Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 27.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Колева при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Стелияна Атанасова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 213 за 2021 г. Касационното производство е образувано по протест на Бургаската апелативна прокуратура против решение № 177 от 01.02.2021 г., по в.н.о.х.д. № 235/ 2020 г., по описа на Бургаския апелативен съд. В касационния протест се сочат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В него се твърди, че едностранчивият подход при извършения доказателствен анализ е довел до незаконосъобразни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Направен е разбор на събраните по делото доказателства. Извежда се довод за неправилно оправдаване на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият П. С. С. и неговият защитник адвокат К. Я. считат атакуваната нова въззивна присъда за правилна и законосъобразна и настояват за отхвърляне на касационния протест като неоснователен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С въззивно решение № 177 от 01.02.2021 г., по в.н.о.х.д. № 235/ 2020 г., Бургаският апелативен съд потвърдил присъда № 168 от 08.07.2020 г. по н.о.х.д. № 1179/ 2019 г., по описа на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимият П. С. С. е признат за невинен в това на 18.10.2019 г., в [населено място],[жк], [улица]да е отнел от владението на Д. А. С. чужди движими вещи на обща стойност 69,50 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът да е извършен при условията на опасен рецидив, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Касационният протест е подаден в законовия срок, от легитимиран орган и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество доводите, изтъкнати от протестиращата страна по делото, са неоснователни. Въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на окръжния съд, след като не е намерил основания за осъждането на подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение за грабеж на мъжко яке и други вещи в него от Д. С.. Показанията на пострадалия били окачествени за недостоверен първичен източник в изграждане на събитията от инцидента, предвид психичното заболяване на свидетеля – параноидна шизофрения с умствено изоставане (средна към тежка дебилност) и експертното заключение за неспособността му да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от интерес за делото. В подкрепа на доказателствения извод е и насочването на полицейските служители – свидетелите У. и Н., първоначално към друго лице, близък родственик на пострадалия и едва по-късно, по описание, към подсъдимия. Показанията на полицейските служители не могат да заместят изцяло негодния доказателствен източник, защото не са очевидци на инцидента, за който пострадалият се е оплакал, а от възпроизведените от тях факти не се разкрива деяние, което несъмнено и еднозначно да се приеме за общественоопасно и виновно извършено от подсъдимия. Извънпроцесуалните обяснения на подсъд. С. пред полицейски орган не могат по сигурен начин да подкрепят обвинителната версия, като остават налични и други версии за възникналите между него и пострадалия отношения в нощта на инцидента – какви са били противоречията между тях и по какъв повод, по чия инициатива е започнало физическото съприкосновение, от което пострадалият има видими следи, всички ли са причинени от подсъдимия, отнето ли е насилствено якето с намиращите се в него вещи (фенерче, кутия с цигари, калъф за документи и два секретни ключа) или пострадалият сам го е захвърлил към подсъдимия, както и редица други факти и обстоятелства от съществено значение за правилното разрешаване на делото. Телесните наранявания по лицето и лявата поясна област на постр. С. експертно не са отнесени към единствено допустим механизъм на причиняване, което също оставя съмнения в доказаността на повдигнатото обвинение. Събраните по делото косвени доказателства не налагат по делото единствено възможния извод за насилствено отнемане на чуждите вещи, тъй като остават налични и други версии за намереното в двора на съседна къща яке на пострадалия с фенерче в джоба (като например заявеното от пострадалия, че сам е захвърлил връхната си дреха към подсъдимия по време на скарването и е напуснал мястото на инцидента). Доброволно предадените от подсъд. С. вещи (яке и фенерче) в хода на разследването, както и парична сума от 27 лева като обезщетение за липсващите други вещи на пострадалия не е в състояние да подкрепи тъждествено обвинителната версия, тъй като не представлява надлежно доказателство за вината на подсъдимия, нито годно негово самопризнание. Некоректно е в протеста да се сочат като доказателствено средство обяснения на подсъд. С. от досъдебното производство, след като същите не са приобщени по надлежния процесуален ред и самият подсъдим се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Касационната проверка не установи нарушения на процесуалните правила при събирането, анализа и оценката на доказателствата за тяхното обективно, всестранно и пълно изследване. По делото не е проявено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, посочено в касационния протест, за допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на оправдателните съдебни актове и повторното разглеждане на обвинението от съдебните инстанции. Не е нарушен и материалният закон, който правилно е приложен. Протестираното въззивно решение на Бургаския апелативен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 01.02.2021 г., по в.н.о.х.д. № 235/ 2020 г., по описа на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.