Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение Р Е Ш Е Н И Е № 321 София, 15.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 540 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Образувано е по молба на Л. П. П. с вх. № от 24.02.2012 г., уточнена с молба с вх. № от 15.03.2012 г., за отмяна на влязло в сила решение № 66 /17.02.2012 г. по гр.д. № 1112 / 2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., ІІІ с-в., с което е потвърдено решение № 661 / 19.10.2011 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е уважен иск на [фирма] за установяване, че молителят дължи на [фирма] сумата 337.61 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за посочен апартамент в [населено място] за периода от 04.10.2007 до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва от 04.10.2010 г. и иск за 57.55 лева изтекли лихви за периода от 04.10.2007 г. до 03.05.2010 г. и 83.55 лева разноски по делото. Молителят, твърди, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд е основал изводите си на приети от районния съд заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, че заключението на СТЕ е неистинско или се основава на неистински документи (не сочи какви), че заключенията взаимно се изключват, тъй като в заключението на СТЕ се съдържа констатация, че към 31.03.2002 г. молителят е заплатил на [фирма] сумата 12.01 лева, която следва да се извади от сметката, а в заключението на ССЕ не се съдържа такава констатация (че молителят е плащал парични суми на [фирма] за периода на претенциите и). Твърди, че решението, основано на непроверени факти, е незаконосъобразно. Не твърди, че неистинността на някое от заключенията на вещите лица е установена с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че с неистинското заключение на СТЕ е осъществено основание по чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на неправилното въззивно решение. Излага и доводи за неправилност на въззивното решение, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Насрещната страна по молбата [фирма] не изразява становище. Съдът намира молбата за отмяна за допустима, т.к. е подадена от страна по делото срещу влязло в сила решение в срока по чл.305,ал.1,т.2 ГПК и държавната такса е платена. По основателността на молбата за отмяна : Неистинността на документ и неистинност на заключение на вещо лице, може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, а това значи с влязла в сила присъда или решение по чл.124,ал.5 ГПК (чл.97,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.). Основанията за отмяна са самите присъда или решение на граждански съд. От това следва, че в производството по молба за отмяна на влязло в сила решение Върховният касационен съд няма правомощия да преценява дали някое от приетите по делото заключения на вещи лица е неистинско и дали някой от документите, приети по делото, е неистински (документ). Молителят не твърди и не представя доказателства за влезли в сила присъда или решение, с които да е установена неистинността на заключение на вещо лице или на представен или посочен или обсъден по делото документ (нито за образувани и висящи производства за това), поради което следва да се приеме, че молбата му е неоснователна. Към това следва да се добави и че въззивният съд, както и първоинстанционният, не са основали изводите си за наличие на облигационна връзка между молителя и [фирма] на заключението на СТЕ (за което се твърди, че е неистинско), нито на някой документ, на което то да е основано, а са приели, че облигационната връзка е възникнала по силата на закона, т.к. сградата е топлофицирана и сградната инсталация минава през апартамента на молителя и отдава топлина в него (, за която се дължи плащане), т.е. облигационната връзка е възникнала по силата на чл.105а и чл.106а от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и чл.150 и чл.143,ал.3 от Закона за енергетиката. Следователно изводът за основателността на главния иск, а следователно и на акцесорния, не е основан на заключението на СТЕ. Независимо от това, че е кредитирал заключенията на вещите лица относно размера на задълженията, изводите за размера на главното и акцесорно задължения също не са основани на констатацията в заключението, за която молителят твърди, че е невярна, т.к. установеното плащане на сумата 12.01 лева се отнася до период, за който вземането на [фирма] срещу молителя е прието за погасено по давност. От изложеното може да се обобщи, че въззивното решение, с което са установени парични задължения на молителя към [фирма] за периода от 2007 г. до 2010 г., не е основано нито по отношение на извода за основателността на исковете, нито по отношение на извода за техния размер, на констатацията в заключението на СТЕ или на някой документ, на което констатацията е основана, че към 31.03.2002 г. молителят е заплатил на [фирма] сумата 12.01 лева и че не е установена неистинност на заключението, нито на документ, въз основа на което то е изготвено. Поради изложеното дотук молбата е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива или, че е била защитавана от юрисконсулт в това производство, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. П. П. с вх. № от 24.02.2012 г., уточнена с молба с вх. № от 15.03.2012 г., за отмяна на влязло в сила решение № 66 /17.02.2012 г. по гр.д. № 1112 / 2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., ІІІ с-в., на основание чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.