5 Р Е Ш Е Н И Е №100 София.01.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Л. З. изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 4369/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 156 от 17.03.2014 г. постановено по т.д. № 4369/2013 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на решение № 1228/18.06.2012 г. по т.д. № 3425/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, VІ т.о., 17 състав по т.д. № 1452/2011 г. за отмяна, по предявените от Р. Н. Н., Надежда И. Б. и Н. Тонова М. срещу ПП”Обединени земеделци” искове с правно основание чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, вр. С § 2 ЗПП, на решенията, взети от Втория редовен конгрес на ПП”Обединени земеделци”, проведен на 26.03.2011 г., поради нарушение на чл.13, ал.3, т.3 от Устава. Обжалването е допуснато поради вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим като постановен по недопустим иск. К. – ПП”Обединени земеделци”, представляван от процесуалния си пълномощник адвокат С. С., поддържа доводи за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск и извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност на решенията на конгреса на партията. По съображения в жалбата и в защита, депозирана в съдебно заседание на 18.06.2014 г., се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Ответниците по касация не са заявили становища. Постъпилите по делото писмени бележки, изготвени от техния процесуален пълномощник адвокат А. Я., не могат да се вземат предвид, с оглед депозирането им след приключване на устните състезания в публичното съдебно заседание на 18.06.2014 г. и поради липса на даден срок за представяне на писмени защити по реда, предвиден в чл.149, ал.3 ГПК. Действително, писмените бележки са с рег. № 5743 с дата на постъпване във ВКС на 18.06.2014 г., получени в деловодството на Търговска колегия на 19.06.2014 г., като във входящия регистър на ВКС не се отбелязва времето/точен час/ на постъпване на книжа по делата. Обстоятелството, че писмените бележки са депозирани след разглеждане на делото в публичното съдебно заседание, е видно и от отразяването върху тях, че делото е „гледано на 18.06.2014 г., 09.00 ч”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – София е приел за недоказана от страна на ответната политическа партия редовността на избора на делегати на конгреса от страна на съответните регионални организации. Този извод е основан на липсата на годни доказателства за броя на членовете на съответните общински организации и за броя на членовете на съответните общи събрания, на които са избрани делегатите за конгреса, поради което не би могло да се установи дали при техния избор е спазена определената с решението на Постоянното присъствие от 27.04.2010 г. норма на представителство – 1:10. За неоснователни са счетени доводите във въззивната жалба на ПП”Обединени земеделци” за липса на надлежно сезиране на съда по въпроса за спазване нормата на представителство. Решаващият състав е изложил съображения, че след като в обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено като нарушение при провеждането на конгреса допускането до участие на лица, които нямат статут на редовно избрани конгресни делегати съгласно императивните изисквания на чл.13, ал.3, т.3 от Устава, решение от 22.02.2011 г. на Постоянното присъствие и решение от 12.03.2011 г. на Управителния съвет, то позоваването на допуснато нарушение на посочената уставна разпоредба имплицитно включва твърдение, че при избора на делегати на конгреса не е спазена нормата на представителство. Въззивният съдебен състав не е възприел доводите за редовност на провеждането на конгреса, като е преценил като ненадлежни писмените доказателства, представени при въззивното разглеждане на делото – извлечение от протокол от заседание на Постоянното присъствие от 24.03.2011 г. и обобщена информация за числения състав на областните организации и избраните делегати за Втория редовен конгрес. Обжалваното въззивно решение е валидно, но е процесуално недопустимо, поради това, че е постановено по недопустими субективно съединени искове. Съображенията на настоящия съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение за този извод са следните: Правната регламентация на учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на политическите партии се съдържа в действащия Закон за политическите партии/ЗПП/ от 01.04.2005 г. Този род сдружения е извън обхвата на юридическите лица с нестопанска цел /сдружения и фондации/, чийто статут е предмет на законодателна уредба в Закона за юридическите лица с нестопанска цел/ ЗЮЛНЦ/. Този извод произтича не само от вложения в ЗЮЛНЦ смисъл на понятието юридически лица с нестопанска цел, но и пряко от разпоредбата на § 2, ал.1/ след изм. през 2009 г./ съгласно която организациите, имащи за цел извършването на политическа дейност /наред с религиозните общности, читалища и др./ се уреждат с отделен закон. Действително, в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПП е предвидено субсидиарно приложение на ЗЮЛНЦ за неуредените в закона въпроси. В случая не би могло да се приеме, че в ЗПП не е предвиден ред за защита срещу незаконосъобразни и несъобразени с императивни уставни разпоредби конгресни решения на политическа партия. Макар и като защита срещу вписвания в публичния регистър на политическите партии в Софийски градски съд, в чл.18, ал.1 ЗПП, съответстващ на прокламирания в чл.11, ал.1 от Конституцията на Република България основен принцип на политически плурализъм, е въведена процесуална възможност за атакуване и на положително регистърно решение от индивидуален член на партията. В този смисъл е постановеното при действието на новия ГПК решение № 50/12.05.2009 г. по т.д. № 95/2009 г., ВКС, І т.о., което се споделя от настоящия състав. Законосъобразността на приети конгресни решения на политическа партия се преценява именно в рамките на регистърното производство и производството пред ВКС/ при обжалване с касационна жалба на решението по молбата за регистрация/, но не би могло атакуваните конгресни решения да са предмет на отделен конститутивен иск за тяхната отмяна с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ. Разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, предвиждаща право на съдебна защита /по реда и в сроковете по ал.6 на чл.25 ЗЮЛНЦ/ относно законосъобразността и съответствието с устава на решенията на общото събрание на сдруженията не би могла да се приложи и по аналогия и спрямо приети на конгрес решения на политическа партия. В случая не се касае за непълнота на специалния закон – ЗПП по отношение на съдебната защита на всеки индивидуален член на политическа партия срещу незаконосъобразни решения, приети от върховния ръководен орган на партията. След като не е налице една от кумулативните предпоставки на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове за правоприлагане по аналогия, а именно – непълнота на нормативния акт, то не следва да се преценява доколко се касае за сходство между предвидения в чл.25 ЗЮЛНЦ ред за съдебно оспорване на решение на общото събрание като върховен орган на сдружението и за случая, за който се цели прилагането по аналогия. Допълнителен аргумент, подкрепящ извода за неприложимост по аналогия на предвидената в ЗЮЛНЦ обжалваемост на решение на върховен орган на сдружение е и вида на търсената защита – чрез конститутивен иск, чиито предпоставки следва да са изрично регламентирани в съответния закон, уреждащ отношенията между индивидуалните членове и партията, в качеството й на юридическо лице с корпоративно устройство. В този смисъл е налице принципно произнасяне от Върховния касационен съд в задължителна за долустоящите съдилища практика, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение № 253 от 30.04.2009 г. по ч.т.д. № 35/2009 г. и определение № 302 от 18.04.2013 г. по ч.т.д. № 1068/2013 г., І т.о., която се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС, ІІ т.о. Предвид изложените съображения и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл.293, ал.4 ГПК, въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение в обжалваната част следва да се обезсилят, като се прекрати производството по делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1228/18.06.2012 г. по т.д. № 3425/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав и потвърденото с него решение на Софийски градски съд, VІ т.о., 17 състав по т.д. № 1452/2011 г. в частта, с която са уважени предявените от Р. Н. Н., Надежда И. Б. и Н. Тонова М. срещу ПП”Обединени земеделци” искове с правно основание чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, вр. с § 2 ЗПП, за отмяна на решенията, взети от Втория редовен конгрес на ПП”Обединени земеделци”, проведен на 26.03.2011 г., поради нарушение на чл.13, ал.3, т.3 от Устава и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: