Ключови фрази
Частна касационна жалба * охранително производство * непогасени публични задължения * официален документ * договор за продажба


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№152

София, 07.07.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1771 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх № 2623 от 07.04.2016 г. на С. С. Ч., чрез адвокат С. Ж. против определение № 166 от 24.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 108/2016 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено постановление от 07.03.2016 г. на нотариус Р. В., район на действие РС-Т., вписан под № 392 в регистъра на Нотариалната камара, с което е отказано съставянето на нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор на имота 62579.502.402 по К. карта и кадастрални регистри на [населено място], [община], област Л., с продавач С. С. Ч..
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като преценката на събраните по делото доказателства била извършена в противоречие с процесуалните правила. Навеждат се твърдения, че съдът не е зачел материалната доказателствена сила на приложеното Удостоверение за наличието или липсата на публични задължения, издаденото от ТД на НАП-С. на С. С. Ч., от което е видно, че към 16.12.2015 г. последният не е имал ликвидни и изискуеми публични задължения. Подържа се, че съдът неправилно е счел, че доказателствената сила на издаденото удостоверение е компрометирана от извършеното на 02.10.2014 г. вписване на възбрана върху процесния имот въз основа постановление на публичен изпълнител от ТД на НАП-С.. Твърди се, че след като Удостоверението за липсата на публични задължения е с по-късна дата от вписването на възбраната, то съдът е следвало да приеме, че не са налице подлежащи на изпълнение публични задължения. Наред с това се подържа, че нотариусът не е имал правомощието да извършва служебна проверка относно обстоятелството дали продавача по сделката има публични задължения към бюджета, тъй като законът му предписвал единствено и само правомощие да изиска декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, нещо което пропуснал да стори.
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с вх.№ 481 от 02.03.2016 г. на С. С. Ч. за издаване на нотариален акт за прехвърляне правото на собственост върху гореописания недвижим имот. След извършена справка в Службата по вписванията-Т. нотариус В. е установила, че въз основа на постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 15 59-00-169 от 26.09.2014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- С. е вписана възбрана върху същия имот и с постановление от 07.03.2016 г. молбата на касатора по настоящото производство е оставена без уважение. Прието е, че молителят в качеството му на продавач по сделката има непогасени публични задължения към държавния бюджет, поради което съставянето на окончателен акт за покупко- продажба е отказано. Този отказ е потвърден с обжалваното по настоящото производство определение № 166 от 24.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 108/2016 г. на Окръжен съд-Ловеч по съображения, че удостоверението от ТД на НАП-С., че продавача няма задължения е в противоречие със събраните от нотариуса при служебно извършената проверка данни, че върху имота е вписана възбрана за установено и изискуемо публично вземане по ревизионен акт в размер общо на 578 693.67 лв., а в този случай чл.264, ал.4 ДОПК изисква прехвърлителят да декларира писмено, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет и едва след това нотариусът може да извърши исканото нотариално действие..
В изпълнение изискванията на чл.284, ал.1, т.3 ГПК към жалбата има приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК със следните изведени правни въпроси:
1) Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ, когато липсват доказателства за неговата невярност, съставени по време или след съставянето му?
2) Публичните вземания, които пораждат последиците на чл.264, ал.4 ДОПК трябва ли да подлежат на принудително изпълнение?
3) Наложената върху имота възбрана пречка ли е за прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот?
4) Има ли правомощието нотариусът при изповядването на нотариалната сделка да извършва проверка относно наличието или липсата на публични задължения извън задължението да изиска от прехвърлителя декларация по чл.264, ал.1 ДОПК?
5) Има ли правомощието нотариусът да изиска заплащането на цената по договора за продажба на недвижим имот да бъде извършено по сметка на бюджета, ако страните не са декларирали наличието на изискуеми и ликвидни публични задължения с декларация по чл.264, ал.1 ДОПК?
6) Неспазването на разпоредбата на чл.264, ал.4 ДОПК представлява ли удостоверяване в противоречие със закона по смисъла на чл.26 ЗЗД, чл.574 и чл.576 ГПК?
Поставените въпроси от първи до пети по същество се свеждат до въпроса: за правомощията на нотариуса в производство по издаване на нотариален акт по чл.578 и сл. ГПК и преценката му за спазване изискванията на чл.264 ДОПК, относим към изхода на настоящото производство, по който е налице основанието за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на практика на ВКС /приложените към касационната жалба съдебни актове са неотносими доколкото дават тълкуване на доказателственото значение на официален документи и опровергаването му в спорен исков процес, за значение изискването на чл.264 ДОПК в производство по чл.19, ал.3 ЗЗД или в производство по вписване на договор с нотариална заверка на подписите за поправка на явна фактическа грешка в договор за доброволна делба/.
По основанието за допускане на касационно обжалване: нотариалните производства са охранителни и към тях освен правилата на раздел I-ви от глава L.-та ГПК /общи правила на нотариални производства/ се прилагат съответно и правилата на глава X.-та ГПК /общи правила на охранителни производства/. При издаване на нотариален акт нотариусът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като за целта може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя – чл.533 ГПК. Едно от законовите изисквания за издаване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот е въведено с нормата на чл.264 ДОПК, изискваща удостоверяване чрез писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени публични задължения /ал.1/, а ако е декларирал такива, нотариалното действие може да се извърши след тяхното погасяване или след внасяне на продажната цена в държавния /респ.общинския/ бюджет при писмена декларация на длъжника, че е съгласен продажната цена да послужи за погасяване на публичните му задължения. В правомощията на нотариуса съгласно чл.533 ГПК е служебно да събира доказателства за наличието на публични задължения на прехвърлителя, независимо дали същия е представил декларация за липса на публични задължения или без да представи такава декларация е удостоверил липсата на публични задължения чрез издаден от НАП документ. Ако при тази проверка се констатира несъответствие между представените от молителя документи /декларация или удостоверение за липса на публични задължения/ и действителното фактическо положение за констатирани по надлежния ред от компетентните органи публични задължения, нотариалният акт може да бъде издаден след като молителят удостовери отмяна на акта за констатиране на публичните задължения или погасяване на публичните задължения, съответно след внасяне на продажната цена в държавния /респ.общинския/ бюджет при писмена декларация на длъжника, че е съгласен продажната цена да послужи за погасяване на публичните му задължения. При липса на подобни доказателства нотариусът е длъжен да постанови отказ от издаване на искания нотариален акт, в противен случай носи имуществена отговорност по чл.265 ДОПК.
По основателността на частната касационна жалба: с оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, следва че атакуваното определение на Окръжен съд-Ловеч е правилно. Неоснователни са доводите в частната касационна жалба, че съдът е бил длъжен да приеме, че понастоящем липсват публични задължения, тъй като удостоверението на ТД на НАП-С. е издадено на по-късна дата от постановлението на публичния изпълнител при ТД на НАП-С.. След като е установено наличието на публично задължение, предвидената в чл.264, ал.4 ДОПК законова забрана за прехвърляне на собствеността, би могла да се преодолее, само ако акта, с който са констатирани задълженията е отменен, съответно публичните задължения на продавача по договора са заплатени или е налице обективирано в декларация съгласие и продажната цена е внесена в бюджетната сметка за погасяване на задълженията. Представянето на удостоверение на ТД на НАП-С., издадено да послужи пред банка /а не пред нотариус за прехвърляне на право на собственост/ и непридружено с декларация за липса на публични задължения, не удостоверяват погасяването им.
Неоснователен е и довода, че дори да се приеме, че удостоверителната сила на издаденото от ТД на НАП-С. удостоверение за липса на публични задължения, да е компрометирана, то нотариусът е следвало да укаже на молителя да представи декларация по чл.264, ал.1 ДОПК за липсата на публични задължения към настоящия момент, тъй като нормата на ал.4 на чл.264 ДОПК ясно изисква удостоверяване на заплащането, а не на липсата на задължения.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 166 от 24.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 108/2016 г. на Окръжен съд-Ловеч.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 166 от 24.03.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 108/2016 г. на Окръжен съд-Ловеч.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: