Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50437

гр. София, 08.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 982/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 8766/20.09.2021 г. на К. В. К. и В. Г. К., подадена чрез процесуалния представител А. К., срещу въззивно решение № 334/21.07.2021 г. по гр. д. № 362/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Относно задължението на въззивния съд да следи за редовността на исковата молба и допустимостта на първоинстанционното решение. - посочва се противоречие с т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и др.; 2. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства и събрани по делото доказателства, като изложи собствени мотиви във връзка с наведените от страните доводи. - посочва се противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и др.; 3. Относно задължението на гражданския съд да се произнесе по валидността на оспорен от страната по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и не е имало право да го обжалва. Посочва се противоречие с решение № 44/03.08.2020 г. по гр. д. № 2499/2019 г. на ВКС, I г.о.; 4. Какъв е характерът на спорните имоти, в които има построена жилищна сграда - селищен или земеделски, по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и респ. подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ такъв застроен недвижим имот. Сочи се противоречие с решение № 218/29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2013 г. на ВКС и решение № 96/15.07.2016 г. по гр. д. № 5835/2015 г. на ВКС, I г.о.; 5. Кога настъпва конститутивният ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г. и какво е значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот, обект на протоколното решение на поземлената комисия. Сочи се противоречие с решение № 60/11.01.2021 г. по гр. д. № 4407/2019 г. на ВКС, II г.о.; 6. Тече ли придобивна давност спрямо лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, от признаването правото на възстановяване на собствеността до предявяването на иска спрямо лице, което се легитимира като собственик въз основа на обективирана в нотариален акт сделка. Посочва се противоречие с решение № 54/14.05.2019 г. по гр. д. № 2800/2018 г. на ВКС, II г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба Е. С. Р., В. С. К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З. и К. С. А., чрез адвокат И. Н., са подали писмен отговор, в който се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорват жалбата и по същество. Претендират съдебни разноски.
Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 500582/02.02.2021 г. по гр. д. № 884/2019 г. на Районен съд - Разлог, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение ответниците К. В. К. и В. Г. К., че ищците са собственици на имоти, включени в Плана на новообразуваните имоти на местността „А.“, в землището на [населено място], [община], код по ЕКАТТЕ *, одобрен със заповед № ОА-45 от 19.03.2004 г. на Областния управител на Област Благоевград, изменен със заповед № ОА-РР-313 от 27.06.2012 г. на Областния управител на Област Благоевград, заповед № 308 от 17.03.2016 г. и заповед № 368 от 31.03.2016 г. на кмета на [община], с трайно предназначение „селскостопански фонд“, както следва: 1/ Е. С. Р. е собственик на имот с № * с площ по скица 1589 кв. м.; 2/ В. С. К. е собственик на имот с № * с площ по скица 1589 кв. м.; 3/ С. К. З., Л. С. Д., С. С. З. и К. С. А. са собственици в равни части на имот № * с площ по скица 1589 кв. м.; 4/ Е. С. Р., В. С. К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З. и К. С. А. са собственици на имот № * с площ по скица 200 кв. м. при следните квоти: по 1/3 ид. ч. за Е. С. Р. и В. С. К. и 1/3 ид. ч. за С. К. З., Л. С. Д., С. С. З. и К. С. А., като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на описаните по-горе недвижими имоти.
Въззивният съд е приел, че С. З. Я. е починал на 17.05.1962 г. и ищците по делото са сред наследниците му. С решение № 1033/16.08.1999 г. на ПК-Благоевград в полза на последните е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот с площ от 5 дка., девета категория, находяща се в терен по параграф 4 на [населено място] в м. А. - ДП. С Нотариален акт № 167/2003 г. С. С. 3., Е. С. Р., В. С. К. и П. С. Т. са признати за собственици на имот с пл. № * по ПНИ по § 4, с площ от 4 967.14 кв.м., находящ се в землището на [населено място], Област Благоевград. ПНИ и регистърът към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на [населено място], е одобрен със заповед № ОА - 45/19.03.2004 г. на областния управител. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е отменена в частта й относно имоти № *, № * и № *. Издадена е нова заповед № ОА284/28.08.2008 г., която също е обжалвана. С решение № 13241/18.10.2011 г. по адм. д. № 12765/2010 г. е потвърдено решение на Административен съд - Благоевград, с което е обявена нищожността на заповед № ОА-284/28.08.2008 г. На основание постановените съдебни решения със заповед № ОА-РР313 от 27.06.2012 г. на областния управител е изменен планът, приет със заповед № 45/2004 г. и е допълнен с имот пл. № *, масив 29, в местността "А.“, с площ на имота 3 618 кв.м. Със заповед № 78 от 28.01.2013 г., на кмета на [община], на основание § 4к, ал. 8 т. 1 и § 28 от ПЗР на ЗСПЗЗ е изменен планът, одобрен със заповед № 45/2004 г., като имот № *, масив 29, ЕКАТТЕ * в местността "А.", е отразен с площ 4 967 кв.м. Със същата заповед в регистъра на новообразуваните имоти № * е записан на наследниците на С. С. 3., Е. С. Р., В. С. К. и наследниците на П. С. Т.. Със заповед № 308 от 17.03.2016 г. на кмета на [община] ПНИ и регистърът към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на [населено място], са изменени, като от имот № *, масив 29, са образувани 4 нови имота: имот № *, с площ 1589 кв.м.; имот № *, с площ 1589 кв.м.; имот № *, с площ 1589 кв.м., имот № *, с площ 200 кв.м. Посочените имоти са записани в регистъра на новообразуваните имоти на наследниците на П. С. Т., наследниците на С. С. 3., Е. С. Р. и В. С. К.. С договор за доброволна делба, вписан в регистрите на СВ на 07.06.2016 г., ищците са поделили помежду си процесните имоти. За установяване правото си на собственост ответниците по делото са представили констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 173/2017 г.
Въззивният съд е приел, че според съдебно-техническата експертиза, районът присъства в изработени според разпоредбите на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ планове за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Помощният план е приет от комисия, назначена със заповед № 165/14.12.1995 г. На основание помощния план е изработен план за новообразуваните имоти, обявен в ДВ, бр. 112 от 29.11.2002 г. Планът е обжалван и възраженията са приети за основателни. Към помощния план са изработени и два регистъра: на старите собственици и на ползвателите. В регистъра на ползвателите в м.“А.“ имот с пл. № * е записан на К. В. К.. В плана на старите собственици присъства имот на ищците, като бивш земеделски имот с пл. № *, за който регистър на бившите собственици е записано - м. "А.", ниви /орна земя/ площ от 6 999 дка., категория 9, собственик С. Я.. В справката за платилите ползватели липсва името на К. В. К., както и имената на преходните собственици на имота. По плана на новообразуваните имоти, районът попада в масив 29. Към този план е изработен и регистър на новообразуваните имоти към 2004 г. В плана присъстват само имоти, за които е проведена процедура по заплащането, а за имотите, за които не е проведена такава процедура, не присъстват и са обединени в по – големи с нови номера. Поради неплатен имот в плана не присъства имотът на ответниците с пл. № * от плана на ползвателите, а на негово място присъства нов имот с пл. № *, за който в регистъра е записано: м. "А.", селскостопански фонд, трайни насаждения, с площ от 4092 кв.м. - собственик - наследниците на С. Я.. ПНИ е обжалван и на основание съдебните решения със заповед № ОА-284 от 28.08.2008 г. на областния управител на област Благоевград е изменен по отношение на имоти № *, *, * в масив № 29, като е намалена една граница на имот № * в м. 29 и площта от 4092 на 4007 кв.м. Цитираната заповед е обжалвана и на основание издадените съдебни решения е постановена заповед № ОА-РР-313 от 27.06.2012 г. на областния управител на област Благоевград. ПНИ е изменен по отношение на имоти № *, *, * в масив 29. При това изменение отново е променена една граница на имот № *, като площта на имота намалява на 3618 кв.м. Отделно от това е изменен и регистърът, като имот № * е записан на наследници на С. З. Я.. По заявление с вх. № 0103-П-68 от 01.11.2012 г., подадено от Е. Р., В. К. и С. З. със заповед № 78 от 28.01.2013 г. на кмета на [община] ПНИ е изменен по отношение на имоти № * и № * в масив № 29, като е променена границата на имот № 381 в масив, като площта на имота се увеличава от 3618 на 4967 кв.м., както е по нотариален акт. Изменен е и регистърът към ПНИ, като имот № . да бъде записан на С. С. 3., Е. С. Р., В. С. К. и наследниците на П. С. Т.. По заявление с вх. № 0103-П-40 от 17.12.2015 г., подадено от Е. Р. и В. К. със заповед № 308 от 17.03.2016 г. на кмета на общината ПНИ е изменен по отношение имот с пл. № *, масив 29, като имотът е разделен на четири нови имота: имот № * с площ от 1589 кв.м., имот № * с площ от 200 кв.м., имот № * с площ от 1589 кв.м. и имот № * с площ от 1589 кв.м. Изменен е и регистърът към ПНИ по отношение на № *, *, * и *. Паради допусната в заповедта очевидна фактическа грешка, със заповед № 368 от 31.01.2016 г. на кмета грешката е коригирана. По отношение имота на ответниците вещото лице е установило, че с препис извлечение № 1-1968 г., ГОНС Благоевград, на основание 31-то Постановление на ЦК на БКП и МС от 31.01.1963 г. на Й. Н. З. от [населено място] е предоставена за безвъзмездно ползване пустееща земя от ДЗС /ТКЗС/ в землището на [населено място], м. "А." от 0.6 дка. С писмен договор за покупко - продажба Й. З. продава на Д. Й. С. около 1 декар лозе в м. „Р.“, в землището на [населено място]. С писмен договор Д. С. продава на К. В. К. собственото си лозе в м. „Р. “, заедно с описаните от вещото лице насаждения и празно място от 1 500 кв.м. Този имот присъства в неодобрения КП от 1987 г., заснет под пл. № * с площ от 3100 кв.м., като в неговите граници попада изцяло сегашният имот на ответниците с площ от 2 798 кв.м., а така също присъства в помощния кадастрален план на ползвателите като имот с № *, за който имот в регистъра на ползвателите е записано /м. "А.", овощни насаждения, площ от 2 836 кв.м./. Вещото лице е дало заключение, че процесните имоти на ищците с номера № *, № *, № * и № * по ПНИ не съществуват на място с материализирани граници от какъвто и да е тип. Посочените имоти попадат в границите на ПИ с идентификатор *** на ответниците, като част от имот № * попада в границите на съседния от запад имот пл. № * от урбанизирана територия на [населено място]. На място само имот № * попада в свободно място - ливада. По местонахождение процесните имоти на ищците с номера № *, № *, № * и № * по ПНИ по всички кадастрални планове от 1967 г., 1985 г. и 2001 г. по ПНИ от 2002 г. и 2004 г., измененията на плана през 2012 г., 2013 г. и 2016 г., са представлявали земеделска земя. Само в КККР от 2017 г. за ПИ с идентификатор *** по- голяма част от имоти с номера № *, № *, № *, попадат в урбанизирана територия, без доказателство за промяна на вида територия - околовръстен полигон, строителен полигон и регулационен план или ПУП за преотреждане на земята. Когато е изработван ПНИ земята, върху която са разположени имотите на ищците и съответно имотът на ответника, е била селскостопанска (земеделска) земя и е подала в земите, раздадени за ползване по § 4 от ЗСПЗЗ. При съпоставяне на имотите на ищците и на ответниците на комбинирана скица, вещото лице е установило наличие на частична идентичност.
Според въззивния съд е доказана активната материално-правна легитимация на ищците. Налице е успешно приключила земеделска реституция в полза на общия им наследодател, като наследственият земеделски имот е доброволно поделен, в резултат на което е възникнала и твърдяната собственост с исковата молба. Отговорът дали една реституционната процедура за възстановяване на земеделски земи е приключила или не, следва да бъде даден с оглед на действащия правен режим на възстановената собственост, когато е индивидуализирана по начин, който да може да бъде направен извод за съответствие на отчуждената като земеделска земя собственост и възстановената, попадаща в урегулирания терен. Реституцията на земеделските земи, попадащи в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, в стари реални граници не може да бъде извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ. Възстановяването на земеделските земи се извършва в стари реални граници и ако те не могат да бъдат установени - с план за земеразделяне. При възстановяване на собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/99 г., какъвто е настоящият случай, окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза давностният срок за придобиване на имота от лицето, което го владее, може да започне да тече едва след издаването на такава заповед. Правното действие на решенията на органите на поземлена собственост следва да се преценява съобразно действалата към момента на постановяването им редакция на закона. В случая постановеното първоначално решение от 1993г. на ПК /доколкото такова съществува, с оглед уведомление по чл.18ж,ал.2 ППЗСПЗЗ/ признава правото и определя възстановяване на собствеността с план за земеразделяне и на трите заявени имота. Решението е предварително, а към тази дата е налице нова уредба в чл. 18ж и сл. ППЗСПЗЗ /редакция ДВ бр. 8/1993 г./, съгласно която процедурата по възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне включва: 1/решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с което се определя размера и категориите земеделски земи, на които заявителят има право; 2/ одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне - чл. 25 ППЗСПЗЗ и 3/решение на поземлената комисия, с което въз основа на плана за земеразделяне се възстановява собствеността върху конкретния имот с описание на граници, местоположение, съседи- чл. 27 ППЗСПЗЗ. Последващото решение, с което е постановен отказ да се възстанови наследствения имот от 5 дка. в стари реални граници е обявено за нищожно по съдебен ред. След това съдебно решение от 1997г. и при липсата на доказателства, че са осъществени втората и третата стъпка от процедурата, не може да се приеме, че възстановяването на собствеността с план за земеразделяне е приключило. С изменението на чл. 14 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ е предвидена възможност за възстановяване на собствеността върху земеделски земи при условията на § 4- 4л ПЗР ЗСПЗЗ. По този ред е постановено решение № 1033 от 16.08.1999 г. Освен това, с промените на закона в ДВ бр. 45/1995 г. е създадена нова ал. 7 на чл. 14 ЗСПЗЗ, даваща възможност на поземлената комисия да изменя вече постановено решение при допуснато нарушение на закона или правилника, при откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства. Новата правна уредба е наложила постановяване на нови решения при съобразяване статута на подлежащия на възстановяване имот. Постановеното решение не е нищожно. След като правото на собственост на наследниците на С. 3латев е възстановено с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, то реституционната процедура приключва с издаване на заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, каквато е издадена през 2013 г. /заповед № 78 от 28.01.2013 г./. Решение № 1033/16.08.1999 г. със заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ от 28.01.2013 г. имат конститутивно действие и легитимират ищците като собственици на спорния имот, заявен за земеделска реституция с площ от 5.00 дка в м. „А.“. По заявление вх. № 0103-П-68 от 01.11.2012 г., подадено от Е. С. Р., В. С. К. и С. К. З., на основание протокол № 6 от 12.12.2012 г. на приемателната комисия, със заповед № 78 от 28.01.2013 г. на кмета на [община] ПНИ е изменен по отношение на имоти № * и № * в масив № 29. При това изменение са променени границите на имот № *, в масив № 29 /записан на ищците/, като площта на имота се увеличава. След всички обжалвания на заповеди на областния управител/ в т.ч. и от трети лица/, първата заповед на кмета по § 4 к е № 78 от 28.01.2013 г. и до датата на исковата молба - 20.06.2019 г., не е изтекъл предвиденият в закона десетгодишен давностен срок, на който се позовават ответниците. Те не са доказали основателността на направените възражения по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. От неоспорената съдебно - техническа експертиза се установява, че процесните имоти имат земеделски характер и не са част от урбанизираната територия на [населено място]. Неоснователен е доводът за липсата на мотиви при изготвяне на заповедите. От друга страна заповедите, с които се одобрява ПНИ и измененията към същия не създават права, а само отразяват устройствения статут на имотите. Ищците са доказали своята активна материалноправна легитимация на собственици на процесните имоти, като в случая не е имало спор, че ответниците осъществяват фактическо владение върху претендираните от ищците имоти, независимо, че са се снабдили с КНА за собственост за по-малка площ.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос за задължението на въззивния съд да следи служебно за редовността на исковата молба, както и за допустимостта на първоинстанционното решение. Съгласно практиката на ВКС, съобразена от въззивния съд, индивидуализацията на имотите, попадащи в терени по § 4 ЗСПЗЗ се извършва с ПНИ. Съдът е приел, че за цялата урбанизирана територия на землище [населено място], [община], няма одобрена КККР. Тези изводи не противоречат на цитираното от касатора ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение допустимо. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право /в този смисъл - решение № 5/06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г.о./. В случая ищците са изложили в обстоятелствената част на исковата молба основанията на претенцията с твърдения, че са собственици на имота след проведена реституция по ЗСПЗЗ, той се ползва от ответниците без основание и са формулирали ясен петитум по чл.108 ЗС. При това положение по поставения процесуалноправен въпрос не се установява наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор, не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС /ТР № 1/2013 г., ОСГТК/, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по третия въпрос. Съгласно цитираното от касаторите решение № 44/03.08.2020 г. по гр. д. № 2499/2019 г. на ВКС, I г.о., при наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ въззивният съд е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното право. В случая въззивният съд е обсъдил доводите на ответниците за незаконосъобразност на актовете на административните органи -решенията на ОСЗ и заповедите на кмета и областния управител. Посочил е, че ответниците в процеса не са доказали възражения по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Процесните имоти имат земеделски характер и поради това не е нарушена компетентността на органите, издали процесните заповеди. Последните са мотивирани, в тях са посочени имотите, за които се отнасят, с отразяване на местонахождение и площ. Заповедите, с които се одобрява ПНИ и измененията към същия, не създават права, а само отразяват устройствения статут на имотите. Изводите на въззивния съд съответстват на цитираната по-горе съдебна практика, поради което по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвъртия въпрос, касаещ характера на спорните имоти по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и възможността за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на застроени недвижими имоти. Посочената от касаторите съдебна практика е неотносима. В случая въззивният съд е приел, че процесният имот представлява земеделска земя по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, бил е включен в ТКЗС. Съгласно приетото в решение № 218/29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2013 г. на ВКС и решение № 96/15.07.2016 г. по гр. д. № 5835/2015 г. на ВКС, I г.о., земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има земеделски характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС 216/1961 г., е могло да запазят селищния си характер. Това е така, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Предвид изложеното и по този въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Петият въпрос от изложението относно момента на настъпване на конститутивния ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г., и значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. В мотивите на обжалваното решение е прието, че при възстановяване на собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ, бр. 68/99 г., какъвто е настоящият случай, окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. Решение № 1033 от 16.09.1999 г. на ПК-Благоевград, заедно със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ от 28.01.2013 г., има конститутивно действие и легитимира ищците - наследници на С. Я. като собственици на спорния имот. Предвид изложеното така поставеният въпрос не съдържа общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което същият не може да обуслови допускане на въззивното решение до касация.
По шестия въпрос относно придобивната давност и момента, от който тя може да тече спрямо лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, липсва противоречие с посочената практика на ВКС. С решение №54/2019 по гр.д.№2800/2018г., ІІг.о. се приема, че лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, има възможност да защити правата си чрез предприемане на посочените в закона действия, без които реституцията не би могла да бъде завършена, поради което и от момента на признаване правото на собственост върху него започва да тече придобивна давност в полза на лице, владеещо новообразуван с ПНИ имот, който попада в имота, за който е признато правото на възстановяване на собствеността. Решението разглежда хипотеза, при която правото на възстановяване на собствеността е признато след като при действащата редакция на §4 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ,бр.68/1999г./ е одобрен ПНИ, като е прието, че реституционната процедура може да приключи само по инициатива на претендиращия реституция, който следва да поиска изменение на ПНИ и издаване на заповед по §4к. Цитираното решение е постановено при друга фактическа обстановка. Приетото в него не противоречи на приетото в обжалваното решение. С последното е прието, че след всички обжалвания на ПНИ /в т.ч. от трети лица/ първата заповед на кмета по § 4 к е № 78 от 28.01.2013 г. и до датата на исковата молба - 20.06.2019 г., не е изтекъл предвиденият в закона десетгодишен давностен срок, на който се позовават ответниците.
Не е налице и соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е валидно и допустимо. В настоящото производство не може да се направи преценка за твърдяната от касатора недопустимост поради липса на правен интерес за предявяване на иска за целите площи от спорните имоти, за които ответниците не твърдят, че ги владеят. Твърденията изискват съпоставяне на факти и изследване на доказателствата по делото, което не може да бъде сторено по реда на чл.288 ГПК. Искът е приет за основателен и е уважен така, както е предявен. Въпрос по съществото на спора е дали ответниците владеят /държат/ целите имоти или части от тях. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите за допуснати процесуални нарушения - неправилна преценка на доказателства. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на настоящото дело касаторите К. В. К. и В. Г. К. следва да заплатят в полза на Е. С. Р., В. С. К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З. и К. С. А. сторените от тях съдебни разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 334/21.07.2021 г. по в. гр. д. № 362/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА К. В. К. и В. Г. К. да заплатят на Е. С. Р., В. С. К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З. и К. С. А. сумата 1000 лева - разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: