3 Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 09 февруари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1591 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия П. Т. И. срещу решение №125 от 20.10.2015 г., постановено по ВНОХД №323/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. С присъда №30, постановена на 26.10.2015 г. по НОХД №197/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора, подсъдимия И. е признат за виновен в това, че за периода от 08.12.2014 г. в [населено място], на два пъти, при условията на продължавано престъпление и при условията на „опасен рецидив“ отнел от владението на К. М. П. и М. Ц. Д. чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои на обща стойност 1 633, 22 лева, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание шест години „лишаване от свобода“, което на основание чл.60, ал.1, във вр. с чл.61, т.2 ЗИНЗС трябва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“. И. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 65 лева в полза на Държавата. С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. В касационната си жалба подсъдимият И. сочи касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 НПК. Поддържа, че наказанието му в размер на шест години „лишаване от свобода“ е завишено и моли същото да се намали. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия И. поддържа касационната жалба. Твърди, че при определяне на наказанието решаващите съдилища не са отчели направените от И. признания пред органите на досъдебното производство и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Моли наказанието да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като твърди, че при определяне на размера на наложеното наказание правилно е било отчетено обстоятелството, че подсъдимият е действал при условията на „опасен рецидив“, като осъщественото престъпление е след седемнадесет предходни осъждания, единадесет, от който извършени при „опасен“ рецидив. Предлага да не бъде намалявано наказанието, тъй като то не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прецени, че правилно наказанието на подсъдимия И. е определено по реда на чл.58а, ал.1 НК, като са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства многобройните му предходни осъждания, краткия период от време, изминал от изтърпяването на предходно наказание, това, че подсъдимият е осъждан многократно, все за престъпления против собствеността и изтърпените предходни наказания не са успели да постигнат целите на специалната превенция. Правилно при индивидуализация на наказанието са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и затрудненото материално положение на И.. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства предходните съдилища вярно са определили наказанието на подсъдимия при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като законосъобразно са го редуцирали по реда на чл.58а, ал.1 НК. Отмереното наказание шест години „лишаване от свобода“ не е несъразмерно тежко, а напротив е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на подсъдимия И.. Касационният съд прецени, че не са налице предпоставките за намаляване на наказанието на подсъдимия, като прие, че предвид броя на предходните му осъждания и липсата на постигнат ефект от изтърпяване на наказанията до момента, целите на специалната превенция не могат да бъдат постигнати с по- леко наказание. Намаляването му би поставило в опасност и постигане на целите на генералната превенция, тъй като съдебното минало на И. сочи на константно поведение, при което той непосредствено след изтърпяването на предходно наказание извършва ново престъпление, сходно с това- предмет на настоящото дело. Предвид изложеното, съдът прецени, че наложеното на подсъдимия И. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и същото не следва да бъде намалявано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №125 от 20.10.2015 г., постановено по ВНОХД №323/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.