Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
София, 14.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2896 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1049 от 13.11.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 50 от 18.04.2017 година по гр.д. № 73/2017 година на Варненски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Х. Г. Х. от [населено място] против П... на Р... Б..., [населено място]. Присъдена е сумата 50000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За разликата до предявения му размер от 80000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му.
В последователно установената практика на Върховния касационен съд е утвърдено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи ((ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС). Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В същия смисъл и решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г. ІV г.о. ВКС и решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 4641/2015 г. ІV г.о. ВКС.
В съдебната практика на Върховния касационен съд е прието, че преценката за начина, по който обвинението се е отразило върху личността на пострадалия следва да се извършва и с оглед сферата от обществен живот, в която незаконно обвиненият е упражнявал професията си. Когато изпълняваната професия е в областта на правозащитната дейност и дейността по опазване на обществения ред, то несправедливото обвинение за извършено престъпление при изпълнение на професията има изключително негативно отражение върху личността на пострадалия. Изискванията на обществото към правозащитната система са обяснимо завишени, поради което по-остра е и критиката, нетърпимостта и негативната нагласа към извършилите престъпление при изпълнението на тези обществено значими функции. Незаконно повдигнатото обвинение в такова престъпление засяга в тежка степен честта и достойнството на пострадалия, а обичайният последвал срив на професионалната реализация и търпените негативи на обществените нагласи се отразяват изключително неблагоприятно на неимуществената му сфера. Именно поради това, с оглед конкретните по делото обстоятелства, при определяне размера на обезщетението за вреди от незаконно обвинение съдът следва да отчита доколко наказателното преследване е засегнало пострадалия и предвид характера на изпълняваната от него професия. В този смисъл и решение № 267 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о. ВКС.
За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че от декември 1999 г. ищецът е изпълнявал длъжността „Ръководител на областно звено „Следствени арести [населено място]” в сектор „Охрана и контрол – Север” при Главна дирекция „Следствени арести”, като през 2006 г. със заповед на Министъра на правосъдието е бил преназначен на длъжност „Началник на сектор „Арести” в областна служба „Изпълнение на наказанията”, [населено място]. На 14.10.2010 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по служба по чл. 282, ал.2вр. с ал.1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК. На 16.10.2010 г. е бил задържан за 24 часа в ареста на РПУ [населено място]; на 17.10.2010 г. му е било повдигнато обвинение за това, че в качеството си на длъжностно лице с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, от което са настъпили значителни вредни последици, не е изпълнил служебните си задължения, нарушил е служебните си задължения и е превишил властта и правата си; бил е задържан и преведен в следствения арест в [населено място] за срок от 72 часа с искане за налагане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”. С определение от 17.10.2010 г. на Шуменски окръжен съд искането е оставено без уважение и е определена мярка „домашен арест”, потвърдена от Варненски апелативен съд. Срещу ищеца е било повдигнато и обвинение по чл. 339 НК вр. с чл. 338, ал.1 НК за това, че в периода 2005-2010 г. е държал у дома си личното си оръжие пистолет „М.” и 50 броя боеприпаси, без да вземе необходимите мерки за сигурност, предвидени в ЗКВВООБ и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Със заповед № ЧР-03-19 от 21.04.2011 г. на министъра на правосъдието ищецът е бил уволнен дисциплинарно за нарушенията, по повод на които е било образувано и наказателното производство. Дисциплинарното уволнение е било отменено с решение на Върховния административен съд, потвърдено от петчленен състав на съда с решение от 28.02.2012 г. След отмяната на заповедта, ищецът е бил освободен от длъжност по негово искане по чл. 245, ал.1, т.4 ЗМВР, считано от 09.03.2012 г. Обвинителен акт е бил внесен в съда на 19.04.2013 г. С присъда от 12.02.2014 г. по н.о.х.д. № 693/2013 г. на Варненски окръжен съд ищецът е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. чл. 282, ал. 2 вр. с ал.1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Присъдата, в оправдателната и част, е била потвърдена с решение от 14.02.2015 г. по н.о.х.д. № 197/2015 г. на Варненски апелативен съд. Със същите съдебни актове ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 НК вр. с чл. 338 НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът изживял сериозни душевни страдания, а претърпеният шок, унижение и злепоставяне пред обществото рефлектирали негативно върху здравето му. Бил е уронен професионалният му авторитет, а репутацията му опетнена по степен, наложила да напусне системата на МВР. Извършеният показен арест и повдигнатото незаконно обвинение за престъпления по служба били широко разгласени в пресата, което задълбочило негативните изживявания на ищеца за несправедливо понесен срам, унижение и пълно уронване на авторитета му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 50000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до 80000 лева предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 80000 лева и 100000 лева първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано при условията на чл. 296, т.2 ГПК.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е уважен до размер на 50000 лева е постъпила от П... на Б . Поддържа се, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера му, в т.ч. краткото време на престой на ищеца в следствения арест, обстоятелството, че е постановена осъдителна присъда по обвинението по чл. 339 НК вр. с чл. 338 НК, както и това, че дисциплинарното му уволнение не е било инициирано от прокуратурата.
В касационната жалба срещу решението в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата между 50000 и 80000 лева е постъпила от Х. Г. Х.. Поддържа се, че размерът на обезщетението е несправедливо занижен, без да се отчитат всички относими към него обстоятелства, както и степента на причинените на ищеца морални страдания.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от П... на Б.... касационни оплаквания срещу въззивното решение са неоснователни.
Въззивният съд е отчел обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато и обвинение по чл. 339 НК вр. с чл. 338 НК за това, че не е взел необходимите мерки за сигурност при съхранение в дома си на повереното му служебно оръжие и боеприпаси (в неподвижно закрепен метален шкаф със секретно заключващо се устройство), както и за това, че е съхранявал в дома си 98 бр. патрони без надлежно разрешение, за което са му били наложени наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което наказание е отложено при условията на чл. 66 НК за срок от три години при зачитане изтърпяната мярка за неотклонение „домашен арест”. Отчел е и че така повдигнатото обвинение е несравнимо по тежест и обществен отглас спрямо обвинението, за което ищецът е оправдан – обвинение в това, че в качеството си на лице, което заема отговорното служебно положение на Началник сектор „Арести” при ОС „Изпълнение на наказанията”, [населено място], при условията на продължавано престъпление е нарушил и не е изпълнявал служебните си задължения, превишавайки властта си и правата си с цел да набави за другиго облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици, за което обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото да заема определена държавна или обществена длъжност. Съдът е съобразил и обстоятелството, че ищецът е бил задържан за относително кратък период, но в сектор „Арести”, [населено място], където след показно извършен арест е охраняван от служителите, на които до този момент е бил ръководител, т.е. при условия, допълнително носещи му срам и унижение. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел и че дисциплинарното уволнение на ищеца е извършено именно във връзка с повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал.2, вр. с ал.1 НК, а констатираните в заповедта нарушения са за действията, за които е бил подведен под наказателна отговорност, т.е. моралните вреди от извършеното уволнение, впоследствие отменено като незаконно от Върховния административен съд на Република България, са в пряка връзка с незаконно повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение.
Касационните оплаквания, въведени в жалбата на Х. Г. Х. срещу въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до 80000 лева са основателни.
В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Съдът не е отчел, че като лице, заемащо отговорното служебно положение на Началник сектор „Арести” при ОС „Изпълнение на наказанията”, [населено място], ищецът се е ползвал с професионален и обществен авторитет, които са били грубо и трайно засегнати от повдигнатите обвинения; че като служител в сферата на обществената сигурност, ищецът е бил обвинен в незачитане и погазване на правилата на тази система; че незаконните обвинения са били широко разгласени чрез медиите – разгласено е било, че ищецът е установил недопустими връзки с „ръководителя на банда за мокри поръчки „Килърите” П. С.-Сумиста”; че е съдействал на това лице да симулира здравни проблеми с цел протакане на делото; че му е осигурявал привилегировани условия по време на ареста. Всички тези неверни факти са били разгласени чрез медиите в момент, когато обществеността е била особено чувствителна към нашумелия процес срещу организатори и изпълнители на убийства, без възможност за ищеца към този момент да опровергае така изнесените факти. Съдът не е отчел, че наложената мярка за неотклонение „домашен арест” в продължение на месеци го е лишила от възможност да изясни и опровергае обвинението дори и пред най-близкия му социален кръг. Не е съобразен и фактът, че изживеният стрес и унижение са повлияли на ищеца негативно в степен да се откаже занапред от изпълняваната професия, т.е. провалена е била дългогодишно изгражданата му професионална кариера. Не е отчетено в пълна степен и обстоятелството, че отключеното в резултат на незаконното обвинение тревожно-депресивно разстройство не е изживяно и към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, без да има данни за бъдещо благоприятно развитие на заболяването.
Съвкупната преценка на обстоятелствата обуславя извод, че присъденото обезщетение от 50000 лева за търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди е несправедливо занижено, предвид което и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до 80000 лева, като се присъди обезщетение в размер на още 30000 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, П.. на Р.... Б.... следва да бъде осъдена да заплати на касатора Х. Г. Х. съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 2965 лева, в т.ч. 35 лева държавни такси и 2930 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 09.02.2018 г. с Я. Д. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 50 от 18.04.2017 година по гр.д. № 73/2017 година на Варненски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Х. Г. Х. от [населено място] против П.... на Р.... Б...., [населено място] иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 50000 лева до 80000 лева.
ОСЪЖДА П.... на Р.... Б....., [населено място] да заплати на Х. Г. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 30000 (тридесет) хиляди лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и сумата 2965 лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която П..... на Р.... Б...., [населено място] е осъдена да заплати на Х. Г. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 50000 (тридесет) хиляди лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: