Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 908   София,12.04. 2010година   В ИМЕТО НА НАРОДА                     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение  , в съдебно заседание на  осемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                 ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                                                                                при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело №  3335/2008 година   Производството е по чл. 290 и с ГПК. Н. Ф. З. , В. И. В. и К. И. З. от гр. В. са обжалвали решението на Варненския окръжен съд № 335 от 02.04.2008г. по гр.д. № 1347/2007г. Ответниците Н. Д. Г. и Ю. И. Г. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е ревандикационен иск по чл.108 ЗС от Н. Ф. З. , В. И. В. и К. И. З. против Н. Д. Г. и Ю. И. Г.. Ищците са се легитимирали като собственици с влязло в сила решение на П. комисия, а ответниците са се позовали на договор за замяна, сключен с нот.акт № 72 от 22.07.1997г., праводателят по който е придобил собствеността на земята по предвидения в §4а ПЗР ЗСПЗЗ ред , за което му е бил съставен и констативен нотариален акт № 72/1997г. Спорни по делото са били въпросите дали ищците са доказали собствеността върху имота към момента на обобществяването, което е от значение за законосъобразността на възстановяването му в реални граници, съществувала ли е сграда в имота към 1991г. и законна ли е процедурата по изкупуване на собствеността на земята по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. С обжалваното решение е отменено решение № 1* от 07.05.2007г. по гр.д. № 4254/2005г. на Варненския районен съд и делото е решено по същество от въззивната инстанция при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ , която е отхвърлила ревандикационния иск по чл.108 ЗС на Н. Ф. З., В. И. В. и К. И. З. против Н. Д. Г. и Ю. И. Г. за предаване владението на реална част от недвижим имот пл. № 701 по П. за новообразуваните имоти в землището на гр. В., кв.”В”. В. съд е приел за доказано правото на собственост на наследодателя на ищците като предпоставка за възстановяване на собствеността в реални граници по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ , същевременно обаче е зачел правата на ответниците, придобили имота от лице, провело процедура по §4а ПЗР ЗСПЗЗ по изкупуване собствеността на земята, а това съставлява пречка за реституирането й по реда на ЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за необоснованост на решението и допуснато нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата. Според касаторите не са били налице кумулативните предпоставки на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на собствеността на земята - правото на ползване не е било валидно учредено, към 01.03.1991г. в имота не е имало сграда, а само малка ламаринена барака за инвентар, не е била спазена процедурата по §4л ПЗР ЗСПЗЗ за оценка на земята . Касационното обжалване е допуснато по въпроса по какви критерии следва да се преценява характеристиката на постройката в имоти по §4 ПЗР ЗСПЗЗ като предпоставка за придобиване на правото на собственост по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Съгласно §4 ПЗР ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване върху земеделски земи въз основа на актове на Министерския съвет се прекратява, но с §4а ПЗР ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите титуляри на правото на ползване да изкупят собствеността върху земята ако са построили сграда до 01.03. 1991 г. В съдебната практика на ВКС се приема, че характеристиката на тази сграда като самостоятелен обект на собственост следва да се преценява както с оглед действащите към момента на построяването строителни правила и норми, така и съобразно нормативното тълкуване на §1в ПЗР ЗСПЗЗ . Съгласно тази разпоредба не са сгради по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ четири категории постройки: изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена; незавършени строежи до покрива включително. В разглеждания случай съществуващата към 1991г. сграда е изгоряла и характеристиката й е установявана пред инстанциите по същество с гласни и писмени доказателства. Представени са разрешение за строеж от 1977г. на барака от 18 кв.м. за сезонно ползване и типов проект за постройка, състояща се от склад, стая и покрита тераса , на скиците са нанесени пастройка от 35 кв.м. и дворен клозет. В преписката при изготвяне на оценката сградата е описана като дървена барака, вагонна шарка, покрив от ламарина, бетонови основи и изба под плочата и е цитирано разрешение за строеж № 144/1977г. Към настоящия момент са останали само част от основите на опожарената сграда и е започнало строителство на нов обект , от който са изпълнени сутерен и етаж. Разпитаните по делото свидетели са дали противоречиви показания относно характеристиката на старата постройката, но въззивният съд в рамките на правомощията си да преценява достоверността на доказателствата по свое убеждение с основание е дал вяра на посочените от ответниците свидетели, които са установили, че в имота е построена вила , състояща се от два стаи и антре, водоснабдена и електрифицирана , с дворна тоалетна, които кореспондират с установеното от писмените доказателсгва и конкретно материалите по оценката, в която има подробно описание на оценявания обект. Изводът на съда че сградата е отговаряла на изискванията на сграда по отменената Наредба №5 за правила и норми по ТСУ от 1977г. , която е била в сила към 1991г. е законосъобразен. Съгласно чл.177 от Наредбата в зоните за земеделско ползване е допустимо да се изграждат постройки за сезонно ползване и инвентар със застроена площ до 35 кв.м., на един етаж и състоящи се най-малко от помещение за обитаване малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентар. Точна такава е била характеристиката на сградата според оценителния протокол и показанията на свидетелите, следователно макар и построена в отклонение на издаденото строително разрешение по квадратура и типовия проект, тя е отговаряла на строителните правила и норми, а §4а ЗСПЗЗ не предвижда като условие за изкупуването сградата да е била законно построена. От друга страна §1в ППЗСПЗЗ чрез метода на изключването дефинира сградите, даващи право да се изкупи земята от бившите ползуватели. В случая заварената към 1991г. сграда е била довършена, предназначена за сезонно ползване, не е имала изцяло стопански характер само за подслон и съхраняване на инвентар / свидетелите , които съдът е кредитирал са установили, че е имало обзаведена кухня и се е ползвала за живеене/, не е изградена от сглобяеми елементи, фургони, контейнери и др. , с оглед на което и при преценката на характеристиката на бараката съгласно §1в ПЗР ЗСПЗЗ се налага извода, че тя е отговаряла на изискването на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и съществуването й към релевантния момент – 01.03.1991г. е основание за изкупуване на земята от ползувателите. Следователно крайния извод на съда, макар и да не е била обсъдена изрично и разпоредбата на §1в ПЗР ППЗСПЗЗ е законосъобразен и не се налага отмяна на решението на това основание. Налице са и останалите предпоставки на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността на земята. Предоставеното право на ползване на основание ПМС 21/1963г. е доказано с представения по делото протокол на ИК на ОНС гр. В. № 15 от 18.10.1967г., цитиран в удостоверението от 21.12.1992г. По делото е установено, че протоколът не е подписан от П. на ИК на СНС, но необсъждането на събраните в тази насока доказателства не е опорочило крайните изводи на съда. Изискването на чл.52 ал.1 от отменения Закон за народните съвети е протоколът на заседанието да бъде подписан от председателя и от секретаря. Тази форма следва да се свърже с удостоверяфащата функция на протокола, а не с валидността на взетите решения. Полагането на подпис от секретаря е достатъчно, за истинността на документа, което налага извод, че праводателят на ответниците като бивш ползувател е имал право да изкупи собствеността на земята. Доводът на касаторите, че процедурата е опорочена поради несъобразяване на разпоредбата на § 4л ПЗР ЗСПЗЗ са неотносими към правилността на решението, защото разпоредбата не е действала към изготвяна на оценката на земята през 1994г. С оглед на изложеното не са налице заявените основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на решението на Варненския окръжен съд № 335 от 02.04.2008г. по гр.д. № 1347/2007г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: