Р Е Ш Е Н И Е   №................   гр.София, ......................  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                               КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                                                                                                     със секретар       АНИ ДАВИДОВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 654/2009 г.       Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Д. А. К. от гр. С. против решение от 19.06.2008 г. по гр.дело № 612/2003 г. на К. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, затова се настоява за отмяната му и постановяване на касационно решение, с което се уважи ревандикационната претенция и се присъдят разноски за всички инстанции. Ответницата по касационната жалба Р. А. В. от гр. К. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. С определение № 863/4.09.2009 г. по гр.дело № 654/2009 г. касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивно решение по гр.дело № 612/2003 год. на К. окръжен съд, постановено на 19.06.2008 г., на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, поради констатирано противоречие между съдебната практика и решения от въззивния съд, въпрос относно действителността на саморъчното завещание, при отсъствие на един от съществените му елементи. Касационният съд обсъди отменителните касационни доводи, които намира за основателни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 26.03.2001 г. по гр.дело № 554/1998 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен ревандикационния иск на Д. К. против Р. В. - Х. , касаещ ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел **** пл. № 6* кв.291 по плана на гр. К., целият от 507 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в дворното място масивна къща с мазе и лятна кухня, находящи се в южната част на имота, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ответницата е собственик на процесния имот, по силата на наследяване от майка си Е, починала 1994 г., която пък го е придобила по силата на завет. Обсъждайки доказателствата по делото, както и направеното оспорване от касатора на представеното завещание във въззивното производство /след постановяване на касационно отменително решение № 1267/2.07.2003 г. по гр.дело № 1432/2002 г. на ВКС, ІV – то г.о./ настоящата инстанция, счита, че то не отговаря на изискванията на чл. 25 ал. 1 ЗНасл., в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика, включително и тази на касационния съд, защото: представеното завещание, с което ответницата легитимира правата на своята наследодателка Е е написано саморъчно от Р. Г. К. и видно от съдържанието му се отнася за цялото притежавано движимо и недвижимо имущество, находящо се в гр. К. и състоящо се от къща и дворно място. Следва подпис на завещателката, след който е изписана датата на съставянето му 10 февруари 1982 г. Материалноправната норма на чл.25 ал.1 ЗНасл. поставя изисквания към формата на завещанието, едно от които не е налице, защото подписът е поставен преди датата на завещателното разпореждане, а не след нея. Това налага извода, завещателното разпореждане е съставено в нарушение на предписаната от чл.25 ал.1 ЗНасл. форма и следва да се счита за нищожно, т.е. разпореждането не е произвело целените от завещателката правни последици, поради неспазване на формата, предписана от закона и като формален акт, според чл.42 б.”б” ЗНасл. неспазената форма има за последица неговата нищожност. Безспорно е обстоятелството, че имотът, представляващ УПИ *парцел/ ІV-6076 в кв.291 по плана на гр. К., с площ 507 кв.м., находящ се на ул. „Ц” № 6, заедно с построените в него сгради: малка масивна къща от 44 кв.м. с мазе и лятна кухня и голяма къща, откъм ул.”Н” е бил собственост на К. Л. , съгласно неоспорените З. за отбелязване на съдебна спогодба от 10.11.1936 г., нот.акт № 22/23 г. и записка за вписването му. С определение № 520/15.09.1951 г. и с определение от 25.04.1953 г. Софийският околийски съд е допуснал осиновяването на Д. А. К. и на Е. А. К. / рождени деца на Р. Г. К. от техния вуйчо и брат на майка им К. Г. Л. С нот.акт № 140/75 год. Константин Л. е надарил осиновения си син Д. с голямата къща, намираща се в описания имот. След смъртта на осиновителя през 1980 г. неговите осиновени низходящи Д. и Е. са направили отказ от наследство, вписан в специалната книга на СРС, както следва: под № 114/1982 г. и под № 363/1981 г. Единствен негов наследник е останала сестра му Р. Г. К. , направила завещание /завет, в полза на Е. А. К. , която е имала качество на нейна племенница, поради извършеното осиновяване през 1953 г. Извършеното завещателно разпореждане е нищожно, поради изложените вече съображения, с оглед изискванията на чл. 25 ал.1 и чл. 42 б.”б” ЗНасл. и към момента на откриване на наследството, със смъртта на завещателката, настъпила на 5.03.1987 г. не е произвело правни последици, в полза на заветницата, за която е възникнало качество на наследник, качество, възникнало и за другия племенник Д. К. , поради извършеното за него през 1951 г. осиновяване. Към момента на смъртта си Р. К. , като единствен наследник на своя брат К/починал през 1980 г./ и поради отказа на неговите низходящи е притежавала в собственост дворното място, представляващо УПИ *парцел/ ІV-6076, с площ от 507 кв.м. и малката масивна къща на 44 кв.м., с мазе и лятна кухня в южната част на парцела,без голямата къща в същия парцел, която по силата на извършеното дарение през 1975 г. е собственост на Д. К. Обсъждайки показанията на свидетелите, че още приживе на наследодателката Р нейната племенница Е. К. я е посещавала и отсядала в малката къща, обитавана от нея, както и установените обстоятелства за извършения от нея ремонт след смъртта на наследодателката през 1987 г. касационният съд ги намира за недостатъчно основателни и подкрепящи възражението по иска, за изтекла в полза на ответницата придобивна давност. Защото с откриване на наследството на Р. К. през 1987 г. нейните племенници Д. К. и Е. К. са имали равни наследствени права. Извършеният ремонт върху малката къща, както и събиране на наеми от нея не доказва промяна в намерението на наследодателката на ответницата да владее не само собствената си идеална част, но и тази идеална част на другия сънаследник и свой брат, по отношение на която има само качество на държател. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност на идеалната част от другия сънаследник Д. К. За да се превърне във владелец на целия имот, по силата на давност и да придобие собствеността върху целия имот по силата на давност, Е. К. е следвало да отблъсне владението му, т.е. да доведе до знание на Д. К. намерението си да свои имота изцяло и да го уведоми, че отказва да признае правата му, като не остави у него съмнение за новото си субективно отношение към вещта, в какъвто смисъл съдебната практика е единна. Съгласно задължителните указания на касационния съд в отменителното си решение по гр.дело № 1432/2002 г. в тежест на ответницата е било установяването не само на факта, че е ползвала имота, в продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че анимусът й да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред другия сънаследник, каквито категорични доказателства отсъстват по делото. В този смисъл изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на въззивния съд, защото ответницата не е доказала изключителното си право на собственост върху претендирания имот нито по силата на завещателното разпореждане, чиято нищожност е пречка за придобиване на права, нито по силата на придобивна давност, като оригинерно придобивно основание. За първи път ответницата Р се позовава на изтекла в нейна полза давност, когато се е снабдила с нот.акт по обстоятелствена проверка № 46/1995 г. С предявяване на ревандикационния иск по чл.108 ЗС касаторът, в качеството си на ищец е претендирал наследствени права върху същия имот и възникнала съсобственост, изразена в ½ от дворното място и от малката къща, като с предявяването на иска на 27.05.1998 г. е прекъсната давността, на която се позовава ответницата. Водим от горните съображения касационният съд счете, че въззивното решение е неправилно, защото е нарушен материалния закон в неговата разпоредба на чл.108 ЗС. Касаторът е собственик, по силата на наследствено правоприемство на ½ ид.част от терена на процесния парцел **** ½ ид.ч. от построената в него масивна къща от 44 кв.м. с мазе и лятна кухня, които се владеят без основание от ответницата, затова ревандикационният му иск е основателен и доказан и след отмяната на неправилното въззивно решение, настоящата касационна инстанция го уважи, по реда и условията на чл. 293 ал.2 ГПК, като присъди и направените от Д. К. разноски за всички инстанция, в размер на 1515.50 лева, ето защо   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението от 19.06.2008 г. по гр.дело № 612/2003 г. на К. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Р. А. ВЪЛЕВА –ХИРШБЕРГЕР, със съдебен адрес гр. С., ул.”Т” № 24 „Г” чрез ДАФИНА МАКАРИЕВА МИЛЕВА – ВЪЛЕВА да предаде на Д. А. К. от гр. С. собствеността върху следния недвижим имот, представляващ ½ идеална част от парцел **** имот пл. № 6* в кв. 291 по плана на гр. К. с площ 507 кв.м., при съседи: ул.”Ц”, ул.”Н”, Д. Г. и П. дом на миньора, ведно с ½ ид.част от масивна лятна кухня и масивна къща с мазе, с площ 44 кв.м., построена в южната част на същия парцел. ОСЪЖДА Р. А. В. – Х. да заплати на Д. А. К. разноските за всички инстанции, в размер на 1515.50 лева.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: