4 гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 411/12 София, 06.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 85/2012 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от М. Л. Г.-Т. за отмяна на решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 3301/2008 г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 04.06.2008 г. по гр. д. № 7542/2007 г. на Софийски РС, 26 с- в, с което e отхвърлен предявения от касаторката и Р. Б., Р. Р. Б., К. Р. Ш. и Ш. Ш. ревандикационен иск за недвижим имот – складово помещение (бивша телефонна централа), представляващо двуетажна масивна сграда със застроена площ от 59 кв., с админ. адрес [населено място], кв. Х. Д.”, [улица] от към страната на [улица], построена в имот пл. № 25а, в кв. 9 по плана на [населено място], м. „Х. Д.-М.”. С определение от 03.08.2012 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос: подлежат ли на възстановяване имоти, в които след одържавяването им са извършени строежи без необходимите строителни книжа, но за които е издадено удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1, ПЗР на ЗУТ и прилага ли се в този случай разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ. Ответникът по жалбата и иска [фирма], [населено място] счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК за да се произнесе взе предвид следното: От фактическа страна е прието за установено, че на основание ЗНЧИМП през 1951 г. от Акционерно дружество „А.” е била национализирана кожарска фабрика, в имуществото на която са се включвали: недвижим имот с площ от 4100 кв. м., намиращ се в [населено място], [улица]и построените в него сгради. За имотите е съставен АДС № държавна собственост № 1842а от 13.11.1952г. След влизане в сила на ЗВСОНИ по искане на наследниците на бившите акционери на дружеството е разпоредено отписването от актовите книги за държавна и общинска собственост и предаване на наследниците на бившите акционери на дружеството на дворното място с площ от 3785 кв. м., съставляващо имот пл. № 3 в кв. 9 по плана на НПЗ „Х. Д. – М.” от 1990 г., идентичен с имот пл. № 25 от кадастрален лист 293 от неодобрен план, изработен през 1994 г., ведно с построените в него основна фабрична триетажна сграда на площ от около 560 кв. м. без изградения след одържавяването терасовиден етаж на 300 кв. м., триетажна сграда с едноскатен покрив на площ от 65 кв. м., една второстепенна едноетажна постройка до основната сграда от около160 кв. м., едноетажна сграда на площ от 56 кв. м., едноетажна постройка до регулационната линия изпълнена на площ от 220 кв. м. През 1997 г. един от наследниците на бившите акционери – Ш. Ш. е продал на Л. В. Г. 15.075 % ид. ч. от дворното място и сградите върху него. Ищците твърдят, че на основание реституция и разпоредителна сделка се легитимират като собственици и на построеното в имота складово помещение (бивша телефонна централа), застроено на площ от 59 кв. м. Установено е, че този имот е бил предмет на договор за покупко-продажба сключен между „Б. – София”, [населено място] като продавач и ответникът по иска [фирма], [населено място], за който е съставен н. а. № 79, т. ХL, н. д. № 7685 от 1997 г. Този факт както и претенциите на ответника заявени към наемател на сградата, по договор сключен с ищците, обуславят правния им интерес от иска. С приета техническа експертиза е установено, че сградата, предмет на иска, не е идентична с одържавените и реституирани по разпореждане на закона на ищците. Тя не е била заснета в кадастралния план от 1950 г., в който на мястото, на което е ситуирана, е бил заснет съществувал навес. Сградата е заснета в следващия кадастрален план от 1971 г., като при съпоставяне на плановете се установява, че се намира на мястото на навеса. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, като е приел, че поради извършеното застрояване на част от национализирания имот с процесната сграда, правото на собственост върху тази част от терена не е реституирано на основание ЗВСОНИ, тъй като не съществува във вида, в който е бил при национализацията. По отношение на законността на застрояването, като пречка за реституция е намерил, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. При установения факт , че сградата е построена без строителни книжа, но е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, съгласно издадено удостоверение от техническата служба, е направил извод, че тя не подлежи на реституция на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Въпросът, по който е допусната касационна проверка на решението - подлежат ли на възстановяване имоти, в които след одържавяването им са извършени строежи без необходимите строителни книжа, но за които е издадено удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1, ПЗР на ЗУТ и прилага ли се в този случай разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ, е разрешен при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие със задължителната практика на ВКС формирана с ТР № 5 от 1995 г. на ОСГК на ВС на РБ, ТР № 6 от 1996 г. на ОСГК на ВКС и решения № 510 от 22.11 2010 г. по гр. д. № 1045/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.; № 72 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 425/2011 г. на ВКС, І г. о.; № 22 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 693/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. В посочените актове се приема, че разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ намира приложение само по отношение на имоти, които подлежат на възстановяване на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, т. е. такива, които са били отнети без законово основание или са били отчуждени не по установения ред. В разглеждания случай недвижимият имот, съставляващ дворно място и сгради, са били одържавени на основание ЗНЧИМП и е подлежал на възстановяване на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Предпоставка за настъпване на реституцията на това основание е имотът да съществува във вида, в който е бил при одържавяването му. В случая тази предпоставка е била налице - национализираните сгради и теренът съществуват към 25.02.1992 г. – датата на влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което те са реституирани по разпореждане на закона. Построяването на друга сграда в имота след национализацията му от държавата или от държавно предприятие не е пречка за реституция на терена, върху който тя е построена и е необходим за обслужването й. Възприетото в обратен смисъл в мотивите на въззивното решение е назоконосъобразно, но не е основание за отмяната му, тъй като предмет на иска е само сградата, построена след национализацията и в резолютивната част на съдебния акт, която се ползва със сила на пресъдено нещо, има произнасяне само по отношение на нея. Построената сграда след национализацията не се включва в обектите, подлежащи на реституция. Отношенията между собственика на терена и на сградата в такива случаи се уреждат по правилата на суперфициарната собственост – чл. 64 ЗС. В разглежданата хипотеза разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ не следва да намери приложение при разрешаване на спора за собственост на сградата. Тази разпоредба се отнася само за имотите, които са били отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред. В този смисъл е задължителната практика на ВКС посочена по-горе. Неправилното прилагане на материалния закон не е довело до незаконосъобразност на решаващия извод на съда за неоснователност на иска за ревандикация на построената след национализацията сграда, която не е реституирана на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, поради което не е налице основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.07.2011 г. по гр. д. № 3301/2008 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: