Ключови фрази
Частна касационна жалба * предсрочна изискуемост * извлечение от счетоводни книги


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 129

гр. С., 31.01.2011 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 999 по описа за 2010г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез процесуалния представител адв. С. Г. З. срещу определение № 371 от 04.08.2010г. по ч. гр. дело № 689/2010г. на С. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане № 593 от 06.07.2010г. по ч. гр. дело № 548/2010г. на С. районен съд, с което е отхвърлено подаденото от [фирма],[населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. Г. С. от[населено място], Софийска област, въз основа на извлечение от счетоводни книги на банката, отразяващо задълженията към 09.06.2010г. по договор за потребителски кредит № FL 360455, сключен на 22.02.2008г. за заплащане на сумата 10 155,67 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане и на сумата 1 418,32 лв. – договорна лихва по кредита за периода от 22.03.2008г. до 09.06.2010г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно въззивният съд е излязъл извън обхвата на проверката по чл. 418, ал. 2 ГПК и е приел, че не е налице информация за основанието и размера на задълженията и какви падежи кредитополучателят е следвало да изпълни. Релевира доводи, че по действащото българско законодателство в нито един нормативен акт няма специфични изисквания за съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводни книги като документ по чл. 417, т. 2 ГПК, нито изискване да съдържа информация относно началното състояние на сметката на длъжника, движението на паричните средства по нея и плащанията, направени от длъжника в изпълнение на договорните задължения, а единственото изискване на закона е извлечението от счетоводните книги да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Частният жалбоподател поддържа становище, че съдът не е съобразил , че извлечението от счетоводни книги е издадено на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ и заедно с договора за кредит удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: 1/ въпросът за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 2 ТЗ и съдържанието на извлечението от счетоводни книги е решен в противоречие с определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 174/16.02.2010г. по ч. т. дело № 18/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.; 2/ въпросът за предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е решен в противоречие с определение № 174/16.02.2010г. по ч. т. дело № 18/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. дело № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд и разпореждането на първата инстанция да бъдат отменени и да бъдат издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът И. Г. С. от[населено място], Софийска област не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на С. районен съд, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 ГПК за постановяване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми. Изложил е съображения, че в извлечението от счетоводните книги на банката не е посочено какви по основание и размер задължения и на какви падежи е следвало да изпълни кредитополучателят, поради което не може да бъде направена преценка дали са налице условията на чл. 15 от договора за банков кредит за предсрочна изискуемост на целия усвоен кредит.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател въпроси за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 2 ТЗ, съдържанието на извлечението от счетоводни книги и за предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на делото.
Въпросът за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 2 ТЗ и съдържанието на извлечението от счетоводни книги е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/24.02.2009г. по ч. т. дело № 25/2009г. на ВКС, ТК и определение № 174/16.02.2010г. по ч. т. дело № 18/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. дело № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., която е в смисъл, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК, изготвени от нейни длъжностни лица, надлежно подписани от тях и подпечатани с печата на банката, заедно с приложения договор за банков кредит са редовни от външна страна документи, въз основа на които може да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Нито в Закона за счетоводството, нито в Международните счетоводни стандарти се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводните книги.
Въпросът за предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ също е решен в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. дело № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 174/16.02.2010г. по ч. т. дело № 18/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 701/20.11.2009г. по ч. т. дело № 727/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други, съгласно която когато договорът за кредит не съдържа клауза за настъпване при определени условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем.
Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно определение следва да се допусне до касационно обжалване.
Неправилни са съображенията на въззивния съд, че поради непосочване в извлечението от счетоводните книги на банката на задълженията на кредитополечателя по основание, размер и падеж, не може да се направи преценка дали са налице условията на чл. 15 от договора за банков кредит за предсрочна изискуемост на целия усвоен кредит. Представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя съдържа данни за кой клиент на банката се отнася – И. Г. С. с ЕГН [ЕГН], посочен е сключеният конкретен договор за потребителски кредит, предоставеният и усвоен размер на кредита – 10 900 лв., както и дължимият общ размер на сумата по отпуснатия кредит с разбивки по главница и договорна лихва с фиксиран период – 10 155,67 лв. главница и 1 418,32 лв. договорна лихва за периода 22.03.2008г.-09.06.2010г. вкл. Представеното извлечение от счетоводните книги е изготвено от длъжностните лица на банката, същото е надлежно подписано и подпечатано и в чл. 15 от приложения договор за потребителски кредит № FL360455/22.02.2008г. е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на целия кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора. Налице са редовни от външна страна документи, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, въз основа на които следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
При тези доказателства неправилно въззивният съд се е произнесъл по изложените релевантни за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, че не може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, тъй като не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 ГПК, и не е уважил частната жалба срещу разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искането да се уважи. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски в трите инстанции общо в размер 843,70 лв., от които 362,22 лв.– държавна такса и 481,48 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, състав на Второ отделение


О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 371 от 04.08.2010г. по ч. гр. дело № 689/ 2010г. на С. окръжен съд, Гражданска колегия и разпореждане № 593 от 06.07.2010г. по ч. гр. дело № 548/2010г. на С. районен съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и вместо това разпорежда:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за плащане от И. Г. С. от[населено място], [община], с ЕГН [ЕГН] на [фирма],[населено място], бул. „Ц. О.” № 14 на сумата 10 155,67 лв. /десет хиляди сто петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит № FL360455/22.02.2008г. със законната лихва върху главницата от датата на заявлението – 01.07.2010г. до окончателното изплащане, сумата 1 418,32 лв. /хиляда четиристтотин и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода 22.03.2008г.-09.06.2010г. вкл. по същия договор за потребителски кредит и сумата 843,70 лв. /осемстотин четиридесет и три лева и седемдесет стотинки/ - направени разноски за трите съдебни производства.
ВРЪЩА делото на С. районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.