4 Р Е Ш Е Н И Е № 331 гр.София, 21 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1627/2011 година Подсъдимият М. Ш. (Mehmet Şen) чрез свой защитник е обжалвал по касационен ред решението на Софийския апелативен съд, доколкото с него е потвърдена наказателната му отговорност в присъдата на Кюстендилския окръжен съд. Присъдата в първата инстанция - № 20 от 13 октомври 2010 год. по нохд № 402/2010 год., е за две престъпления: по чл.242, ал.4, във вр. с ал.2 и с чл.26 НК, извършено продължавано и с две деяния на 2 и 3 февруари 2010 год. – за митническа контрабанда през границите последователно с Република Турция и Република М., на високорисково наркотично вещество (976 г хероин със съдържание на 67,58% диацетилморфин и на стойност 122 000 лева – в особено големи размери, когато случаят е особено тежък); по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1 НК, извършено по същото време, но между двете дати на територията на страната (между пресичането на границите с двете посочени държави) – за незаконното държане на посочения наркотик в особено голямо количество. И двете престъпления са наказани при условията на проведено в първата съдебна инстанция съкратено съдебно следствие (поради това-с наказания под предвидените в НК минимални размери: съответно 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба 100 000 лева, и 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба 10 000 лева; общото наказание за съвкупността от двете престъпления е в размер на по-тежкото от двете поотделно наложени наказания и то да бъде изтърпяно в затвор при строг първоначален режим. Решението във втората (въззивната) инстанция - № 47 от 9 март 2011 год. по внохд № 50/2011 год., е по жалба от подсъдимия и е за изменение на присъдата с преквалификация на контрабандата само по ал.2 на чл.242 НК и намаляване на наказанието 7 години и 6 месеца лишаване от свобода с 1 година и 6 месец, и глобата – с 40 000 лева – като такова по чл.242 НК, и като общо наказание. В подадената сега (касационна) жалба въззивното решение е оспорено с доводи, които могат да бъдат отнесени към трите касационни основания по чл.348 НПК, но искането на нейния подател е само за оправдаване за престъплението по чл.354а НК и за чувствително намаляване на вече намаленото на 6 години лишаване от свобода наказание. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а според участващия в него прокурор тя е неоснователна. Върховният касационен съд намери жалбата за неоснователна. 1. Липсва нарушение на закона с правната квалификация на извършеното не само като митническа контрабанда по чл.242 НК, но и като незаконно държане по чл.354а НК на контрабандирания хероин. Вярно е,че незаконното пренасяне на наркотика през границата също предполага неговото държане, но в случая между тях съществува нещо повече от привидната и д е а л н а с ъ в к у п н о с т, каквато е имал предвид В(К)С по делата, на чиито решения е било направено позоваване от името на подсъдимия във въззивната инстанция (р.89/ и 362/95-І, Сб., с.91-94 се отнасят за случаи на митническа контрабанда на наркотици, разкрита на граничен КПП п р и в л и з а н е в с т р а н а т а). Правната квалификация на извършеното от подсъдимия Ш. единствено по чл.242 НК би оставила необхванато пренасянето на хероина в ъ в в ъ т р е ш - н о с т т а на страната. Тъкмо поради това в сегашния случай незаконното пренасяне по чл.242 не може да изключи р е а л н а т а с ъ в к у п н о с т с пренасянето по чл.354а НК – първият вид пренасяне има отношение само към преодоляването на митническия контрол, а вторият е всяко друго пренасяне, включително последователното между две различни митнически граници (отвън-навътре или обратно), или дори на една и съща, но по различно време (вж. например р.527/92-І, Сб., с.127). Нещо повече – по същите съображения реалната съвкупност по чл.242 и чл.354а НК не може да бъде изключена в тези хипотези даже когато последната разпоредба е действала в редакцията си до 2006 год. (ДВ, бр.75 от с.г.), и е съдържала изрично пренасянето на наркотични вещества като форма на изпълнителното деяние (обратното, както изглежда, неправилно смята САС на с.6 от мотивите). 2. Липсва нарушение и на процесуалните правила и даже е съмнителна сериозността на оплакването за непосочения номер на първоинстанционното дело, по което е била постановена проверената от САС присъда-присъда, която е получила номер и дата на издаване, може да бъде съдебен акт само по едно дело. 3. Липсва, накрая, и явна несправедливост на наложеното наказание, а съмнението тук е за недоразумение у жалбоподателя. Недоразумението възниква поради това, че наказанието и в двете предходни съдебни инстанции е определено при условията на чл.55 НК (под минималния, предвиден в закона размер, заради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства), а жалбоподателят упреква съдилищата, че не са го приложили. В същото време определеното при условията на чл.55 НК наказание е толкова далеч от минималния размер, предвиден в закона, че за неговата несправедливост може да се съди единствено по това, че според приложеното към делото проекто-споразумение подсъдимият е бил съгласен да изтърпи не 6, а 5 години. При това положение претенцията на подсъдимия се явява според ВКС очевидно прекомерна, още повече, когато възражението му е само срещу оценката на смекчаващите отговорността обстоятелства, а не срещу тяхното установяване. 4. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 9 март 2011 год. по внохд № 50/2011 год. на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: