Ключови фрази
Частна касационна жалба * акт за гражданско състояние * чужденец с хуманитарен статут


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97

С. 31.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 7671 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Б. Б. Д. с адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 2491 от 5.02.2010г. по в.ч.гр.д. № 10878 по описа за 2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 1.04.09г. по гр.д. № 2214/08г. на районен съд С. за прекратяване производството по делото досежно искането на молителя да бъде допусната промяна в датата му на раждане /от 8.02.1979г. на 6.05.1980г./ поради липса на подведомственост. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за произнасяне по същество.

Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос за реда и основанието за разглеждане на случай на промяна на дата на раждане на чужденец с хуманитерен статут. Според касатора по аналогия приложение следва да намери нормата на чл.5 т.1 от КМЧП, касаеща компетентността на българските съдилища за промяната на име на лица с обичайно местопребиваване в Република България. Позовава се и на чл.21 ал.1 от КМЧП /уреждаща компетентността поради връзка между делата/ доколкото датата на раждане е елемент от личния статут на чужденците с хуманитарен статут. В жалбата си излага, че ако съдът приеме, че липсва процесуален ред за промяна на рождената дата, то тогава ищеца ще бъде изправен пред хипотеза на липса на право на ефективно средство за защита, което би противоречало на чл.13 от Е. и на произтичащите от правото на пребиваване принципи.

К. се позова още и на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК като представя две решения на РС Пещера и Ц.,с които е допусната промяна на датата на раждане. Тези решения обаче не обосноват хипотеза на „разрешаван противоречиво от съдилищата” въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, защото не съдържат отбелязване, че са влезли в сила /вж. т.3 от ТР №1 от 15.02.2010г. по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС/ и тъй като от тях не става ясен статута на лицата, за които те са постановени.

Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :

На молителя Б. Б. Д. /гражданин на И./ с влязло в сила на 3.05.07г. Решение № 126 от 10.04.2007г.на Държавната агенция за бежанците /Д./, е предоставен хуманитарен статут.

Б. Б. Д. е сезирал районния съд с две искания. Първото е за промяна на неговите собствено, бащино и фамилно име, на основание чл.19 от ЗГР,които да станат А. А. С. А., а второто- да бъде променена датата му на раждане от 8.02.1979г. на 6.05.1980г. В тази връзка е представил по делото удостоверение № 238 от 30.03.09г. от Консулството на И. в [населено място], според което „съгласно регистрите на гражданско състояние в Република И., иракският гражданин A. A. A. S. е роден на 6.05.1980г.” С името А. А. С. А. са му издадени Удостоверение за иракско гражданство, лична карта с № 069610 от МВР на Република И. и регистрационна карта Е 38051 от 23.05.06г. на Б. търговска палата. Приложено е и Удостоверение от Посолството на Република И., съгласно което Б. Б. Д. и А. А. А. са имена на едно и също лице.

При тези данни - с определение от 1.04.09г. СРС е счел, че производството е допустимо само досежно искането за промяна на име, но не и за промяна на датата на раждане. В тази част е прекратил производството по гр.д. №2214/08г. с мотив за липса на подведомственост по чл.15 от ГПК, поради липса на предвидена в КМЧП подобна правна възможност. Този акт е бил потвърден от въззивният съд с идентичните мотиви, че чл.5 от КМЧП не предвижда възможност български съд да се произнася по искане за промяна на дата на раждане на чужденец.

При тези мотиви, поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора и по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК поради липса на установена практика.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Изводът на въззивния съд за липса на подведомственост по чл.15 от ГПК за произнасяне от страна на българските съдилища по искането на молителя е неправилен. Съображенията :

Молителят е лице, на което съгласно установения в нашата държава ред е бил предоставен хуманитарен статут. Съгласно чл.36 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ - лице с предоставен хуманитарен статут има права и задължения на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в РБ. Той е длъжен в 14-дневен срок от получаване на решението да се яви в общината на населеното място, където ще се установи, за да бъде вписан в регистрира на населението /чл.35 от ЗУБ/. Органите на местното самоуправление и местната администрация са длъжни да предоставят възможност на това лице той да реализира на практика правата, предоставени му по Закона за убежището и бежанците /чл.37 от ЗУБ/. Той може да придобие българско гражданство при условията и реда на Закона за българското гражданство /чл.38 от ЗУБ/. На него му се издава карта на чужденец с хуманитарен статут и удостоверение за пътуване зад граница /чл. 40 т.4 и 7 от ЗУБ/ от органите на МВР със срок на валидност до 3 години, който може да бъде продължаван.

Съгласно чл.49 ал.1 от КМЧП – правоспособността на лицето се урежда от неговото отечествено право, а съгласно чл. чл.48 ал.5 – по смисъла на кодекса отечествено право на лице със статут на бежанец /към който е приравнен и хуманитарния статут/ е правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване, т.е. мястото където то се е установило преимуществено да живее /чл.48 ал.7/, там където е установило трайни връзки или намерение да създаде такива- в случая на България.

Съгласно чл.49 ал.2 от КМЧП чуждите граждани имат в РБ същите права както българските граждани, освен ако в закон не е предвидено друго. В случая – относно направеното от молителя искане за промяна на датата на раждане – с оглед обстоятелството, че молителят е чужд гражданин- такова друго не е предвидено. Възможността за промяна на данните за гражданско състояние на лицата във вече съставени актове е уредена в раздел VІІІ от Закона за гражданската регистрация, въз основа на изчерпателно посочени предпоставки и там за чужденците не е предвиден различен ред. Следва да се има пред вид и разпоредбата на чл.55 ал.1 от Закона за българските лични документи, съгласно която – на чужденец получил хуманитарен статут при условията на ЗУБ се издава български документ за самоличност.

Горното налага извода, че за молителя в качеството му на лице, на което е предоставен хуманитарен статут, е приложим същия ред за промяна на датата на раждане, който е предвиден за българските граждани. Доколкото се касае до промяна на лични данни, въпрос на конкретна преценка за всеки отделен случай по съществото на спора е да се съобрази наличието на законоустановените предпоставки за основателност на искането.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалвания акт следва да бъде отменен, а делото върнато на районния съд за произнасяне по направеното искане,поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Б. Б. Д. със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.5 адвокат М. против въззивно определение № 2491 от 5.02.2010г. по в.ч.гр.д. № 10878 по описа за 2009г. на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 2491 от 5.02.2010г. по в.ч.гр.д. № 10878 по описа за 2009г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 1.04.09г. по гр.д. № 2214/08г. на Районен съд София, на когото ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: