4 гр. д. № 661/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 53 София, 05.02.2013 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 661/2012 г. Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение № 11671 от 11.07.2012 г. по ч. в. гр. д. № 8687/2012 г. на СГС, ІІ г. въззивно отд., с което е потвърдено разпореждане от 28.03.2012 г. по гр. д. № 10082/2012 г. на СРС, 68 с-в, с което е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу С. за сумата 17 555.99 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за ползване на притежаваната от жалбоподателя идеална част от съсобствен недвижим имот, съставляващ УПИ – .. в кв. 553 ГЦ, Зона Г-12 по плана на [населено място] и построената в него двуетажна жилищна сграда, с разгъната застроена площ от 334.57 кв. м. Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност на определението. В изложението към частната жалба се иска допускане касационна проверка по разрешения с определението процесуален въпрос дали в производството по чл. 410 ГПК трябва да се посочи изрично документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение. Ответникът по жабата не е подал отговор по нея. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Искането за издаване на заповед за изпълнение, с което е бил сезиран съда, е основано на твърдение, че в полза на жалбоподателя съществува вземане за обезщетение за ползване на негов недвижим имот, размерът на което е посочен от него, а не е установен между страните. Той е определен въз основа на изготвена съдебно-счетоводна експертиза по гр. д. № 32830/2011 г. на СРС, 52 с-в, с предмет иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за предходен период от време. Поставеният в изложението въпрос, формирал правния извод на съда, е този, че заявеното вземане не е било определено по размер между кредитора и длъжника. Той има определящо значение за разрешения от съда процесуален въпрос за редовността на искането за издаване на заповед за изпълнение, направено по реда на чл. 410 ГПК и е от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него. Незаконосъобразен е изводът на съда, че искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е неоснователно, тъй като вземането не е установено между страните с писмен документ. Такова изискване е въведено в нормата на чл. 417 ГПК, която урежда различен правен режим по отношение на вземания, установени с документи, на които законът е предал формална доказателствена сила. Заповедното производството, регламентирано в чл. 410 – 416 ГПК, е способ за реализиране на парични задължения и за задължения за предаване на движими вещи, когато предметът на спора е подсъден на районен съд. Това производство не е предназначено да установи съществуването на претендираното вземане или задължение. То има за цел да установи само дали то се оспорва. То е специално съдебно производство, предназначено да създаде необходимото валидно съдебно-изпълнително основание в случай на налично изискуемо вземане, принадлежащо към някоя от категориите по чл. 410 ГПК, което по дефиниция длъжникът не оспорва, но и не изпълнява. (В този смисъл е възприетото в решение № 12 от 02.10.2012 г. по конституционно дело № 4/2012 г. на КС). Представлява способ за избягване провеждането на исков процес за определени от закона неудовлетворени вземания. Една част от случаите, в които е предвидено събирането на вземанията да става по реда на заповедното производство са посочени в други закони като Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите, Закона за частните съдебни изпълнители, Закона за камарата на архитектите и инженерите, Закона за водите, Закона за енергетиката. Наред с предвидените в специални закони вземания, които могат да се събират по реда на заповедното производство по чл. 410 ГПК, по този ред могат да се събират вземания, за които това не е изрично предвидено в специален закон, но те отговарят на всички предпоставки на нормата. В заявлението следва да се посочи основанието на вземането. Представените доказателства следва да установят наличието на безспорно по презумпция вземане. Въпросите за това дали то съществува и е изискуемо са въпроси по същество, които ще подлежат на обсъждане при направено възражение от длъжника в общия исков процес, който ще се инициира по иск на кредитора – чл. 422 ГПК. Облекчената процедура по чл. 410 ГПК е правна възможност при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът ако не оспорва претендираното вземане да не подаде възражение, което по своята правна природа съставлява признание за съществуване на вземането. В тази хипотеза отношенията между страните ще се уредят по тази облекчена процедура, като кредиторът ще се снабди със съдебно изпълнително основание, с което ще се избегне съдебното производство. В случая вземането за обезщетение, което жалбоподателя твърди, че има спрямо ответника, е установено по основание. Не е необходимо да е установено по размер. Ако длъжникът възразява относно съществуването му или размера, той разполага с правната възможност да подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК. При постъпило възражение заявителят следва да установи вземането си по исков ред. Съобразно изложеното изводът за въззивния съд за нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е незаконосъобразен, което е основание за отмяната му и при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК да се допусне издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационна проверка на определение № 11671 от 11.07.2012 г. по ч. в. гр. д. № 8687/2012 г. на СГС, ІІ г. въззивно отд. ОТМЕНЯВА определение № 11671 от 11.07.2012 г. по ч. в. гр. д. № 8687/2012 г. на СГС, ІІ г. въззивно отд. и потвърденото с него разпореждане от 28.03.2012 г. по гр. д. № 10082/2012 г. на СРС, 68 с-в. за отхвърляне на заявление вх. № 3108740 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 10082/2012 г. на Софийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на [фирма], [населено място] за парично вземане в размер на 17555.99 лв., представляващи обезщетение за ползване на собствената на дружеството ½ ид. ч. от УПИ.., в кв. 553 ГЦ, Зона – Г, с площ от 668 кв. м. по плана на [населено място]. ДОПУСКА издаване на основание чл. 410, ал.1, т. 1 ГПК на заповед за изпълнение на [фирма], [населено място] срещу С., [населено място], [улица] за сумата 17555.99 лв., съставляваща обезщетение за ползване на собствената на дружеството ½ ид. ч. от УПИ .. в кв. 553 ГЦ, Зона – Г, с площ от 668 кв. м. по плана на [населено място] и построената в него сграда за времето от 17.09.2011 г. до 17.02.2012 г., за сумата 406.01 лв., представляваща лихва за забава за времето от 17.09.2011 г. до 24.02.2012 г., законната лихва върху главницата за времето от 24.02.2012 г. до окончателното й изплащане, за сумата 1800.00 лв. адвокатско възнаграждение и за сумата 351.50 лв. разноски по делото. Връща делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Бонка Дечева по ч. гр.д. 661/2012г. на І-во гр.о. ВКС Считам, че няма основание за допускане до касационно обжалване, тъй като решаващият въпрос е дали вземането е доказано по основание, а от него зависи въпроса за размера. Не са налице предпоставките на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, защото писмените доказателства, приложени към заявлението не материализиран парично вземане. За да се уважи искането на издаване на заповед за изпълнение в тази хипотеза следва писменият документ /документи/ да установява директно паричното вземане по основание. В случая това не е така. Представеният нот. акт № 124,Х от 20.10.2006г. установява, че молителя притежава идеална част от недвижим имот. Представена е и нотариалната покана, връчена на общината. Претендира се сумата 17149,48 лв. обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за периода 17.08.2011г. – 17.02.2012г. и 406 лв. лихва за забава. За установяване на размера е представено заключение по друго дело между страните за обезщетение за друг период. Представените писмени доказателства не установяват претендираното вземане по основание. От тях не се установява, че Столична община е съсобственик и че през посочения период тя е ползвала описания в нот акт имот. Претендираното парично вземане не е материализирано в приложените писмени документи, поради което то не е доказано по основание. И в това производство действа принципа за непосредственост, поради което не може размера да се установява с експертиза, приета по друго дело. Размерът на вземането също следва да е отразен в писмения документ. До колкото може да се издаде заповед за изпълнение само въз основа на твърдения на молителя за размера, приемам, че въпроса за размера не следва да се обсъжда. Тъй като вземането не е установено по основание с представените документи, въпроса за това трябва ли да е установен размера на вземането, формулиран на основание чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е неотносим, поради което считат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Съдия ................... Бонка Дечева