О П Р Е Д Е Л Е Н И Е             № 328                               София , 01.10.2008 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осма година в състав:                                                                           Председател:Жанин Силдарева                                                                            Членове:Маргарита Соколова                                                                                            Дияна Ценева   като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1263/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от В. Ж. И. от гр. С. срещу определение № 584 от 09.06.2008 г. по ч. гр. д. № 2396/08 г. на Софийския градски съд, I ГО, с което без уважение е оставена частна жалба срещу определение от 11.04.2008 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 357/07 г. в частта по предявения инцидентен установителен иск и същият е изпратен за разглеждане на Административния съд гр. С.. Ж. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, тъй като процесуалният въпрос за допустимостта и подсъдността на предявения иск е съществен и има значение за точното прилагане на закона. Ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е взел становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С въззивното определение на Софийския градски съд е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото пред сезирания съд, поради което то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът за обжалваемия интерес /чл. 280, ал. 2 ГПК/ не се поставя с оглед предмета на делото, образувано по неоценяем иск. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният процесуален въпрос се отнася до подведомствеността на иска и в този смисъл е съществен за изхода на конкретния спор, свързан с надлежното упражняване на правото на иск. Той е от значение за точното прилагане на закона - чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне. По същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че предявеният в рамките на висящото производство по имуществен спор инцидентен иск за установяване, че между страните съществува служебно правоотношение за конкретен период за длъжността “Н“Управление и разпореждане на държавната собственост” в Д. “Държавна собственост и жилищна политика на М. ”, е изключен от общата правораздавателна власт на гражданските съдилища. Тази абсолютна положителна процесуална предпоставка за развитието на производството не може да бъде преодоляна независимо от наличието на връзка на преюдициалност между делата. Затова, след като прекратил пред себе си образуваното гражданско производство, съдът изпратил делото за разглеждане на компетентния в случая Административен съд гр. С.. Обжалваното определение е неправилно. Предявен е иск за парично вземане, съставляващо обезщетение за недопускането на ищцата да изпълнява служебните си задължения, след явяването й на работа при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. Предявеният инцидентен установителен иск има за предмет установяване съществуването на служебно правоотношение за периода от явяването й на работа на 21.12.2005 г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба за имуществения спор - 10.01.2007 г. Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗДСл подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт, са споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност. Възникналият между страните спор относно съществуването на служебното правоотношение, след отмяната на акта за прекратяването му, не е в предметния обхват на тази норма. Това е така, защото с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение последното се възстановява, при предпоставките на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 128, ал. 2 АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. При заявеното от ищцата твърдение, че служебното й правоотношение е възстановено, за нея не е налице правен интерес от самостоятелното му установяване - с отделен иск или чрез предявяване на инцидентен установителен иск. Защитата следва да се осъществи по повод на иска за обезщетение поради недопускането на ищцата на работа, като част от фактическия състав на заявения имуществен спор по чл. 122, ал. 3 ЗДСл. В същото производство следва да се установи дали е изпълнена процедурата по възстановяването, включваща: акт на органа по назначаването или решение на съда за отмяна на прекратяването и явяване на държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или съдебното решение да заеме предишната си длъжност. Възникналият между страните имуществен спор съгласно нормата на чл. 125 ЗДСл е подведомствен на общите съдилища, които следва да се произнесат и по съществуването или несъществуването на служебно правоотношение. В обобщение, като е приел, че ищцата разполага с право на иск, което е упражнила пред ненадлежен съд, гражданският съд е постановил неправилно определение. То, както и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да се отменят, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о. О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 584 от 09.06.2008 г. по ч. гр. д. № 2396/08 г. на Софийския градски съд, I ГО. ОТМЕНЯВА определение № 584 от 09.06.2008 г. по ч. гр. д. № 2396/08 г. на Софийския градски съд, I ГО и потвърденото с него определение от 11.04.2008 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 357/07 г. в частта по предявения инцидентен установителен иск и същият е изпратен за разглеждане на Административния съд гр. С.. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: