О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 331 София, 26.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч. т. д. № 414 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.З, т. 1 от ГПК. „Имекс груп" ООД Чешка Република, О., Моравска О., чрез адв. Е. Е. обжалва определение № 3185 от 02.12.2021 г. по ч.гр.д. 3262/21 г. , САС, 1 състав, с което е потвърдено определение от 13.09.2021 г. по т.д. 1075/21 г. по описа на СГС, VI-10, с което съдът е върнал исковата молба на „Имекс груп" ООД. Излага съображения, че пред Софийски градски съд бил депозирал искова молба за признаване и допускане изпълнение на арбитражно решение. Твърди, че съгласно чл. 119 ал. 2 от КМПЧП било необходимо да се представи препис от арбитражното решение, заверено от АС на Арбитражната институция на швейцарските камари, което било сторено двукратно. Позовава се на правилата на арбитражния съд. Освен това било осигурено издаване на нотариално заверен препис, снет от оригинала на арбитражното решение, който се съхранявал. Това се наложило поради факта, че копието на арбитражното решение, със заверка на Секретариата не можело да се апостолира, понеже носело печат на частна организация (Арбитражна институция при Швейцарските камари), докато съгласно изискванията на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, апостил се полагал върху публични актове. Поради това Секретариатът на Арбитражната институция при швейцарските камари, заверил пред нотариус препис от оригинала на Арбитражното решение, което се съхранявало при нея, скрепено с апостил. Този документ бил заверен от заклет преводач. Така представените документи, според касатора, удовлетворявали изискването на чл. 119, ал.2 от КМЧП. Относно легализацията на документите, счита, че е изпълнено изискването на чл. 21 а от Правилника, документът бил в заверен превод, със заверка на подписа на преводача. Решението било удостоверено да е влязло в законна сила. По принцип арбитражното решение не подлежало на обжалване. Позовава се на Правилника на арбитражния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: 1. Заверката на чуждестранното арбитражно решени, извършена от Арбитражната институция, при която е постановено арбитражното решение и която съхранява оригинал от него, последващата нотариална заверка на препис, снет от оригинала на решението, представен пред нотариуса от Секретариата на същата Арбитражна институция, удостоверени с Апостил, покриват ли изискванията на чл. 119 , ал. 1 пр. 1 от КМЧП за предоставяне на препис, заверен от съда, който го е постановил? Счита, че по този правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението, дадено в определение № 743 по ч.т.д. 2415/15 г. по описа на ВКС, II ТО, съгласно което заверката на преписи от чуждестранното арбитражно решение и удостоверението за влизането му в сила от МВнР на РБ в производството по чл. 51, ал. 3 ЗМТА, не винаги била задължителна, а от правилото на чл. 119, ал.2 от КМЧП съществували изключения. Такъв бил случаят когато документите следва да бъдат удостоверени с „Апостил", по реда на чл. 4 от Хагската конвенция. При наличие на апостил, те подлежали единствено на формална процедура пред МВнР, при която се заверявал подписа на заклетия преводач. Излага обстоятелства, че Арбитражният съд е частна институция и не може да бъде издаден апостил за неговото решение. Поради тази причина бил издаден заверен нотариално препис от решението на арбитражния съд, снет от оригинала на арбитражното решение, който съхранява. Така този заверен препис бил удостоверен с Апостил съгласно Хагската конвенция. Този нотариално заверен препис отговарял на изискванията, формулирани в посоченото определение. Счита, че така формулираният правен въпрос представлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като произнасянето по този правен въпрос било предопределило изхода на спора, разрешен в 4 3 противоречие с посоченото определение на ВКС, съгласно чл. 280, ал. 1,т. 1 отГПК. 2. Нормите на международен договор, който е ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Р България, имат ли предимство пред норми на вътрешното законодателство, които им противоречат? Счита, че по този правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 7 от 2.VII.1992 г. на КС на РБ по конст. дело 6/92 г. 3. За изпълнение на изискването на чл. 119, ал. 2 от КМЧП, че решението е влязло в сила, необходимо ли е представяне на нарочно удостоверение или е възможно доказването на влизането в сила да се извърши и с други допустими средства? Счита, че по този правен въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 59 от 03.02.2016 г. по т.д. 788/16 г. I ТО на ВКС, решение № 1412/30.06.2015 г. по в.т.д. 58/15 г. и определение № 901 от 14.12.2016 г. по т.д. 3627/15 г. и решение № 1357 /30.06.2014 г. по гр.д. 4388/13 г. на САС, което не било допуснато до касационно обжалване с определение № 8 от 05.01.2015 г. по гр.д. 6019/14 г. III ГО. Счита, че арбитражното решение е краен съдебен акт. Алтернативно по поставения правен въпрос сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Сочи основание очевидна неправилност, основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Частният жалбоподател допълнително е депозирал молба вх. № 2626/22.03.2022 г., в която сочи, че са налице нови обстоятелства, които са настъпили след подаване на касационната жалба. А именно издаването на ново заверено копие от Арбитражно решение, заверката, на което била оформена по начин, съответстващ на мотивите на определенията на двете инстанции, като цитира съдържанието, както следва: „Секретариатът на Швейцарския Арбитражен Център, като правоприемник на Арбитражния съд на Арбитражната институция на швейцарските камари с настоящето потвърждава, че този документ е заверено с оригинала и пълно копие на Окончателното решение, както е получено от Арбитражния съд на 26 май 2020 г. и съхранявано от Секретариата. Съгласно чл. 32 (2) от Швейцарския правилник (изд. 2012 г.) решенията били окончателни и обвързващи за страните. Това било ново удостоверяване. Това решение било окончателно и обвързващо страните. Счита, че при обжалване на определения с частна жалба е допустимо посочването на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства пред касационната инстанция и пред касационната инстанция. Позовава се на тълкуването, извършено с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Прилага описания препис от решение на Арбитражния съд с нотариална заверка, апостил и превод и нотариална заверка на подписа на преводача. Моли да се допусне касационно обжалване и впоследствие, като се установи неговата незаконосъобразност да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството по него. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена в срока, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че до Софийски градски съд от частния жалбоподател, в качеството му на ищец, е подадена искова молба срещу „Д. юнайтед България" ООД с твърдение, че между страните е постановено арбитражно решение от 18.03.2021 г. на Арбитражна институция при Швейцарските камари и арбитражно решение от 25.05.2020 г. по дело 600526-2018 г. по описа на Арбитражна институция при Швейцарските камари. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 51 от ЗМТА първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да представи препис от арбитражното решение от 18.03.2021 г., заверен от Арбитражната институция при Швейцарските камари, с превод, заверен от МВнР на Р България и удостоверение от Арбитражната институция при Швейцарските камари, че арбитражното решение от 25.05.2021 г. е влязло в сила, с превод, заверен от МВнР на Р България. Приема, че не са изпълнени изискванията на закона с представянето на превод на български език на окончателно решение от 25.05.2022 г., легализиран по реда на чл. 21 а, ал. 1 от Правилника за легализациите. Въззивният съд е приел, че е представено и удостоверение за вписван в МВнР на преводача, извършил превода. На преводача, извършил превода. Въззивният съд е приел, че първата инстанция е счела, че тези доказателства не изпълняват изискванията на чл. 51 от ЗМТА и е дала последна възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба. Указанията на съда били съобщени надлежно на ищеца. С молба от 07.09.2021 г. ищецът бил предоставил окончателно решение с апостил, ведно с нотариално заверен подпис на преводача, както и с нотариална заверка, че представеното пред нотариус копие съответства на оригинала и апостил, удостоверяващ подписа и качеството на нотариуса, извършил заверката. 5 Въззивният съд, на първо място, приема, че действително исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл. 51, ал. 3 от ЗМТА, вр. чл. 118-122 от КМЧП, съгласно които норми процедурата и условията за признаване и изпълнение на чуждестранните арбитражни решения били подчинени на международните договори и на чл. 118 - 122 КМЧП. Такъв международен договор представлявал Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения -Нюйоркската конвенция/ на приложението, на която се позовал и жалбоподателят в своята жалба. Изискването за заверен препис на арбитражното решение, който да удостоверява подписите и качеството на лицата, които са го постановили намирал своя смисъл в необходимостта за установяване по достоверен начин, че представения документ е решение на арбитраж, постановено от действащи арбитри. Това можело да стане именно чрез легализация от МВнР или чрез нотариална заверка на подписа и качеството на лицата, постановили решението, съответно чрез апостил на извършената нотариална заверка. Указанията на въззивния съд били точни и съответни на закона, така както е разяснен в трайната практика на ВКС, съобщени били надлежно и били указани последиците от неизпълнението на задълженията да отстрани нередовността на исковата молба. Направен е извод от въззивния съд, че ищецът не е представил легализиран препис и не представя надлежно заверен препис от нотариус, удостоверил подписите и качеството на лицата, издали арбитражните решения и съответно удостоверяване с апостил. Представеният препис с нотариална заверка, удостоверявало съществуването на документ в оригинал, идентичен с представен препис. Нищо не удостоверявало кой и в какво качество бил издал представения документ, наречен арбитражно решение, каквото всъщност било изискването на приложимия закон и каквато била целта на легализацията или на апостила. Представеният превод на решението, изготвен от преводач, също не отговарял на изискванията на нормативния акт. Прието е, че не е изпълнено изискването на чл. 119, ал.2 от КМЧП, да се представи удостоверение от постановилия го арбитраж, че решението е влязло в сила. Прието е, че влизането в сила и соченото от жалбоподателя, че решението е окончателно, не означавали правното действие на влизане в сила на съдебното решение. По отношение на обжалване на определенията, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ТПК, допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. В случая, при извършена служебна проверка, не се установява наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените хипотези, на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, касаторът е длъжен да обоснове основание за допускане касационно обжалване. Касаторът сочи, че обжалваното определение е очевидно неправилно, основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК. В случая при извършената проверка на обжалвания акт не се установява, че е налице соченото правно основание. При така посоченото правно основание не се извършва същинска проверка относно правилността на акта. Следва да се установи от самия акт допуснатите съществени процесуални нарушения, респ. нарушения на материалния закон или нарушения правилата за доказване или на формалната логика. В случая не могат да се установят сочените основания. По отношение на първия поставен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като представлява въпрос, свързан с обосноваността на обжалваното определение, а съответно с правилността на акта. В случая следва да се извърши конкретна преценка на представения препис от решение, дали съответства на изискванията на чл. 51, ал. 3 от ЗМТА. Този въпрос не може да се приеме, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС , изразена в определение № 743 от 2015 г. по ч.т.д. 2415/15 г. ВКС, II ТО. С това определение ВКС разяснява само изискването на закона за удостоверяване на заверката на препис от чуждестранно арбитражно решение от МВнР, приемайки, че не е абсолютно изискване, като това изискване може да се удовлетвори като се удостовери чрез апостил издадения документ. При преценка допускане на касационно обжалване, не могат да се обсъждат конкретните удостоверявания, представени в процеса върху представеното решение на арбитражния съд по реда на чл. 51, ал. 3 от ЗМТА. Поставеният правен въпрос не може да е свързан с правилността на обжалвания акт. В случая поставеният първи въпрос не е разрешен от въззивния съд по формулирания от касатора начин. Въззивният съд е приел, че е необходимо да се представи препис или арботражно решение, по отношение на което да се установи автентичността му, кой е органът, който го е издал и в какво качество, в този случай, апостилът или легализацията ще установи правомощията на издателя и качеството му. Правният въпрос е свързан не с издаване на апостил, а какво е удостоверено чрез поставения апостил. В случая е прието, че апостилът не може да удостовери заверения нотариално заверен препис, тъй като съгласно изискванията на Хагската конвенция на удостоверяване по реда на тази конвенция подлежат само публичните актове, докато арбитражното решение е частен акт. Разрешението, дадено от ВКС в посоченото определение, засяга възможността за публичен акт да не се изисква легализация, а да бъде заместена с апостил. Въпросът за легализацията на нотариалната заверка на препис от арбитражно решение е конкретен, не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения поставеният първи въпрос, не представлява основание за допускане касационно обжалване. По отношение на втория правен въпрос - не може да се приеме, че въззивният съд е разрешил поставения въпрос в обжалваното определение. Въззивният съд не е разрешил правния въпрос за предимство на нормите от Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, пред вътрешното законодателство. Въззивният съд е приел, че специалните изисквания на посочената конвенция, регламентирани в чл. 4 и чл. 5 от същата, следва да се изпълнят като се приложат и изискванията на чл. 118-122 от ГПК. В този смисъл не е разрешен правният въпрос за приложението на международен договор, пред нормите на вътрешното право. А е прието, че в изпълнение изискванията на Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, следва да се изпълнят предпоставките, предвидени чл. 4 и 5 от конвенцията и чл. 118-119 от КМЧП, т.е. при приложение на конвенцията, ищецът следва да представи надлежно заверен оригинал или надлежно заверен препис от решението. Тези мотиви, не са обусловили решаващия извод на съда, тъй като в случая въззивният съд е счел, че представените преписи, не представляват надлежно заверени преписи, защото няма удостоверяване подписа и качеството на лицата, издали арбитражни решения, съответно апостил или легализация на подписа. Липсва удостоверяване подписите и качеството на лицата, издали арбитражното решение било чрез удостоверяване от МВнР, било чрез апостил, като целта на това удостоверяване е да се установи автентичността на акта. В този смисъл, липсва произнасяне по приложението на Конвенцията с предимство пред вътрешното законодателство, а е прието, че изискването на Конвенцията, предвидено в чл. 4 и 5, не е спазено. Поради това поставеният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване на определението. Посоченият трети въпрос, е теоретичен и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Как се изпълняват 8 8 изискванията за удостоверяване на влизане в сила на арбитражното решение, в случая не е решаващ въпрос, колкото въззивният съд е приел, че решението не е представено с надлежно удостоверяване на неговата автентичност. Подадена е молба вх. № 2626 от 22.03.2022 г., с която са представени нови доказателства от частния жалбоподател. По-горе бе посочено, че правилата на чл. 280 от ГПК са приложими и относно производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. По същество обжалването на определенията, представлява произнасяне по допускането до касационно обжалване, ако са налице предвидените в чл. 280 от ГПК представки. При тази преценка е недопустимо да се събират нови доказателства, защото се преценява правилността на обжалвания акт по същество. В случай, че касационната инстанция установи необоснованост или съществено нарушение на процесуалните правила, изразвящо се в нарушаване правото на защита на страната, в частност да представи доказателства, тогава касационната инстанция може да върне делото със задължителни указания по прилагане на закона. Но касационната инстанция не може да съобразява нови факти, настъпили след постановяване на обжалвания акт. Освен това, касационната инстанция не може да съобразява доказателства в хипотеза на даден и изтекъл срок за отстраняване на нередовности на молбата, с която е сезиран съдът, защото е контролно-отменителна инстанция и не разрешава поставен процесуален правен въпрос. В този случай, представения препис от решение с посочената молба, не може да бъде взет предвид в настоящето производство. Позоваването на Тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, не е основателно. Производството пред ВКС, в случая е по реда на чл. 274, ал.З, т. 1 от ГПК, то няма характеристиките на въззивно производство. Поради разрешението в посоченото тълкувателно решение, е неприложимо. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България ОПРЕДЕЛИ НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3185/02.12.2021 г. по ч.гр.д. 3262/21 г., по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: