5 Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр. София, 11.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ив. Симов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 631 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. К. И. против въззивно решение № 87/15.03.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, VІ-ти състав, постановено по ВНОХД № 1/2016 г. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че изводите на въззивния съд за осъществено от подсъдимия разпространение на наркотици и държане на такива с цел разпространение почиват върху предположения, като в тази връзка неправилно са били оценени показанията на свидетелите – негови съседи, полицейски служители и тези на св. З. Г., които не са съдържали преки доказателства. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 271/21.10.2015 г. на СГС, НД, 29-ти състав, постановена по НОХД № 4665/23014 г. подсъдимият Г. К. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и 5, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 02.02.2014 г. до 03.02.2014 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е разпространил и е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва: - на 02.02.2014 г., в[жк], пред [жилищен адрес] като извършител в съучастие с неустановено по делото лице, продал на З. И. Г. 9, 50 гр. марихуана на стойност 57 лв. - на 03.02.2014 г., в избено помещение № 15 на [жилищен адрес] в[жк]държал с цел разпространение 5, 28 гр. амфетамин на стойност 174, 60 лв., марихуана с 13% активно действащ компонент тетрахидроканабинол на стойност 173, 22 лв. и марихуана с 9 % активно действащ компонент тетрахидроканабинол на стойност 112, 08 лв. - на 03.02.2014 г., в жилище в[жк], [жилищен адрес] държал с цел разпространение коноп (марихуана) с 12 % активно действащ компонент тетрахидроканабинол – 0, 06 гр. на стойност 0, 36 лв., 0, 13 гр. на стойност 0, 78 лв., 0, 10 гр. на стойност 0, 60 лв. поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 5000 лв. Приложен е бил чл. 354а, ал. 6 от НК, както и в тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е била частично изменена, като подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е извършил две отделни деяния по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от НК на 03.02.2014 г. и следва да се счита за осъден да е извършил едно деяние, представляващо част от продължаваното престъпление. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е неоснователна. Всички оплаквания, застъпени в касационната жалба и съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че преценката за достоверността и надеждността на доказателствените източници, както и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. В конкретния случай няма основание да се счита, че въззивната инстанция произволно е игнорирала една група доказателствени средства и е отдала приоритет на друга. Противно на твърденията на защитата, прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на двете деяния, обхванати от продължаваното престъпление, са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на доказателствените източници с решаващо значение, сред които показанията на св. З. Г., (за продажбата на 9, 50 гр. марихуана на стойност 57 лв.) е проведена задълбочено и не се наблюдават нито непълноти, нито превратни интерпретации. Достоверността на заявеното от него е била проверена чрез съпоставка с показанията както на полицейските служители, провеждали разговор с него при престоя му в 09 РУ–СДВР (св. Г. С. и Й. П.), така и с тези от състава на полицейския патрул, които непосредствено са го задържали, времето, условията и мястото, където това е осъществено (св. Т. М. и Я. Г.). Установените при последвалото претърсване видове и количества дрога (в дома на подсъдимия и избеното помещение), както и показанията на свидетелите – съседи, виждали подсъдимия да слиза там често в различни часове на денонощието, само са допълвали обема от сведения за инкриминираната му дейност, част от която е и деянието по реализираната продажба на марихуана на св. З. Г.. Проверена и отхвърлена като недостоверна е и версията за невъзможност той да е автора на това деяние, като в тази връзка подробно са били обсъдени показанията на св. Ю. Я. и И. С., по които въпроси липсват каквито и да са възражения в касационната жалба. Последователните и безпротиворечиви показания на св. Г. в двете фази на процеса, подкрепени от горепосочените други източници на доказателствена информация и липсата на причини за злепоставяне на подсъдимия и неоправданото му възвличане в събитията, развили се на 02.02.2014 г., с основание са довели до поставянето им в основата на осъдителните заключения, касаещи деянието за разпространение на наркотици. Именно комплексната и логическа оценка на установените данни, правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. По отношение на другото деяние в продължаваната престъпна дейност, свеждащо се до държане на посочените видове и количества наркотици с цел разпространение, липсват съдържателни оплаквания, на които ВКС да дължи отговор, а и мотивите на въззивната инстанция са пределно изчерпателни. Въз основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за инкриминираното му престъпление с направената от въззивния съд корекция за броя на деянията, осъществени на 03.02.2014 г., по който въпрос не се излагат възражения и поради това не се дължи конкретен касационен отговор. Предвид липсата на направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, както и поради неоснователност на доводите, съотносими към основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, настоящият съдебен състав намери, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 87/15.03.2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 1/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.