Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 174   С  о  ф  и  я, 26 март 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  23  м а р т  2009  година в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова  изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 139/2009 година.   Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане от името на осъдения А. Д. Ц. от Хасково, в момента в затвора Пловдив, по чл.423 ал.1 от НПК за отмяна по реда на възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 37/16.09.2008 г. по НОХД № 18/2008 г. на Районен съд-Малко Търново поради неправилно приложение на материалния закон, както и ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството пред първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането на основание чл.423 ал.1 от НПК заради пропуските при задочното му осъждане. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от процесуалния представител на осъдения адв. С.Сотиров от АК-Пловдив.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 37/16.09.2008 г., постановена по НОХД № 18/2008 г. на Районен съд-Малко Търново отговорността на подсъдимия А. Д. Ц. от Хасково, в момента в затвора Пловдив, е ангажирана за извършено в периода от 17.11.2003 г. до 09.12.2003 г. в с. Г., област Бургас, престъпление по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 02.10.2008 г. В искането за възобновяване от осъдения се навеждат двупосочни оплаквания както за неправилно приложение на материалния закон, така и за ограничаване правото му на лично участие по делото поради не призоваването му по съответния ред както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство пред Малкотърновския районен съд, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.423 ал.1 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО, макар и не само по изложените в него съображения: На първо място следва да се посочи, че защитникът на осъдения смесва реда и основанията за касационен контрол на влезли в сила съдебни актове по глава тридесет и трета от НПК. Съгласно чл.420 ал.2 от НПК, осъденият може в 6-месечен срок от влизане в сила на присъдата му да претендира такъв пред ВКС, когато при разглеждането и решаването на делото са били допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, в каквато насока са развитите в началото на пространното искане от името на Ц. доводи. В същото време, заявявайки като основание за искането това по чл.423 ал.1 от НПК, защитникът му в края на изложението сочи задочното му осъждане, с което било нарушено правото му на лично участие по делото, за което той не е бил уведомен както на досъдебното производство, така и при съдебното му разглеждане, без да е щателно издирван. Досъдебното производство е било образувано на 13.09.2004 г. срещу уличения А. Д. Ц. от Хасково за престъпление по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, но до спирането (за издирването му) и впоследствие възобновяване на производството с постановление от 20.02.2008 г., срещу него не е имало повдигнато и предявено обвинение. Това е станало с постановление на разследващия следовател от 18.04.2008 г. за престъпление по чл.212 ал.1 пр.2-ро вр.чл.26 ал.1 от НК по три пункта на обвинението, като предявяването на обвинението е станало в лицето на служебно назначения му защитник адв. В. Балбазанова от АК-Бургас и е приключило фактически на същия ден, когато на последната в това й качество са предявени и материалите по делото. Внасяйки на 23.05.2008 г. в Районен съд-Малко Търново обвинителен акт срещу А. Ц. с горното обвинение, Районна прокуратура – Малко Търново не е посочила на какъв адрес същият следва да бъде призоваван. Този пропуск съдията-докладчик първоначално е решил да преодолее чрез изискване на данни от прокуратурата за резултатите от “проведеното щателно издирване на подсъдимия”, относно което прокурорът с писмо от 12.06.с.г. пояснява с препис от постановлението си от 21.05.2008 г. за разпореденото от него “принудително (на подсъдимия Ц) довеждане в РП-М. Търново” и обявяването му за общодържавно издирване. В хода на първото по делото заседание е бил уточнен адрес на Ц. в Хасково, постановено е призоваването му от същия и прокуратурата наново е била задължена да представи резултати за издирването му. От посочения адрес призовката и обвинителните книжа до подс. Ц. са били върнати със забележка, че от години той е напуснал адреса. По делото липсва кореспонденция, от която да е видно съдът да е изискал справка от съответната служба ГРАО за постоянен и настоящ адрес на подсъдимото лице, съгласно глава Четвърта от Закона за гражданска регистрация. За съдебното заседание на 16.09.2008 г., когато е даден ход на делото в отсъствие на последния на основание чл.269 ал.3 т.2 от НПК и то е разгледано и решено, в протокола е записано, а и на л.40-42 от НОХД № 18/2008 г. има приложени : копия от справка за адресна регистрация на подс. Ц. в Хасково, на който адрес е търсен и не е намерен, както и незнайно от кого поискана и представена справка, че с телеграма № 27964/29.05.2008 г. е бил обявен за издирване с мярка за принудително довеждане като “обвиняем по следствено дело” на РПУ-Малко Търново. От тази справка не става ясно за нуждите на кое наказателно производство е постановено издирване на Ц. и дали такова е осъществено, както и резултатите от него, няма запитване от съда до ОДП-Бургас и върната информация до него дали издирването на подсъдимия е дало някакъв резултат. Не е събрана информация и дали лицето не е задържано в местата за лишаване от свобода – затвор или арест, на друго основание. При тези данни за призоваването и издирването на осъдения Ц. ВКС намира, че искането му за отмяна на присъдата на основание чл.423 ал.1 от НПК и възобновяване на наказателното производство е основателно. Съдът не е изпълнил задълженията си да установи актуалния му адрес в страната, както и не се е убедил, че е било осъществено “щателно издирване” на същия в страната, за резултатите от което дори не е поискал и съответно получил необходимата информация. Между основните права на обвиняемия в наказателния процес по чл.55 от НПК е и правото му да участва лично в наказателното производство във всичките му фази (досъдебна и съдебна) чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, правене на искания и пр. Правото на защита обаче има диспозитивен характер. То не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие чрез затормозяване постигането на целите, посочени в чл.1 от НПК. Институтът на "задочното производство", установен в чл. 269 НПК, несъмнено представлява едно ограничаване на възможностите за пълноценно упражняване на правото на защита, което обаче е съвместимо с нормите на чл.31 ал. 4 и чл.57 ал.2 от Конституцията на Република България. Във всяка фаза на наказателния процес законът е установил конкретни правила, които обвързват компетентните органи да обезпечат правата на участниците в производството. По този начин се създадат гаранции, че правото на защита не е само декларативно, а има реално покритие. За обвиненото лице по делата от общ характер наказателното производство започва от предявяване на обвинението, съответно конституирането му като уличен в полицейското производство, и продължава в останалите етапи на процеса до влизане в сила на присъдата. Във всяка отделна фаза на процеса, а и във всеки отделен негов стадий, съответните органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита чрез спазване на конкретни правила, включително и на правилата за задочното производство. Няма пречка досъдебната фаза да е започнала и приключила с участието на обвиняемия, но предпоставките по чл. 269 от НПК да са възникнали впоследствие - в съдебната фаза. От друга страна, обвиняемият не е длъжен да следи какви действия е предприел прокурора след приключване на досъдебното разследване и в частност, внесъл ли е обвинителен акт в съда или не. Затова не може да има съмнение, че при всяко положение, включително и когато досъдебното разследване е приключило при условията на чл.206 от НПК, първоинстанционният съд е длъжен отново да провери дали е налице някоя от предпоставките по чл. 269 от НПК, за да допусне разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Когато процесуални действия в наказателното производство са проведени без участието на подсъдимия, но за тях той е бил призован и присъствието му при гледане на делото в съдебно заседание не е било задължително съгласно чл.269 ал. 1 от НПК, но е осигурено от съда именно чрез редовното му призоваване, той не може да се ползва от правото на задочно осъдения за възобновяване на делото. По същия начин не може да се ползва от основанието по чл.423 ал.1 от НПК за отмяна на осъдителен първоинстанционен или въззивен съдебен акт и тогава, когато в съответната фаза на процеса е напуснал посочения от него адрес и не е уведомил за това съдебния орган, укрил се е или е напуснал страната и местоживеенето му в чужбина е неизвестно. Всяко друго обективно установено незнание от негова страна за продължаването на наказателното производство в съответната процесуална фаза дава право на осъдения да иска възобновяване на наказателното дело. В случая, дори и да се приеме осъденият Ц. по някакъв начин да се е укривал, както разследващият орган, така и съдът не са изпълнили задълженията си по установяване на местонахождението му в страната и призоваването му, както и за “щателното му издирване” от съответните органи на МВР, поради което следва да се приеме, че е нарушено правото му да участва лично по делото и да се защити, още повече, на фона на напълно формалното участие на назначените му служебни защитници. Поради това и не следва да се обсъждат доводите в искането за неправилно приложение на материалния закон, което може да бъде последица след надлежно установяване на правно релевантните на обвинението факти, при спазване на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на всяка една страна в процеса, които в настоящия случай не са спазени още във фазата на досъдебното производство при повдигане и предявяване на обвинението на Ц. и приключването на същото. ВКС намира, че искането на осъдения следва да бъде уважено заради пропуските при задочното му осъждане и осъдителната присъда бъде отменена, като бъде възобновено наказателното производство от стадия на досъдебното производство, съгласно чл.425 ал.2 вр.чл.423 ал.1 от НПК, когато е продължило като задочно при констатираните по-горе нарушения на процесуалните правила. На основание чл.423 ал.4 от НПК ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения, която следва да бъде възстановена като “подписка” (съгласно изискванията на чл.60 от НПК), каквато е била постановена от следователя, но не е била изпълнена поради задочното производство срещу него, като Ц. следва незабавно да бъде освободен от затвора, освен ако не е налице друго основание за задържането му. Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.2 вр.ал.1 т.1 и чл.423 ал.4 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязлата в сила присъда № 37/16.09.2008 г. по НОХД № 18/2008 г. на Районен съд-Малко Търново и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Районна прокуратура – Малко Търново. За настоящето решение да се уведомят Началника на затвора Пловдив и Районна прокуратура-Малко Търново, като спрямо подсъдимия А. Д. Ц., със снета по делото самоличност, остане постановената му мярка за неотклонение ПОДПИСКА и същият се освободи незабавно от местата за лишаване от свобода, освен ако не се задържа на друго основание.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :