1 Р Е Ш Е Н И Е № 558 София, 16 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети ноември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Павлина Панова при секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Я. Гебов, като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 585/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби на защитниците на подсъдимия П. Н. Н. срещу въззивно решение № 139 от 29.07.2010 г., постановено от Бургаския апелативен съд по ВНОХД № 109/2010 г. , с което е била изменена първоинстанционна присъда № 32 от 25.11.2009 г., постановена от С. окръжен съд, като престъплението, за което подс. Н. е бил признат за виновен, е било преквалифицирано по чл. 343 ал.3 б. Б пр.1 вр. чл. 343 ал.4 от НК и той е бил оправдан по обвинението да е нарушил правилото на чл. 6 ал.1 от ЗДвП. С първоинстанционната присъда № 32/25.11.2009 г., постановена по НОХД № 506/2009 г., подс. Н. e бил признат за виновен по обвинението по чл. 343 ал.4 вр. ал.3 б. Б пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК, за това, че на 21.12.2008 г. на кръстовище пътен възел „Петолъчка” при управление на МПС – л.а. Ауди А-6 с ДК № С 11 71 ХХ нарушил правилата за движение по чл. 6 ал.1 и чл. 21 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Й. С. и средна телесна повреда на А. Николов К., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК било отложено за срок от четири години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. В касационната жалба, подадена от защитника адв. М., се съдържат твърдения за наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, без да се излагат доводи в тяхна подкрепа. Касационната жалба, подадена от името другия защитник на подсъдимия – адв. К., релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК - нарушение на материалния и на процесуалния закон. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се визира нарушение на реда за формиране на вътрешното убеждение на съда, доколкото съдът не е съобразил същото с противоречията между заключенията на експертизите, назначени в хода на досъдебното и съдебно производства, игнориране на заключението, депозирано по комплексната А., без да се излагат съображения за причините за това, липса на отговор на всички защитни доводи на подсъдимия, игнориране на важни оправдателни доказателства по делото. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон се излагат съображения за липса на причинна връзка между нарушението на правилата за движение по чл. 21 ал.2 от ЗДвП и настъпилото ПТП. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция защитата на подс. Н. поддържа жалбата с всички изложени съображения в нея, както и искането си за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което той да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като въззивният съд по същество не е изпълнил задължителните указания на предишен състав на ВКС. Повереникът на частния обвинител Д. пледира за оставяне на жалбата на подсъдимия без уважение, тъй като на всички нейни доводи е даден отговор с въззивния съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства, като изрично в решението си е посочил, че формира убеждението си и върху КМАТЕ. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с оглед искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не са изпълнени указанията на ВКС, а при наличието на две противоречащи си в изводите експертизи не е посочено защо не се кредитира заключението по КМАТЕ. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е частично основателна. С решение № 218/27.05.2010 г., постановено от ВКС, НК – І н.о., е било отменено предходно въззивно решение № 19/05.02.2010 г. , постановено по ВНОХД № 8/2010 г. на АС – Бургас, и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като са дадени конкретни указания за уважаване на доказателствените искания на подсъдимия и защитата му. В хода на новото въззивното производство в изпълнение на даденото указание от ВКС е проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което е била допусната и назначена, а впоследствие и изслушана комплексна медико-автотехническа експертиза, която е следвало да отговори на въпросите, които са били поставени на първата А. /л.50-66 от дос. производство/, както и на нови въпроси, поставени от защитата. Въпреки назначаването и изслушването на експертизата, в новото въззивно производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Върховният касационен съд констатира наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение от страна на въззивния съд на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, изискващи от него да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, което е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия Н.. Постановяването на потвърдително решение, въпреки уважаване на доказателствените претенции на подсъдимия и защитата му, какъвто е настоящият случай, не е процесуално недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателство и едва след това е направил единствено възможния и безпротиворечив извод за механизма на престъплението. Настоящият случай обаче разкрива съществени отклонения на въззивната съдебна инстанция от този процесуален принцип. По делото са налице две автотехнически експертизи – едната, назначена в хода на досъдебното производство /л.71-л.100/, а другата – назначена в хода на въззивното производство /л. 7 – л.35/, в която е взел участие и експерт съдебен лекар. Макар и част от задачите на двете експертизи да са се припокривали, втората е имала за допълнителна цел да даде отговор на задачи, поставени от защитата относно механизма на ПТП и възможността за предотвратяването му. Няма противоречие в експертните заключения относно неизбежността на първия удар при настъпилото произшествие – между л.а. Ауди и л.а. Ф. пасат, както и че съставомерните увреждания на пострадалите не са били получени при този удар. Не така обаче стои въпросът с възможността за предотвратяване или не на втория удар – между л.а Ауди и л.а. Ф. Мондео. Няма противоречие между двете експертни заключения за това, че при скоростта, с която е управлявал подсъдимия Н. л.а. Ауди – 118 /114/ км/ч, вторият удар е бил неизбежен и непредотвратим. С оглед вмененото във вина на Н. нарушение на правилата за движение – по чл. 21 ал.2 от НК, в обхвата на предмета на доказване е стоял въпросът дали, ако той е управлявал със скорост не по-висока от 50 км/час, както го е задължавал знак В – 26, то този втори удар е могъл да бъде избегнат. По този въпрос обаче е налице съществено противоречие между двете експертни заключения. В първото – отговор №17, е посочено, че в случай на управление със скорост 50 км/ч л.а. Ауди отново би навлязъл при въртеливото си движение върху пътното платно в насрещната лента за движение, но удар между него и л.а. Ф. не би настъпил. В съобразителната част на експертизата /л.91/ е посочено, че дори и да би било имало удар, то „твърде е възможно да не се достигне до телесни увреждания в автомобила Ауди”. Във второто заключение /л.27-28/ експертите са обосновали мнението си, че вторият удар и при скорост от 50 км/ч би бил неизбежен, тъй като след първия удар л.а. Ауди е бил неуправляем, неговата опасна зона за спиране в този случай би била 38 метра, а разстоянието между двата автомобила е било 36 метра. Тези противоречиви изводи на двете експертни заключения е следвало да намерят отражение в разсъждението на съда относно механизма на деянието и виновното или невиновно поведение на подсъдимия за него. Въпреки наличието им, въззивният съд не е посочил това в решението си, а очевидно не е поставил и на обсъждане това различие. На л. 6 от решението съдът е посочил, че въз основа на двете експертни заключения се потвърждават изводите на първоинстанционния съд, тъй като подсъдимият сам, управлявайки с превишена скорост, сам се е поставил в нарушение на правилата за движение. Приел е, че е „безспорно”, че ако подс. Н. е управлявал л.а. Ауди със скорост от 50 км/ч, то вторият удар би бил предотвратим. Тези констатации не почиват на съдържанието на двете експертни заключения, които именно в тази им част са противоречиви и в никакъв случай не са безспорни. Нещо повече, в устните си разяснения пред съда в съдебно заседание на 13.07.2010 г. /л. 71 гръб/ вещото лице инж. И. е изразил несъгласие с методиката, по която са работили експертите по първата експертиза именно при изчисленията си по този спорен въпрос. Това обстоятелство е следвало да мотивира съда да продължи съдебното следствие за изясняването на този факт, изключително важащ за предмета на доказване по делото. Съдебният състав е имал възможност да извърши повторен разпит на експертите от първата А., а при необходимост и на осн. чл. 153 от НПК да назначи повторна експертиза. Съдът, който събира доказателства, е длъжен да направи това както „за” обвинението, така и „против” него, което още в по-голяма степен е трябвало да стане в производство, по което са му предоставени противоречиви експертни изводи, които по естеството си биха рефлектирали в коренно противоположни правни изводи. Не би могло да се приеме, че съдът е достигнал до обективната истина по делото, ако той е игнорирал част от доказателствата и не е изложил съображения в решението си дали те не позволяват някакъв друг вероятен извод за механизма на ПТП. Съдебният състав не е положил усилия да интерпретира второто експертно заключение и да изследва относимостта на изводите му към предмета на доказване, както и към тезата, поддържана от защитата на подс. Н.. По този начин съдът е постановил решението си върху необективно, непълно и невсестранно изследване на обстоятелствата по делото. В този смисъл с изключителна прецизност следва да се обсъжда заключението на А., като е наложително съдът да прецени дали да не се възползва от експертните познания на повече експерти в тази област. При положение, че съдът е направил изводите си относно механизма на деянието само върху част от доказателствените източници, а други изобщо не е обсъждал, въпреки че отговорът дали следва да се кредитират или не следва да насочват към същия или друг извод относно механизма на ПТП е бил решаващ за изхода на делото по въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, то изводите на съда за безпротиворечивост на доказателствените материали и наличието само на един извод – че поради поведението на подс. Н., изразило се в нарушаване на правилата за движение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, е настъпило произшествието, са направени в нарушение на процесуалните правила, задължаващи съда да разкрие обективната истина по делото и да достигне до нея /чл. 13 и чл. 107 от НПК/. Поради това упрекът за едностранчив и избирателен подход при събирането и проверката на доказателства не е лишен от основание, а той е рефлектирал и върху доказателствено-оценъчната дейност на съда. Вярно е, че когато съдът не е съгласен с експертното заключение, той не е обвързан с него и следва да мотивира своето несъгласие, но това не означава, че не следва да използва знанията на съответни експерти, за да получи отговор на въпроси, за които самият той не разполага със специални знания, и от които зависят фактите, предмет на доказване в наказателния процес. В случая несъгласието с КМА. по отношение на неизбежността на втория удар не е мотивирано от съда, нито пък е използвана възможността на чл. 153 от НПК за отстраняването на противоречията в експертизите. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК. Те по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново въззивно съдебно производство, което налага отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на същото съдебният състав следва да извърши необходимите действия с цел изясняване на спорните обстоятелства посредством специалните знания на експерти от областта на автомобилната техника и физиката. След получаването на съответното заключение следва да обсъди отново фактите по обвинението и да направи съответните фактически и правни изводи. Доколкото допуснатите съществени процесуални нарушения биха повлияли на изводите за правилното приложение на материалния закон, настоящият състав на ВКС намира за безпредметно обсъждането на този довод в касационната жалба, но същият следва да се има предвид от новия състав при произнасянето му при новото разглеждане на делото. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.4 вр. ал.3 т.2 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 139/ 29.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 109/2010 г. от Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд от стадия на разпоредителното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.