Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * правомощия на въззивната инстанция * трудоустрояване * невъзможност да изпълнява възложената работа, поради болест


Р Е Ш Е Н И Е



№ 174


гр.София, 19.07.2017 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4316 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. К., чрез адвокат Д. Д. от АК В., срещу въззивно решение № 1039 от 27.07.2016 г. по в.гр.д. № 1208/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се отменя решение № 1463 от 13.04.2016 г. по гр.д. № 12499/2015 г. на Районен съд Варна и са отхвърлени предявените срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] обективно съединени искове, на основание чл.344, ал.1, т.1–3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 37/12.08.2015 г. на изпълнителния директор на дружеството, за уволнението на Л. С. К., на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „водач на МПС-ПМ 3гр“ и за присъждане на обезщетение в размер на 5368,86 лева, за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. С обжалваното решение се приема, че уволнението на ищеца от заеманата по безсрочен трудов договор длъжност „водач на МПС-ПМ 3гр.”, на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, е законно, тъй като ищецът не притежава професионалната квалификация, трудов стаж и правоспособност за заемане на друга длъжност, съгласно условията, предписани от ТЕЛК. Ищецът е освидетелстван с ЕР от 13.03.2014 г. на ТЕЛК и има трайно намалена работоспособност – 52%, със срок на определения процент работоспособност - три години, а според мотивите на въззивния съд, в ЕР на ТЕЛК се съдържат предписания, че работникът може да бъде преназначен като шофьор през 50% от работното време, както и като монтьор и ел.монтьор, при спазване на противопоказанията за липса на тежък физически труд. При липсата на подходяща и незаета от други трудоустроени лица работа, според съда, работодателят няма задължение да организира дейността си във връзка с трудоустрояването на работниците, извън хипотезата на чл.315 КТ, а е длъжен да прекрати трудовия договор, поради което исковете са неоснователни.
С определение № 282/15.03.2017 г. по делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос, може ли съдът да преценява годността на работника или служителя да изпълнява работата, на която е бил назначен по трудов договор, при наличие на експертно решение на ТЕЛК, което не съдържа предписание за трудоустрояване.
Отговор на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е даден с решение № 266/24.03.2010 г. по гр. д. № 814/2009 г. на IV г.о. и решение № 275 от 28.10.2014 г. по гр.д. № 3049/2013 г. на IV г.о., постановени по чл.290 ГПК, в които се приема, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпроса била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл.315, ал.1 КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя цитираните решения по чл.290 ГПК за уеднаквяване на практиката, поради което счита, че съдът не може да преценява дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на работника или служителя, на която е бил назначен по трудов договор, а при наличие на експертно решение на ТЕЛК не може да ревизира мотивите и предписанията на здравния орган относно възможността на работника или служителя да изпълнява работата, която е изпълнявал до този момент.
Предвид на дадения отговор на въпроса, въззивният съд правилно е приел, че при издаването на Заповед за уволнение № 37/12.08.2015 г. са спазени изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, но в нарушение на материалния закон е приел също, че условията предписани с експертните решения на ТЕЛК, за преместване на работника на длъжността „ел.монтьор”, за която той не притежава нужната квалификация не могат да бъдат изпълнени и след като работодателят няма задължение да организира дейността си във връзка с трудоустрояването на работниците, извън хипотезата на чл.315 КТ, уволнението е законосъобразно. В случая, съдът необосновано се е позовал на ЕР на ТЕЛК от 31.08.2015 г., което е постановено след връчване на уволнителната заповед от 12.08.2015 г. и няма отношение към основанието за прекратяване на трудовия договор на ищеца. Отделно от това е приел, че са дадени предписания за преместване на работника на друга подходяща за здравословното му състояние работа, без да съобрази, че в ЕР на ТЕЛК от 13.03.2014 г. и 27.05.2015 г. липсват данни, дали заеманата досега длъжност от ищеца е подходяща за заболяването му.
Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. С ЕР на ТЕЛК от 13.03.2014 г. на ищеца е призната 52% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „други увреждания на вените” и срок на оценката за намалена работоспособност до 01.03.2017 г., но в решението не се посочва дали лицето може да изпълнява заеманата до този момент длъжност. Налице е установено от органа по чл.1 от Наредбата за трудоустрояване общо заболяване, а като противопоказни условия на труд е посочено „без физически претоварвания”, което означава, че по отношение на работника следва да се съблюдава дали условията на труд са подходящи за длъжността, която заема. В същото експертно решение на ТЕЛК се приема, че лицето е работоспособно, без да се посочва дали може да изпълнява заеманата длъжност и липсва предписание за преместване на друга подходяща за заболяването работа. След дадената оценка на здравословното му състояние и противопоказните условия за труд е издадено ново ЕР на ТЕЛК от 27.05.2015 г., в което се посочва: „лицето може да бъде трудоустроено като ел.монтьор при спазване на противопоказанията от т.14 след обсъждане с лекар трудова дисциплина”, но отново липсва информация дали заеманата до момента длъжност е подходяща за работника.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че когато с решение на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) е определен процент на трайно намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен независимо дали заема длъжност определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, ако изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние, трудоустрояването е фактически изпълнено. В случая, по делото са приети като доказателства експертни решения на ТЕЛК от 13.03.2014 г. и 27.05.2015 г., от които се установява, че ищецът страда от заболяване, което е довело до 52% трайно намалена работоспособност, но като противопоказания на това заболяване в т.14 е посочено единствено „без тежък физически труд”, което не е пречка за заемане на длъжността „водач на МПС-ПМ 3гр.” по длъжностна характеристика. В решението на ТЕЛК от 27.05.2015 г. липсват данни, дали условията на труд са несъвместими с изпълняваната от ищеца работа и предвид дадения отговор на въпроса, доводите на касатора за нарушение на материалния закон са основателни. В касационната жалба се поддържа, че когато работникът е с трайно намалена работоспособност, това не води автоматично до извод за невъзможност да изпълнява възложената работа по трудовия договор, което с оглед събраните доказателства, в т.ч. заключението на [фирма] – В., приложено към исковата молба, следва да се приеме за основателно, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ е незаконна.
Предвид изложените съображения и уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъдат разгледани и обусловените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение, поради което няма пречка да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а съобразно заключението на вещото лице по делото, за оставането без работа поради незаконното уволнение му се дължи обезщетение в размер на 5368,86 лева, ведно със законната лихва от 09.10.2015 г. до изплащане на сумата.
Касаторът Л. С. К., чрез адвокат М. П. от АК В. е поискал направените по делото разноски, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 18.05.2017 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1039 от 27.07.2016 г. по в.гр.д. № 1208/2016 г. на Окръжен съд Варна и вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Л. С. К., ЕГН [ЕГН], със Заповед № 37/12.08.2015 г. на изпълнителния директор на [фирма], на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л. С. К. на длъжността „водач на МПС-ПМ 3гр.”, отдел „Тилова механизация” в [фирма], В. - Изток, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Л. С. К., ЕГН [ЕГН], обезщетение в размер на 5368,86 (пет хиляди триста шестдесет и осем лева, осемдесет и шест стотинки) лева, за периода от 12.08.2015 г. до 12.02.2016 г., на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр.с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 314,75 лева.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.