Р Е Ш Е Н И Е № 198 София, 26.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 658 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Апелативната специализирана прокуратура и жалба на подсъдимия И. Е. К. срещу присъда № 1/ 14.02.2018 г. по внохд № 122/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. В протеста се сочи, че при произнасянето си относно виновността на подс. В. В. съдът е допуснал нарушение на закона и присъдата е постановена при наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Налице е и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като съдът неправилно е отложил изтърпяването на наказанието на подс. К. по реда на чл. 66 от НК. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. В жалбата на подс. К., поддържана в съдебно заседание от неговия защитник, са релевирани трите касационни основания по чл. 348 от НПК и се иска той да бъде оправдан, алтернативно- делото да се върне за ново разглеждане или да се намали размера на наложеното наказание. Защитникът на подс. В. В. намира протеста за неоснователен и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 01.02.2017 г. по нохд № 1495/16г. Специализираният наказателен съд оправдал подсъдимите И. К., В. В. и Н. С. по обвинението по чл. 321 ал.6 от НК, а подс. С. и по обвинението по чл. 282 ал.1, вр. чл. 20 ал.3, вр. чл. 26 ал.1 от НК. Признал подс. К. за виновен, че за времето от 07.03.2013 г. до 15.03.2013 г., при продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, като извършител и подпомогнат от подс. В. В. нарушил служебните си задължения с цел да набави за себе си облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за държавата, поради което и на основание чл. 282 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода /при първоначален „общ” режим на изтърпяване/ и на лишаване от право да заема длъжност в държавен орган или държавно учреждение за срок от пет години. С присъдата е признат за виновен и подс. В. В., който умишлено улеснил длъжностното лице, подс. К. да наруши служебните си задължения с цел да набави за себе си облага и от това е могло да настъпят немаловажни вредни последици за държавата- престъпление по чл. 282 ал.,, вр. чл. 20 ал.4, вр. чл. 26 ал.1 от НК. Осъдил подс. В. на две години и шест месеца лишаване от свобода, ефективно и на четири години и шест месеца лишаване от права. Оправдал и двамата подсъдими по обвинението, че са извършили престъплението в съучастие с подс. С. като подбудител. Въззивното производство е образувано само по жалби на осъдените подсъдими. С цитираната по-горе въззивна присъда АСпНС отменил първоинстанционния съдебен акт по отношение на подс. В. В. и го оправдал да е извършил престъплението по чл. 282 ал.1, вр. чл. 20 ал.4, вр. чл. 26 ал.1 от НК. Изменил присъдата, като оправдал подс. К. по чл. 20 ал.2 от НК и на осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Потвърдил присъдата в останалата й част. По протеста на прокуратурата. Макар и да е релевирано касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, в протеста са изложени съображения за безспорна установеност на помагаческата дейност на подс. В. В. в осъщественото от подс. К. престъпление. Изготвилият процесуалния документ прокурор от АСпП мотивира заключението си за наличие на доказателства по обвинението, съдържащи се според него в показанията на св. К., в протокола за изготвеното ВДС-во от експлоатирани по отношение на оправдания подсъдим С. специални разузнавателни средства и косвено- от протокола за доброволно предаване от св. К. на част от паричната сума в щатски долари. Посочената аргументация сочи, че оплакванията се свеждат до необоснованост на приетите от въззивния съд фактически положения. Според действащия НПК фактическата необоснованост не е касационно основание, поради което касационната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд. Тя следи единствено дали това убеждение е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. Върховният касационен съд не установи процесуални нарушения, допуснати от АСпНС, които да са основание за отмяна на въззивната присъда. Посочените в касационния протест доказателствени средства не са пренебрегнати, а са подложени на внимателен и подробен анализ, поотделно и в тяхната взаимовръзка. Обсъдени са и доказателствата, събрани в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Съдът е анализирал всеки един от разпитите на св. К. в различните фази на процеса и след съпоставянето им с останалите писмени и гласни доказателствени източници е посочил в коя част ги намира за достоверни и защо не ги кредитира изцяло, излагайки убедителни съображения. Твърденията на свидетеля, че е получил информация за митническите регистрационни номера /МРН/ от подс. В. чрез СМС-и са проверени от съда чрез подробен анализ на данните за провежданата електронна кореспонденция по програмата ”WhatsApps” между подс. С. и св. А. Н. от една страна и успоредно протичащата кореспонденция по „Скайп” между св. К. и подс. К., както и чрез анализ на съдържанието на разговорите между подс. В. и подс. С. и времето на провеждането им /установени при използване на СРС и изготвените въз основа на тях ВДС-ва/. Въз основа на изключително подробния и обективен анализ на посочените и от прокурора доказателствени източници съдът е мотивирал с убедителни съображения: първо- защо не може да ползва като достоверен източник за установяване на фактите част от показанията на св. К. и второ: защо приема, че подс. В. не е осъществил действията по предоставяне на процесните МРН на св. К., препратени от последния на подс. К.. Съдът не е пренебрегнал и показанията на св. К. в частта им, в която той твърди, че е получил от подс. В. сумата от 30 хиляди щатски долара за да бъде заплатено за „услугата” на подс. К., но е отказал да ги кредитира поради тяхната фрагментарност, непоследователност и вътрешна противоречивост. Мотивирал е защо счита за недостатъчен за обосноваване на обвинителната теза фактът, че у подс. К. са намерени хиляда щатски долара, като е изложил аргументи за липса на доказателства за техния престъпен произход. Решаващият съд има суверенното право да цени едни доказателствени източници и да отхвърли други, като е длъжен да изложи съображения за това, както е направил в случая АСпНС. Фактическите му изводи не са изградени на база на предположения или превратна интерпретация на доказателствата, нито на негодни доказателствени средства. Несъгласието на прокурора с приетите по делото фактически обстоятелства, установени по предвидения процесуален ред не е основание за извод за допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в случая не са и посочени в подадения касационен протест. Искането за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и за осъждане на подс. В. не може да бъде удовлетворено. В протеста е релевирано оплакване и за явна несправедливост на наказанието на подс. К., свързано с начина на неговото изтърпяване. Възражението за неправилно приложение на института на условното осъждане е мотивирано с довод за много висока степен на обществена опасност на деянието поради заеманата от подсъдимия длъжност във важна държавна институция и характера на вредните последици, които е могло да настъпят. Апелативният специализиран наказателен съд е извършил проверка на атакувания пред него съдебен акт и в частта относно наложеното на подс. К. наказание. На л.56-59 от мотивите е изложил подробни и убедителни съображения за решението си да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, които напълно се споделят и от касационния състав. Извършеното от касатора деяние не разкрива твърдяната от прокурора изключително висока степен на обществена опасност, още повече, че два от епизодите в продължаваната престъпна дейност са приключили във фазата на опита. Заеманата от подс. К. длъжност в Агенция „Митници”, която без съмнение е важна държавна институция, е обстоятелство от значение за обективната съставомерност на престъпния състав и не следва да се отчита като фактор, налагащ ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Съдът правилно е приел, че при преценката за необходимостта от приложение на чл. 66 от НК приоритет има постигането на специалната превенция на наказанието. Като се вземат предвид данните за личността на подсъдимия и изминалия пет годишен период от извършване на престъплението, по време на който той не е извършил други общественоопасни деяния става очевидно, че процесът на превъзпитанието му е напълно постижим и без изолирането му в пенитенциарно заведение. По жалбата на подс. К.. От съдържанието на жалбата се установява, че релевираното касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК е мотивирано с доводи, касаещи обосноваността на атакувания съдебен акт. Изложените по-горе в решението съображения по отношение на касационния протест се отнасят напълно и до касационната жалба. Твърдението за липса на доказателства относно авторството на подс. К. е лишено от фактическо основание. В мотивите към присъдата си АСпНС е анализирал всички доказателствени източници, въз основа на които е приел, че подс. К. е извършил деянието, в което е обвинен. Подробно са обсъдени показанията на свидетелите Б., Ю.М., Е.Т., А. Н., частично тези на св. К. и са съпоставени с протоколите за претърсване и изземване и със заключенията на приетите по делото технически експертизи от вещите лица Й., Л., В. и К.. Фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите и подкрепата им от експертните заключения и съдържанието на ВДС от използваните СРС са дали основание на съда да приеме за безспорно установено, че подс. К. е получил необходимата информация за инкриминираните МРН на международен транзит на стоки и на 07.03.2013 г. генерирал от служебния си компютър съобщение, съдържащо невярна информация за приключена операция по износ на цигари извън границите на ЕС, която е постъпила в транс-европейската митническа информационна система, намираща се в ЕК в гр. Брюксел, а на 15.03.2013 г. направил опит за приключване на такъв фиктивен износ на стоки по още два международни транзита. Съдът е дал подробен отговор на възраженията за недостоверност на показанията на св. К. и е обосновал защо и в кои техни части не ги кредитира. Като достоверни е ценил твърденията на свидетеля, че той е предал на подс. К. МРН на международните транзити, тъй като те са подкрепени от съдържанието на текстовите съобщения по „Скайп”, обменени между него и подсъдимия. Липсва фактическо заключение за осъществена комуникация между подс. К. и подс. С., поради което възражението в жалбата е неоснователно. Такива са и оплакванията, че приетата от първата инстанция и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка почива на предположения, тъй като не било установено на какво се дължи разликата в часовете на проведената комуникация по „Скайп”, снета на двете различни CD-та, както и поради извършена според защитата манипулация на компютъра, ползван от подсъдимия К.. В атакувания съдебен акт въззивният съд е дал подробен отговор на оплакванията и ги е отхвърлил като неоснователни с убедителни съображения. Касационният състав не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото, налагащи отмяна на присъдата. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон и липсват основания за оправдаване на касатора. Възражения по приложение на правото не са изложени в жалбата. Оплакването за явна несправедливост на наказанието е бланкетно, поради което касационният състав няма какво да добави към подробните съображения на АСпНС, които споделя изцяло. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1/ 14.02.2018 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, постановена по внохд № 122/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: