Р Е Ш Е Н И Е № 472 гр. София, 9 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 2169/ 2011г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НОХД № 14745/ 2009г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 93 състав, отменяване на постановеното същото дело определение от 15. 04. 2011г., с което е определено едно общо наказание на осъдения П. Я. М., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият П. Я. М., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Същият е уведомил писмено съда, че не желае да участва при разглеждане на делото. Постъпила е писмена молба от осъденото лице, с изразена позиция за неоснователност на искането на Главния прокурор за възобновяване на делото и постановяване на решение за оставянето му без уважение. Назначеният му в настоящото производство служебен защитник, също взема становище, че искането на Главния прокурор е неоснователно, поради което счита, че същото не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение от 15. 04. 2011г., постановено по НОХД № 14745/ 2009г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 93 състав, е одобрил споразумение между представител на Софийска районна прокуратура и защитника на осъдения П. Я. М., от [населено място], Софийска област, по силата на което същият е признат за виновен в извършено престъпление с правна квалификация по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, за което, и във вр. чл. 54 НК, е осъден на една година лишаване от свобода при строг първоначален режим, в затвор. Със същото определение е одобрено споразумение и по отношение на осъдения Г. В. А., чиято наказателна отговорност е ангажирана за престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е осъден на пробация, с наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК. След като е одобрил споразумението и е прекратил производството по делото, районният съд, в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, с отделно определение, предмет на проверка в настоящото производство, е групирал наказанията, наложени на осъдения П. Я. М., като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК му е определил едно общо наказание, в размер на най- тежкото между тези, наложени му по НОХД №№ 14745/ 2009г., И- 1217/ 2005г., двете по описа на СРС, и НОХД № 38/ 2009г., на Софийски окръжен съд, а именно седем години лишаване от свобода. Определил е строг първоначален режим на изтърпяването му, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела. Определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред. Настоящата инстанция намира за изцяло основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, че атакуваното определение за групиране на наказанията на осъдения М. е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, обуславящи неговата отмяна по реда на възобновяването. Определението практически не съдържа мотиви, което нарушение само по себе си е достатъчно, за да обуслови исканата отмяна. Известно е, че чл. 121, ал. 4 от Конституцията изрично прогласява конституционния принцип, че актовете на правораздаването се мотивират, който е възпроизведен в нормата на чл. 34 НПК, установяваща мотивите като задължителен реквизит на всеки съдебен акт. Съдът се е задоволил повече от лаконично да посочи, че „деянията по трите дела са извършени преди за всяко от тях да има влязла в сила присъда”, което дори не е вярно. Ако престъпленията, предмет на НОХД №№ 14745/ 2009г. и И- 1217/ 2005г. действително са в отношение на съвкупност помежду си, това по НОХД № 38/ 2009г. се явява в отношение на съвкупност с първото, но същевременно на рецидив с второто. При това положение е очевидно, че липсват материалноправните предпоставки за групиране на наказанията, наложени на осъденото лице по трите визирани наказателни дела. В случаите, когато цялостната оценка на осъжданията сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, съдът е длъжен при групиране на наказанията да преценява, и съответно прилага, най- благоприятния вариант, между законосъобразните възможности за конкретното осъдено лице, в рамките на дадената конфигурация. Наред с това, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, СРС изобщо не е обсъдил в цялост всички данни за осъжданията на П. М., за да съобрази и диференцира кои от престъпленията са в отношение на съвкупност помежду си и наказанията за тях подлежат на кумулация, кои се оказват в отношение на рецидив и следва да се изтърпяват отделно, кои попадат в обхвата на § 90 ЗИДНК от 2002г., и в резултат на тази следваща се оценъчна дейност- да ги групира в съвкупности, по начин, изразяващ най- благоприятното съчетание за осъденото лице. В този смисъл, ВКС намери, че нарушенията на закона, релевирани в искането на Главния прокурор, са съществени и достатъчни, за да обосноват исканата отмяна на проверявания съдебен акт по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила съдебни актове- възобновяването. Предвид горните съображения, като констатира допуснатите от компетентния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, изтъкнати в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НОХД № 14745/ 2009г., по описа на СРС, наказателно отделение, 93 състав, да се отмени влязлото в сила определение от 15. 04. 2011г., постановено по същото дело, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, и делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание- за законосъобразното цялостно произнасяне по групиране на наказанията на осъдения П. Я. М., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. При решаването на въпроса какво по размер наказание следва да изтърпи осъденото лице в условията на конкретното множество престъпления, следва да бъдат съобразени и задължителните предписания, дадени с Постановление № 4/ 65г. на Пленума на ВС, ТР 14/ 87г. на ОСНК на ВС, ТР № 1/ 2006г. и ТР № 3/ 2009г., на ОСНК на ВКС, като при определянето на общо наказание, съобразно подлежащите на групиране наказания, да се обсъди и приложи най- благоприятното за осъдения съчетание. След формиране на отделните съвкупности, следва да се прецени и налице ли са основанията за приложение на чл. 24 НК в конкретния случай. При новото разглеждане на делото, следва да се отстранят допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 14745/ 2009г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 93 състав, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 15. 04. 2011г., постановено по същото дело, с което са групирани наказанията на осъдения П. Я. М., от [населено място], Софийска област, и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ- от друг състав на Софийски районен съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: