК и съответно е оправдан. С атакуваната по касационен ред нова въззивна присъда № 28/23.06.2022г. по ВНОХД № 196/2022г. на Бургаски окръжен съд, оправдателната такава на първостепенния съд е отменена изцяло, подсъдимият П. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.129 от НК, като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване по реда на чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати по предявения граждански иск сума от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от гражданския ищец С. Т. С., както и сумата от 137.40 лв., представляваща претърпени имуществени вреди. Съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, както и по единственото веществено доказателство. Подадената касационна жалба ведно с допълнениего са допустими и подадени в срок, разгледани по същество, те се явяват неоснователни. Въззивната инстанция не е допуснала претендираните съществени процесуални нарушения, които да са опорочили волята му и да се довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. По същество се оспорва доказателствения анализ, а не естеството на възприетите факти, които се оспорват само в светлината на даването на доверие на обвинителните или на защитните доказателства. Това е по същество упрек за обоснованост на съдебния акт, което не съставлява касационно основание. На вниманието на второстепенния съд са били всички доказателства по делото, като доказателствения анализ съответства на правната и житейска логика. Не се открива превратно или изопачено интерпретиране на доказателствената съвкупност, което да води до съществено затруднение при упражняването правото на защита на подсъдимия. Определено съдът не е кредитирал защитната теза, като е отхвърлил свидетелските показания, които я подкрепят. Приел е, че те противоречат на обективно установените факти и този избор съответства на разумен и непротиворечив анализ на доказателствената съвкупност. С основание показанията на пострадалия са възприети в цялост, тъй като се потвърждават от обективните съдебномедицински находи относно уврежданията му и механизма на получаване. Поначало защитната теза се основава на обясненията на дееца и свидетелските показания на лицата, които са го придружавали, а по показанията на пострадалия – дори са взели участие в нанасянето на побоя /в тази част невъзприети от въззивната инстанция по разбираема причина - за да не бъде напусната рамката на обвинението, макар и в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не на самото обвинение /. В тези доказателствени средства се отрича нанасянето на каквито и да било удари на пострадалия, което очевидно противоречи на обективните находки и механизъм, и в действителност е невярно твърдение. Сами по себе си свидетелските показания подлежат на много по критичен преглед и заслужават вниманието на обвинителната власт извън това наказателно производство. Важното обстоятелство е обаче, че така избрана, линията на защитата противоречи на алтернативните искания за приложение на привилегирован състав на причиняване на телесна повреда. За да бъде възприета една теза, следва да не се напуска полето на приложната логика и здравия разум. След като не е нанасян нито един удар, съгласно показанията, чието възприемане се иска от защитата, не може да се претендира и причиняване на увреждане при условията на силно раздразнение или при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Така или иначе не може да бъде отречено правото да се избира начина на осъществяване на защитата, друг е въпросът дали тезата може да бъде възприета. На разположение на въззивната инстанция, за да направи решаващите си изводи за авторството на деянието, освен показанията на пострадалия, както и на неговите близки, утвърждаващи действителните последици от срещата му с подс. П., е бил и действителният мотив за нанесения побой – предхождащото поведение на ч.о. С. по отношение на лице от женски пол от приятелския кръг на св. Д. И. (близка на подсъдимия) – св. Е. П.. Това поведение не може да бъде определено като приемливо, в определени отношения може да има дори своята наказателно-правна преценка, но не се е отличило със значителни вредни последици и повтарящо се поведение на частния обвинител. Независимо от това, мотивът за предизвиканата от подсъдимия среща с пострадалия е именно това поведение и съобщаването за него от св. И. на касатора, с когото била във фактическо съжителство по това време. Причинените увреждания не могат да бъдат причинени при падане на пострадалия, каквото се твърди от защитата, а могат да се получат единствено по описания от св. С. начин. Ето защо с основание неговите показания са възприети като достоверни, като следва да се отхвърли възражението за установяване на фактическата обстановка чрез използването на предположение. Възприемането на тези показания изключва кредитиране на защитната теза за защита от нападение на пострадалия или за отправени тежки обиди, поради което касационният състав счита, че въззивната инстанция не е тълкувала превратно доказателствата по делото. Въззивната инстанция очевидно е разполагала с необходимите и достатъчно доказателства, за да вземе мотивирано и обосновано решение. Всяко едно отделно възражение, което в цялост и по същество се повтаря и пред касационната инстанция, е подложено на анализ, както и самата доказателствена основа, като е даден и съответен отговор, основан на закона и правната логика. Касационният състав заключи, че не е нарушен материалният закон с възприемането на дадената от обвинението правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние като такова по чл.129, ал. 1 от НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание касационният състав намери, че то също не е основателно. Законодателят е предвидил, че не всяко несъответствие на наказанието с изискванията за справедливост подлежи на корективна намеса, а само това, което е явно по смисъла на закона. Провеждането на наказателното производство не е прекомерно забавено, за да се налага своеобразна компенсация при отмерване на наказанието. Налице е саморазправа, която не може да бъде толерирана, а и носи белезите на явно несъобразяване с обществения ред и спокойствие, като нанесеният побой е бил в светлата част на деня, на публично място. Желанието за саморазправа е преценено от въззивната инстанция с основание като отегчаващо отговорността обстоятелство, чиято относителна тежест е попречила за приложението на чл. 55 от НК, с който извод касационната инстанция напълно се съгласява. Наказанието е наложено към минимума, като повече снизходителност би противоречала изцяло на принципите за постигане целите по чл.36 от НК. Деецът трябва да бъде превъзпитан към съобразяване с правилата на социалното общуване и най-вече с това, че саморазправата не е допустима в цивилизованото общество – по отношение на специалната превенция, а следва да бъде отправено и ясно предупреждение към неустойчивите членове на обществото, че всяка една такава проява се наказва достатъчно строго- по отношение на генералната превенция В заключение касационният състав отчете, че няма несправедливост на наложеното наказание, която да е явна, не е допуснато нарушение на закона, както и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 28/23.06.2022г. по ВНОХД № 196/2022г. на Бургаски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.