Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 28.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Камелия Маринова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5115 по описа за 2015 г. Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № IV-74/ 01.07.2015 г. по гр. д. № 804/ 2015 г, с което Бургаски окръжен съд, като потвърждава решение № 2104/ 05.11.2014 г. по гр. д. № 4833/ 2014 г. на Бургаски районен съд, отхвърля иска на И. С. С. – Е. срещу Я. И. С. с правна квалификация чл. 61 ЗС за прекратяване на правото на ползване върху един апартамент в [населено място], учредено с договор по н. а. №138/ 31.08.1999 г. Обжалването е допуснато с определение № 664/ 21.12.2015 г. по настоящото дело при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси: При разглеждане на иска с правна квалификация чл. 61 ЗС за прекратяване на правото на ползване при основанието на предложение 3, изпълнението на съществените задължения на ползвателя (да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго), извършено в хода на разглеждане на делото, представлява ли факт, който съдът е длъжен да вземе пред вид (чл. 235, ал. 3 ГПК)? За отговора на този въпрос има ли значение дали преди предявяването на иска ползвателят е бил предупреден от собственика, че трябва да изпълни (чл. 61 ЗС)? Касаторът И. С. С. – Е. иска въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 61 ЗС) и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 235, ал. 3 ГПК). Счита, че касационната инстанция следва да уважи иска, защото е титуляр на потестативното право по чл. 61 ЗС. Касаторът е собственикът на апартамента, а към предявяването на иска въпреки отправеното предупреждение ответникът не е изпълнил задълженията си на ползвател да плаща данъците на апартамента и да го застрахова (чл. 57, ал. и ал. 4 ЗС). Касаторът квалифицира задълженията като съществени по смисъла на чл. 61 ЗС, а фактът, дали са изпълнени след предявяването на иска, – за ирелевантен. Така обосновава оплакването в жалбата, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК, защото искът е отхвърлен и поради изпълнението на тези задължения след предявяването на иска. Претендира разноските по делото. Ответникът Я. И. С., ответник и по касация, възразява, че жалбата е неоснователна. Претендира разноските и пред настоящата инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съдът да вземе пред вид изпълнението на съществените задължения на ползвателя към собственика на вещта и когато изпълнението е извършено след предявяването на иска по чл. 61 ЗС. Съществено по смисъла на чл. 61 ЗС е задължението на ползвателя да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго. Те са облигационни, имат за източник закона, а кредитор по тях е собственикът на вещта (чл. 57, ал. 1, 3 и 4 и чл. 58 ЗС). Предупреждението като материалноправна предпоставка за възникване на правото по чл. 61 ЗС е факт, който може да се е осъществил преди предявяването на иска или да бъде осъществен чрез исковата молба. Във втората хипотеза е необходимо преписът от исковата молба да е връчен на ответника при способ, различен от фингираните в чл. 47, ал. 6 или в чл. 48, ал. 2 ГПК, а съдът е длъжен да прецени дали изпълнението удовлетворява интереса на кредитора. Мотивите са следните: Съгласно чл. 61 ЗС, собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. Разпоредбата урежда санкционна последица за неизпълнението на задължения на ползвателя. Задълженията произтичат от закона (чл. 57 и чл. 58 ЗС), имат облигационен характер, кредитор по тях е собственикът на вещта и насищат с допълнително съдържание вещното право на ползване. То не се изчерпва със съдържанието, което следва от чл. 56 ЗС и което проявява неговия абсолютен (противопоставим на всички) характер. То не се изчерпва и от уговореното с акта, от който правото на ползване възниква. Задълженията на ползвателя в чл. 57 и 58 ЗС подлежат на групиране. В първата са тези, неизпълнението на които уврежда (чуждото) право на собственост. Тя включва задължението на ползвателя да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на добрия стопанин, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите на застраховката, освен ако не е постановено или уговорено друго, както и да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността, за да предотврати възможността тя да бъде придобита по давност. Във втората група са тези, които провеждат общия за материалното ни право принцип на забрана за неоснователно обогатяване. Тя включва задължението на ползвателя да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси. Законовият източник на задълженията по чл. 57 и чл. 58 ЗС се обяснява чрез: 1) абсолютния характер на вещното право на ползване (то е противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта); 2) разнообразието на способи, при осъществяването на които възниква вещното право на ползване и 3) конкуренцията на двете вещни права, доколкото техен обект е една и съща вещ. От една страна, собственикът на вещта е длъжен да съобразява поведението си с ограниченията, следващи от вещното право на ползване. От друга, съществуват достатъчно способи (например завещанието или договорът за прехвърляне на право на собственост с учредяване на право на ползване в полза на трето лице), при които вещното право е възникнало като резултат от чужда воля и при невъзможност собственикът да договори правата и задълженията на ползвателя, които следват от учредителния акт. При тях, както и при апорт на вещно право на ползване в капитала на търговско дружество например, собственикът не разполага и с правото по чл. 87 ЗЗД. На разваляне подлежат само двустранните договори, а титуляр на правото на разваляне е кредиторът, сключил договора, но не и третото ползващо се лице. Изложеното разкрива сходство между санкционната последица на чл. 61 ЗС и на тази, предвидена в чл. 87 ЗЗД, включително и по причина на предупреждението, което чл. 61 ЗС предвижда. Чл. 87 ЗЗД обаче изрично урежда възможността длъжникът да изпълни, макар и със забава и така да осуети възможността от развалянето на договора, с която кредиторът разполага, а чл. 61 ЗС - не. В чл. 61 ЗС има празнота, която следва да се попълни чрез аналогия от чл. 87 ЗЗД. Налице са предпоставките на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, включително поради еднаквата цел на двете разпоредби – да санкционират неправомерното поведение на длъжника, но не и да бъдат предпочетени пред изпълнението. По правилото от чл. 87 ЗЗД двустранният договор се разваля с едностранно изявление от кредитора поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Изпълнението следва да удовлетворява интереса на кредитора. Затова с исковата молба по чл. 61 ЗС може да се иска съдът да прекрати всяко право на ползване, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият е недостатъчен. Ограниченото вещно право върху чуждата вещ съдът е длъжен да прекрати, ако ползвателят не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на подходящия с оглед на обстоятелствата по делото срок. За да настъпи този ефект на исковата молба, препис от нея следва да бъде връчен на ответника при способ, различен от фингираните в чл. 47, ал. 6 или в чл. 48, ал. 2 ГПК. Само тогава исковата молба поражда подобна материалноправна последица. А. е от общото правило за момента, в който едностранните волеизявления с адресат пораждат действие (чл. 14, ал. 1 ЗЗД). Чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съдът да вземе пред вид изпълнението на законовите облигационни задължения на ползвателя, направено след предявяването на иска по чл. 61 ЗС, включително да прецени дали то удовлетворява интереса на кредитора (на собственика на вещта). Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК намира обжалваното решение правилно. Въззивният съд е съобразил, че с договора по н. а. № 138/ 31.08.1999 г. едно трето за процеса лице е прехвърлило в полза на касатора правото на собственост върху апартамента и е учредило право на ползване в полза на ответника по касация. Зачитайки обстоятелството, че последният се е възползвал от уговорката в негова полза (чл. 22 ЗЗД), въззивният съд го е третирал като длъжник по задълженията да плаща данъците на апартамента, да го застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, доколкото от договора не следва друго (чл. 57, ал. 1 и ал. 4 ЗЗД). Въззивният съд ненужно е разсъждавал дали писменото предупреждение, отправено преди завеждането на делото, е достигнало до ответника по касация, без да съобрази, че връчената искова молба осъществява това изискване на чл. 61 ЗС. В правилното приложение на чл. 235, ал. 3 ГПК обаче е обсъдил писмените доказателства за това, че ползвателят е изпълнил тези свои (облигационни и съществени по смисъла на чл. 61 ЗС) задължения, макар и след предявяването на иска. Тъй като изпълнението удовлетворява интереса на собственика, защото дължимите данъци и такси по ЗМДТ са платени, а апартаментът е застрахован в полза на касатора и са погасени премиите с настъпил падеж, в правилното приложение на чл. 61 ЗС въззивният съд е изключил титулярството на касатора като носител на потестативното право да иска от съда да прекрати правото на ползване, възникнало по договора по н. а. № 138/ 31.08.1999 г. в полза на ответника по касация. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция (чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК). При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, извършени от ответника. Разходът от 250 лв. (заплатеният адвокатски хонорар за представителството в касационното производство) има за причина неоснователната жалба, поддържала състоянието на правен спор. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № IV-74/ 01.07.2015 г. по гр. д. № 804/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА И. С. С. – Е. ЕГН [ЕГН] да заплати на Я. И. С. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 250 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.