Р Е Ш Е Н И Е № 50106 гр.София, 03.11.2022г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1865 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Селиева У. и М. А. У., и двамата от с. Хаджидимитрово, срещу решение № 557/27.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 378/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3319/02.06.2020 г., поправено с решение № 260361/05.10.2020 г., по гр.д. № 9616/2017 г., на Софийски градски съд за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди в размер на по 65 000 лв., считано от 01.03.2017 г. - датата, на която изтича срокът за произнасяне от застрахователя по заведената претенция до окончателното им изплащане. Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят да се отмени, като им се присъдят лихви върху обезщетенията, считано от 09.06.2016г., евентуално от 19.12.2016г. Претендират разноски за касационното производство. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, оспорва касационната жалба. Третото лице – помагач на ответника А. Б. К., гр. Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, при съобразяване на влязлата в сила присъда № 13/05.04.2018 г. по нохд № 585/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от Ш. Селиева У. и М. А. У. неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им С. М. У., настъпила при ПТП на 02.06.2016 г., причинено от застрахования при ответника водач А. Б. К.. Обезщетенията за неимуществени вреди са определени на суми от по 65 000 лв., в която част касационното обжалване не е допуснато и въззивното решение е влязло в сила. Относно датата на присъждане на законната лихва за забава върху определените обезщетения решаващият състав е приел, че тя се дължи от 01.03.2017 г., така както е присъдена и от първоинстанционния съд, с оглед направеното искане в исковата молба. Изтъкнал е, че съобразно постановеното изменение на исковете на 06.02.2020г. е допуснато единствено увеличение на исковата претенция. Посочил е, че в първоинстанционното решение съдът не е формирал воля и не е постановил диспозитив, с който отхвърля акцесорните искови претенции или признава друг период, различен от посочения в исковата молба, като ищците не са поискали да се постанови допълнително решение по тези искове по реда на чл.250 ГПК и не са подали жалба срещу решението, поради което същото в тази част не е предмет на въззивна проверка. С определение № 369/21.06.2022 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения въпрос относно искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно даденото тълкуване в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д.№ 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 КЗ. В този смисъл при предявяване на прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице следва да посочи размера и основанието на претендираното обезщетение – вредата и паричната й оценка, както и лихвите, за които застрахователят отговаря. Лихвите като парична сума са функция на определеното от съда застрахователно обезщетение, доколкото те се изчисляват като процент върху обезщетението. Размерът на този процент за бъдещ период (след определяне на обезщетението) може да се измени, тъй като се формира въз основа на променлива величина (основния лихвен процент) - чл.86, ал.2 ЗЗД. Уточнението на началния период, от който се претендират лихвите, като: посочване на дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието, дата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя или дата на изтичане на срока за произнасяне от застрахователя, не биха представлявали увеличение на иска, след като е заявено искане за присъждане на лихви, а конкретната начална дата на начисляването им се определя от съда съгласно нормите на Кодекса на застраховането според установените факти по спора. Приетото в решение № 36/12.05.2014 г. по т.д. № 1065/2013 г. на ВКС, I т.о. относно предявяването на искане за заплащане на лихви (без да е необходимо да се спазват изискванията на чл.116, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ - сега чл.214 ГПК, и без ограничения относно крайния момент на предявяване на това искане) се прилага с оглед особеностите на производството по прекия иск чл.432, ал.1 КЗ, доколкото Кодексът на застраховането в сила от 01.01.2016 г. предвижда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ. По същество на касационната жалба: Предвид отговора на правния въпрос по допуснатото касационно обжалване въззивното решение е неправилно. С исковата молба касаторите са заявили искане за присъждане на законна лихва от 01.03.2017 г., когато според тях застрахователят е следвало да се произнесе по претенциите им. В съдебно заседание на 17.05.2018 г. е направено уточнение, че лихвите се претендират от 09.06.2016 г. С молба от 05.02.2020 г. е заявено увеличение на исковете – до по 130000 лв., относно с лихви от 09.06.2016 г. Евентуалната дата – 19.12.2016 г. е посочена във въззивната жалба, като дата, за която има доказателства, че към този момент е била предявена претенция от пострадалите пред застрахователя. За изменението или уточнение на иска е без значение дали и кога е постановено изрично определение по чл.214 ГПК. Действително по делото не е установена точната дата на предявяване на претенцията към застрахователя или датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието, но видно от три писма: изх.№ НЩ-651/02.02.2017 г., изх.№ НЩ-652/02.02.2017 г. и изх.№ НЩ-7018/19.12.2016 г. към най-ранно установената дата - 19.12.2016 г., щета № [ЕГН] за ПТП на 02.06.2016 г. е била заведена при застрахователя, поради което законната лихва върху обезщетенията следва да се присъди от тази дата. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение на касаторите в размер на 400 лв. с ДДС по договор от 19.09.2022 г. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 55 лв. за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 557/27.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 378/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3319/02.06.2020 г., поправено с решение № 260361/05.10.2020 г., по гр.д. № 9616/2017 г. на Софийски градски съд за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди в размер на по 65 000 лв., считано от 01.03.2017 г. - датата, на която изтича срокът за произнасяне от застрахователя по заведената претенция до окончателното им изплащане, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, [улица], да заплати на Ш. Селиева У. и М. А. У., и двамата от с. Хаджидимитрово, обл.Стара З., [улица], законната лихва върху присъдените на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 65000 лв. за всеки от тях, считано от 19.12.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 400 лв. (четиристотин лева) – разноски за касационното производство. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 55 лв. (петдесет и пет лева) – държавна такса за касационното производство на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.