5 Р Е Ш Е Н И Е № 115 С.,08.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : К. Е. Б. Й. при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 680/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 82 от 19.03.2010 г. по в. гр. д. № 672/2009 г. на Ловешки окръжен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение № 262 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 477/2008 г. на Ловешки районен съд в частта, с която дружеството - касатор е осъдено да заплати на [фирма] - [населено място], сумата 2 796.10 лв. - неплатена цена по договор за покупко-продажба на шпертплат от 28.04.2004 г., съгл. фактура № 7964/28.04.2004 г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ, ведно със законната лихва от 26.02.2008 г. до окончателното плащане; сумата 1 404.16 лв. - обезщетение за забава върху сумата 2 796.10 лв. за периода 28.04.2004 г. - 26.02.2008 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, и 658.98 лв. - деловодни разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./. С определение № 107 от 22.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1 404.16 лв. Допускането на касационно обжалване е обосновано с вероятната процесуална недопустимост на решението в посочената част. В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила съгласно чл.296, т.3 от ГПК. В касационната жалба касаторът е релевирал оплаквания за недопустимост на решението в допуснатата до касационно обжалване част. Недопустимостта е обоснована с доводи, че съдът е разгледал иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, който не е бил индивидуализиран в исковата молба, а в хода на процеса е изменен недопустимо от ищеца, без изменението да е прието с изрично определение по чл.116 от ГПК /отм./. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], обл. Л., не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : Производството по гр. д. № 477/2008 г. е образувано пред Ловешки районен съд по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу настоящия касатор [фирма] за заплащане на сумата 2 796.10 лв., претендирана като неплатена част от цената на продадени стоки по фактура № [ЕГН]/28.04.2004 г. В петитума на исковата молба е формулирано искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца освен сумата 2 796.10 лв., и мораторна лихва върху нея за периода от 01.04.2007 г. до окончателното плащане. Претенцията за лихва не е конкретизирана по размер, но в цената на иска ищецът е включил и сумата 350 лв., посочвайки я като „мораторна лихва”. В първото съдебно заседание по делото процесуалният представител на дружеството - ищец е конкретизирал петитума на исковата молба с уточнение, че сумата 350 лв. се претендира като обезщетение за забава върху неплатената цена от 2 796.10 лв. за периода от 28.04.2004 г. /датата на съставяне на фактурата/ до предявяване на иска - 26.02.2008 г. В хода на процеса, след приемане на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, ищецът е поискал да се допусне увеличение на размера на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД над сумата 350 лв. до сумата 2 031.38 лв., съответстваща според заключението на законната лихва върху сумата 2 796.10 лв. за периода 28.04.2004 г. - 26.02.2008 г. Първоинстанционният съд не се е произнесъл с изрично определение за допускане на увеличението, но в решението си е приел, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е предявен за сумата 2 031.38 лв. и го е уважил частично за сумата 1 404.16 лв., а за разликата до 2 031.38 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 1 404.16 лв. като е приел за неоснователен довода на ответника - жалбоподател за недопустимост на решението в посочената част поради произнасяне по недопустим иск за заплащане на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 28.04.2004 г. - 01.04.2007 г. Изложени са съображения, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е предявен надлежно с исковата молба и че последващото увеличение на размера му е извършено в съответствие със закона. Въззивното решение е частично недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част, с която е уважен предявеният срещу касатора осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.2 от ГПК /отм./, аналогична на чл.2 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством които се индивидуализира спорното материално право. Когато с иска се претендира парично вземане, дължимо за определен период от време, вземането се индивидуализира чрез период и размер, които са определящи за границите на дължимата съдебна защита. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл.116 от ГПК /отм./, съответно чл.214 от ГПК, правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК за неговото обезсилване. В исковата молба, с която са предявени исковете на [фирма] срещу настоящия касатор [фирма], е формулирано искане за присъждане на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата 2 796.10 лв. за периода от 01.04.2007 г. до датата на исковата молба - 26.02.2008 г., в размер на сумата 350 лв. Чрез заключението на съдебно - икономическата експертиза е установено, че действителният размер на законната лихва върху сумата 2 796.10 лв. за посочения в исковата молба период е 365.66 лв., до размер на която сума ищецът е увеличил иска си по реда на чл.116 от ГПК /отм./. Отсъствието на изрично определение на съда за допускане на увеличението не опорочава атакуваното решение, както неоснователно поддържа касаторът, доколкото увеличението е извършено при спазване на установените в чл.116 от ГПК /отм./ процесуални правила. С исковата молба не е предявяван иск за обезщетение за времето преди 01.04.2007 г., а от това произтича извод, че последващото „уточнение” на молбата, с което началният момент на претенцията е отнесен към датата 28.04.2004 г., е процесуално недопустимо, тъй като е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса в нарушение на въведената в чл.116 от ГПК /отм./ забрана. Недопустимото изменение на периода на исковата претенция е обусловило недопустимост и на предприетото от ищеца увеличение на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД със сумата, съответстваща на обезщетението /законната лихва/ за забава върху основното вземане от 2 796.10 лв. за периода 28.04.2004 г. - 01.04.2007 г. и възлизаща според заключението на съдебно - икономическата експертиза на 1 039.66 лв. Като е приел изменението на иска за допустимо и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е осъдил касатора да заплати обезщетение за забава за периода 28.04.2004 г. - 01.07.2007 г. в размер на сумата 1 039.66 лв., първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и е постановил частично недопустимо решение. Потвърждавайки първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 1 039.66 лв. /част от сумата 1 404.16 лв./, въззивният съд на свой ред е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в недопустимата част на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК като същевременно се прекрати и производството по делото в тази част. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е уважен за сумата 365.66 лв. и за периода 01.04.2007 г. - 26.02.2008 г., като допустимо и правилно. Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за производството пред касационната инстанция в размер на сумата 77.94 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 82 от 19.03.2010 г. по в. гр. д. № 672/2009 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 262 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 477/2008 г. на Ловешки районен съд в частта за осъждане на [фирма] - [населено място], да заплати на [фирма] - [населено място], сумата 1 039.66 лв. /разлика над сумата 365.66 лв. до сумата 1 404.16 лв./, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата 2 796.10 лв. за периода 28.04.2004 г. - 01.04.2007 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част поради недопустимост на иска за заплащане на посочената сума. ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 82 от 19.03.2010 г. по в. гр. д. № 672/2009 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 262 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 477/2008 г. на Ловешки районен съд в частта за осъждане на [фирма] - [населено място], да заплати на [фирма] - [населено място], сумата 365.66 лв. - обезщетение за забава върху сумата 2 796.10 лв. за периода 01.04.2007 г. - 26.02.2008 г. В останалата част решението по в. гр. д. № 672/2009 г. на Ловешки окръжен съд е влязло в сила. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място], [община], да заплати на [фирма] - [населено място], [улица], сумата 77.94 лв. /седемдесет и седем лв. и деветдесет и четири ст./ - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :