О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 77 Гр. София, 01 август 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП, Т. КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 804/17 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.5 от НПК. Образувано е по частна жалба, депозирана на 05.07.2017 г., заведена в деловодството на АС – В. Търново с вх. № 7570, от гражданският ищец Т. Н. К. по в.н.о.х.д. № 151/2017 г., по описа на АС – В. Търново, Наказателно отделение срещу разпореждане на съдията-докладчик по делото от 21.06.2017 г., с което е върната подадена от К. молба, заведена с вх. № 2558/26.05.2017 г. , в АС – В. Търново, постъпила след постановяването на въззивната присъда. Към частната жалба е постъпило писмено саморъчно допълнение от К. с дата 07.07.2017 г. , в което се поддържа оплакването, направено с основната частна жалба. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че частната жалба на К. е неоснователна, тъй като подадената от него касационнна жалба, която е върната от съдията-докладчик е процесуално недопустима. Счита, че се касае за въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, която е подадена след изтичане на законовия срок за обжалването й, както и след постановяването на въззивната присъда, поради което правилно е върната като просрочена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: Гражданският ищец Т. К. е конституиран в това си качество от окръжният съд, който е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявен от К. граждански иск срещу подсъдимия по делото в размер на 4000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното деяние. С присъдата на първата инстанция подсъдимият е бил оправдан, а предявеният от К. граждански иск – отхвърлен изцяло. По протест на прокурора присъдата е била отменена и е постановена нова въззивна присъда, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на по-леко наказуемо престъпление, като в гражданската част присъдата е била потвърдена изцяло. Гражданският ищец не е подал жалба срещу първоинстанционната присъда, като въззивното производство е било образувано само по протест на прокурора. След постановяването на присъдата на въззивния съд, в срока за обжалването й / присъдата е постановена на 15.05.2017 г., а молбата на К. е от 26.05.2017 г. / гражданският ищец К. е депозирал молба, адресирана до ВКС, чрез АС-В. Търново, с която е отправил искане за осъждане на подсъдимия А., който да му заплати сумата от 4000 лв. като обезщетение за претърпените от деянието увреждания и тяхното лечение. Съдията-докладчик от въззивната инстанция е приел, че молбата на гражданския ищец представлява жалба срещу първоинстанционната присъда, с оглед инкорпорираното за пръв път в същата искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. В контекста на горното е счел, че жалбата е просрочена / подадена е извън срока за обжалване на присъдата на първата инстанция / и е постановил връщането й. Настоящият касационен състав намира, че жалбата на гражданския ищец, вх. № 2558/26.05.2017 г. е недопустима и правилно е била върната от съдията-докладчик от въззивния съд, но не по изложените от него съображения, които са неправилни. Молбата на гражданския ищец, видно и от адресата, до който е отправена - ВКС, чрез АС – В. Търново, представлява по естеството си жалба срещу въззивния съдебен акт, независимо от конкретиката на съдържащото се в нея искане по същество. От съдържанието на жалбата се установява, че се касае за отправена претенция до касационната инстанция във връзка с правилността на постановената въззивна присъда, като в същата се съдържа и конкретно искане, чието съдържание не е определящо за вида на жалбата, касационна или въззивна, а следва да бъде отчитано при преценката за нейната допустимост и/ или основателност. Следователно предмет на връщането от съдията-докладчик е касационна жалба срещу въззивната присъда, подадена от гражданския ищец К.. Жалбата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма право на жалба по смисъла на чл.351, ал.4, т.2, вр. чл.349, ал.3 от НПК. С присъдата на първата инстанция подсъдимият е бил оправдан и е отхвърлен предявеният срещу него от страна на гражданския ищец К., граждански иск. К. не е обжалвал присъдата на окръжния съд в гражданската й част, което го лишава от право да оспорва съдебния акт на въззивната инстанция, който в гражданската част на присъдата е потвърдителен. Това е така, тъй като с въззивната присъда не се засягат правата и законните интереси на гражданския ищец, който след като не е упражнил правото си жалба срещу първоинстанционната присъда, се е съгласил с постановяването й, поради което е недопустимо да отправя претенции за нейната правилност за пръв път пред касационната инстанция. С оглед изложеното относно правото на касационна жалба, връщането на жалбата на гражданския ищец срещу въззивната присъда, следва да се потвърди по съображенията, изложени в мотивите на настоящото определение. Водим от горното и на осн. чл.351, ал.5 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдия-докладчик по в.н.о.х.д. № 151/2017 г. по описа на АС – В. Търново, НО от 21.06.2017 г., за връщане на жалба, подадена от гражданския ищец Т. Н. К., заведена с вх. № 2558/26.05.2017 г., по описа на АС – В. Търново, НО. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.