Р Е Ш Е Н И Е № 50178 гр. София,10.01.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№541 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск по чл.47, ал.2 от ЗМТА за отмяна на решение №1541/29.01.2015 г. по арбитражно дело №1541/2014 г. на арбитър Б. Г.. Ищцата М. Й. Н. обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че е разгледан спор, който не подлежи на решаване от арбитраж. Ответникът – „Профи кредит България” ЕООД излага съображения за недопустимост на иска, евентуално за неоснователността му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че искът е процесуално допустим /единственото доказателство за осъществено връчване на арбитражното решение на М. Н., е покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20208940401774, връчена на 02.02.2021 г., респективно с подаване на настоящата искова молба на 10.02.2021 г., срокът по чл.48, ал.1 от ЗМТА се явява спазен/, намира, че следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение. Законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл.19, ал.1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - §8, т.5 от ЗИД на ГПК и чл.47, ал.2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение и за образуваните пред ВКС производства по чл.48 от ЗМТА, за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител, преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение №9/24.10.2012 г. по к.д.№15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 от ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В този смисъл след като защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна, в предвидения от закона срок, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 от ГПК и чл.47, ал.2 от ГПК - ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 от ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл.405, ал.5 от ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл.47 от ЗМТА. В светлината на изложеното и тъй като в случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като ищцата в качеството си на кредитополучател се явява „потребител” по смисъла на §13, ал.1 от ДР на ЗЗП, следва да бъде обявена нищожността на решение №1541/29.01.2015 г. по арбитражно дело №1541/2014 г. на арбитър Б. Г.. С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата направени разноски пред ВКС в размер на 1642.75 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №1541/29.01.2015 г. по арбитражно дело №1541/2014 г. на арбитър Б. Г.. ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Й. Н. ЕГН [ЕГН] сумата от 1642.75 лв. разноски. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.