Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 06 март 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 100 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото - второ по ред касационно производство, по чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. А. чрез служебния му защитник адв. Д. Ц. против въззивно решение № 212/25.10.2018 г., постановено по внохд № 281/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата и допълнението към нея, озаглавено „Писмени доводи в подкрепа на направените касационни основания” изрично е посочено само основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като подсъдимият е невинен и единствената възможна в случая присъда е оправдателната. Категорично е заявеното несъгласие на защитника с осъждането на подсъдимия, тъй като А. не бил извършил вмененото му с обвинителния акт престъпление, не той бил нанесъл смъртоносния удар на пострадалия и не той бил причинил средната телесна повреда. В този смисъл апелативният съд превратно е изтълкувал доказателствата, като всяко съмнение е интерпретирано във вреда на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбата. Въпреки очакванията на настоящия състав за конкретизация на жалбата, не се изложиха допълнителни данни в подкрепа на ангажираното касационно основание, съобразно гарантираната от разпоредбата на чл.351, ал.4 от НПК възможност за това. Адв.Ц. счита, че ако в случая подсъдимият не бъде оправдан, трябва да се намали наложеното му наказание, което се споделя и от подсъдимия. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители и граждански ищци Ц. Д. - К., В. В. и К. М., редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. Не се явява и повереникът им адв.Г. А., редовно призован. В постъпилото и приетото на основание чл.351, ал.4 от НПК писмено възражение е посочено, че въззивното решение като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 34/13.07.2017 г. по нохд № 13/2017 г. на Окръжен съд - Плевен подсъдимият В. Б. А. е признат за виновен в това, че на 08.09.2016 г. в [населено място], по непредпазливост е причинил смъртта на П. М. К. следствие на умишлено нанесена на 30.08.2016 г. в [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.2 вр. чл.129 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 4 /четири/ години лишаване от свобода, което съобразно чл.57, ал.1, т.2 б. „Б” от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 30.09.2016 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Ц. Д. - К., В. В. и К. М. сумата от по 27 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 08.09.2016 г. до окончателното им заплащане, като за разликата до пълния предявен размер исковете са отхвърлени като неоснователни, както и общо 2 300 лв. разноски по производството. В тежест на подсъдимия на основание чл.189, ал.3 от НПК са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 1 383,16 лв., както и 3 240 лв. дължима държавна такса върху уважените размери на предявените граждански искове. По жалба на подсъдимия и жалба на частните обвинители и граждански ищци чрез повереника им е образувано внохд № 379/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение № 309/12.12.2017 г. на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2, ал.3 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.1, пр.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК, намалено е наложеното наказание на две години и шест месеца лишаване от свобода и е увеличен размера на присъденото обезщетение на тримата граждански ищци на по 30 000 лв., както и размера на дължимата държавна такса на 3 600 лв. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители, направените от тях разноски при разглеждане на делото във въззивната инстанция от по 700 лв. По касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Велико Търново, жалба на частните обвинители и граждански ищци и жалба на подсъдимия е образувано к.д. № 338/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение. С решение № 128/16.07.2018 г. на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК е отменен въззивния съдебен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В изпълнение на дадените в касационното решение указания, след провеждането на съдебно следствие по време, на което е осъществен повторен разпит на вещите лица, изготвили заключението по назначената СМЕ относно вида на причинената телесна повреда, е постановено обжалваното решение. На основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2, ал.3 от НПК е изменена първоинстанционната присъда: като подсъдимият е признат за виновен в това, че на 30.08.2016 г. в [населено място] умишлено е нанесъл на П. М. К. средна телесна повреда в резултат, на което по непредпазливост е причинил смъртта му, настъпила на 08.09.2016 г., увеличен е размерът на присъденото обезщетение на тримата граждански ищци на по 30 000 лв., както и размера на дължимата държавна такса на 3 600 лв. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Ц. Д. - К. и К. П. М. направените от тях разноски при разглеждане на делото във въззивната инстанция от по 1 300 лв. Прочитът на жалбата и допълнението към нея сочат на декларативно наведени касационни основания, без те да са конкретизирани в необходимата и изискуема от закона степен. Освен категоричното несъгласие на защитника с постановената осъдителна присъда, потвърдена - изменена от втория въззивен състав, в жалбата не фигурират, а и не могат логически да бъдат изведени, съображения кои доказателства са превратно преценени, кои факти са игнорирани и значението на кои от приетите е надценено. Очевидно това не е случайно, тъй като към аналитичната дейност на въззивния съд, чието решение е предмет на настоящата касационна проверка, не могат да бъдат отправени сериозни и мотивирани упреци. В съответствие с изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК в съдебния акт подробно са обсъдени всички възражения на защитата относно приетите за установени от първостепенният съд, по реда на чл.371, т.1 от НПК, фактически положения и тяхната юридическата интерпретация. Следва да се посочи, че в решението не се съдържат съображения, които да поставят под съмнение убедеността на състава на съда относно достоверността на свидетелските показания, установяващи осъществените от подсъдимия действия. Предвид обстоятелството, че в случая се изразява единствено формалното несъгласие с дадените от страна на съда отговори, касационният състав не установява по някакъв начин да са нарушени правата на подсъдимия или да е допуснато каквото и да е процесуално нарушение от категорията на съществените. При отсъствието на процесуални нарушения, в рамките на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният състав е приложил правилно и точно материалния закон, като самостоятелно е достигнал до извода, че извършеното от подсъдимия А. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.124, ал.1, пр.2 вр. чл.129 от НК. Изложените в тази връзка в мотивите на решението правни съображения са верни и са съобразени с трайно установената съдебна практика. Въззивният състав е утвърдил извършената от първоинстанционния съд индивидуализация на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК, като се е съгласил, че наложеното наказание от 4 /четири/ години лишаване от свобода е справедливо и съответно на извършеното престъпление. Настоящият състав не намира предходните инстанции при определяне на наказанието да са игнорирали, подценили или надценили значението на някое от обстоятелствата, относими към ангажирането отговорността на подсъдимия. Отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства – критичното отношение на подсъдимия към извършеното и предизвикването на възникналия конфликт от пострадалия, следствие на употребения от него алкохол, преценени по отделно и в своята съвкупност не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, така че да обуславят приложението на чл.55 от НК. Същевременно отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства, сред които се откроява обременено съдебно минало на подсъдимия, не дават основание и на касационния състав да прояви желаното от подсъдимия снизхождение, като намали наложеното му наказание, тъй като по този начин не биха се постигнали целите, визирани в чл.36 от НК. Законосъобразно при наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД и в съответствие с критериите по 52 вр.с чл.51 от ЗЗД справедливо на съпругата и на навършилите пълнолетие деца на пострадалия е присъдено обезщетение в размер на по 30 000 лв. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да остави в сила обжалваното въззивно решение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 212/25.10.2018 г., постановено по внохд № 281/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: