Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. София, 09.03.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Диана Хитова Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 59/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 73 ЗЧСИ и е образувано по жалба на Съвета на К. на ЧСИ срещу решение на Дисциплинарната комисия към К. на ЧСИ, с което е отхвърлено искането на Съвета на К. на ЧСИ за налагане на наказание на ЧСИ В. Й. за нарушение на чл. 22 ГПК и чл. 20 от Етичния кодекс на ЧСИ. В жалбата се излага довод, че Дисциплинарната комисия неправилно е тълкувала и приложила чл.20 от Етичния кодекс на ЧСИ във връзка с чл. 22 ГПК, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и налагане на наказание на съдебния изпълнител. По повод на жалбата, Министерство на правосъдието е изразило становище за оставяне в сила на обжалваното решение, а ЧСИ В. Й. не е упражнил правото си на отговор. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е и основателна, тъй като Дисциплинарната комисия неправилно е приложила чл.20 от Етичния кодекс на ЧСИ във връзка с чл. 22 ГПК. Тълкуването на тези разпоредби се е наложило, тъй като С. на К. на ЧСИ е направил искане за налагане на наказание на ЧСИ В. Й. поради нарушение на посочените норми, изразяващо се в това, че съдебният изпълнител е образувал пред себе си изпълнително дело за принудително събиране на същото вземане срещу длъжника, което преди това бил цедирал на взискателя /изп.д. 590/2016г. по описа на ЧСИ В. Й./. Според Съвета на камарата е било налице основание за отвод по чл. 22 ГПК, поради което съдебният изпълнител е нарушил забраната за конфликт на интереси, съдържаща се в чл. 20 от Етичния кодекс на ЧСИ. По направеното искане за налагане на дисциплинарно наказание обаче, Дисциплинарната комисия е приела обратното с решението си, а именно, че поради извършената цесия, ЧСИ В.Й. не е страна в изпълнителното производство и може да изпълнява правомощията си на съдебен изпълнител за принудително събиране на цедираното си вземане. Това разбиране обаче е дълбоко погрешно, защото не е отчетена хипотезата на чл. 22, ал.1, т.1, пр.3 ГПК- „когато заедно с някоя от страните по делото е субект на свързано със спорното правоотношение“. В случая ЧСИ В.Й. заедно с взискателя са страни по правоотношението възникнало от сключения договор за цесия, което правоотношение безспорно е свързано с вземането на цесионера срещу длъжника, което е предмет на изпълнението. Освен това съдебният изпълнител заедно с длъжника са страни по правоотношението, възникнало от направените в исковото производство разноски /за които е издаден процесния изпълнителен лист/, защото въпреки цесията това правоотношение между цедента и длъжника се запазва без прехвърленото вземане и длъжникът може да упражни възраженията си по това правоотношение, включително и други лични възражения, произтичащи от други отношения с цедента срещу взискателя цесионер, а по тези възражения би следвало да се произнесе „безпристрастно“ срещу себе си съдебният изпълнител цедент, т.е. правоотношението между съдебния изпълнител цедент и длъжника е свързано с вземането на цесионера срещу длъжника. Тъй като в случая спрямо ЧСИ В.Й. е налице хипотезата на чл. 22, ал.1, т.1, пр.3 ГПК, а съгласно чл.20, ал.2 от Етичния кодекс на ЧСИ конфликтът на интереси се предполага, когато е налице някоя от хипотезите на чл. 22 ГПК и доколкото презумпцията не е оборена при условията на пълно и главно доказване, то следва, че съдебният изпълнител е нарушил чл. 20, ал.2 от Етичния кодекс на ЧСИ, поради което искането за налагане на наказание е основателно, а решението на Дисциплинарната комисия е неправилно и подлежи на отмяна. При определяне на наказанието следва да се вземат предвид редица обстоятелства, които съгласно чл. 53 от Устава на К. на ЧСИ са тежестта на нарушението, условията при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като се спазва принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. В случая отегчаващите обстоятелства са следните: нарушението е извършено при умисъл като форма на вината, тъй като съдебният изпълнител е имал съзнание за изпадането в конфликт на интереси, тъй като е знаел за свързаните си правоотношения с взискателя цесионер и длъжника, но въпреки това е целял или допускал тази противоправност; причинени са вреди на длъжника изразяващи се в платените такси и разноски по неправилно образуваното изпълнително дело пред този съдебен изпълнител; и многократно наложените дисциплинарни наказания за извършени други нарушения по други дисциплинарни дела. Смекчаващите обстоятелства са ниският размер на причинените вреди- около 270лв.; липсата на други нарушения по образуването, воденето и приключването на изпълнителното дело- изпълнението е реализирано само и единствено чрез запор върху трудовото възнаграждение и са начислени такси и разноски съразмерни и адекватни на изпълнението; нарушението е първо по вида си за цялостната дейност на съдебния изпълнител. При този баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, но отчитайки и принципа за съразмерност и съответност на санкцията с нарушението, съдът счита, че глоба в размер на 2000лв. би била справедливото наказание в случая. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 13.09.2017г. на Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ, постановено по дисц.д. 22/2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Налага на частен съдебен изпълнител В. Й. рег.№ 721 по регистъра на КЧСИ и район на действие Окръжен съд- Враца дисциплинарно наказание на основание чл. 68, ал.1, т.2 ЗЧСИ „глоба в размер на 2000лв.“ за извършено нарушение по чл. 22 ГПК и чл. 20 от Етичния кодекс на ЧСИ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: