5 РЕШЕНИЕ N 60132 София, 13.12.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при секретар: С. Шишкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N 1956/2020 година. Производството е по чл.290 ГПК. Столична Община е подала касационна жалба против решение №1969 от 30.07.2019г. по т.д. 868/19г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 1384/03.08.2016г. по т.д.№3254/10г. на СГС по същество е осъдена Столична община да заплати на основание чл.79,ал.1, вр. чл.82 ЗЗД на „Екоел -6 ЕООД, сумата 504 509.93лв. – обезщетение за пропусната полза за периода 01.01.08-30.06.08г. по договор № РД 58-744/16.06.2006г., ведно със законната лихва от 08.10.10г., както и в частта за разноските. Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: В частта, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд с решение № 1539 от 03.07.2017г.по т.д. № 2434/17г., след отмяна на решение №1384 от 03.08.2016г. по т.д. №3254/10г. на Софийски градски съд по същество е уважил иск по чл.79, вр. чл.82 ЗЗД за сумата 251 984лв- пропусната полза за периода 01.01.2008г.- 31.03.2008г., като е потвърдено решението на СГС в останалата обжалвана част. Срещу това решение е подадена касационна жалба от „ Екоел-6“ ООД, [населено място] в частите изрично посочени от дружеството, а именно - по отношение на иска предмет на настоящето касационно обжалване, формулирано като - в частта, с която иска е отхвърлен за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи над 251 984 лв. до пълният предявен размер от 336 000лв. за периода от 01.01.2008г. до 30.06.2008г. По същият начин е формулиран и петитума на касационната жалба. Следователно, при така изрично очертан предмет на обжалване и като правна последица, съобразно деволутивния ефект на жалбата е определена и частта, в която решението е влязло в сила - във всички останали непосочени като обжалваеми части, в това число и по отношение на разглеждания иск - над сумата от 336 000лв.С оглед това, настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивния акт- за преценка за неговата допустимост в тази обжалвана част. Както вече бе отбелязано и мотивирано в определението по допускане на касационното обжалване, правната последица от липсата на жалба в определени части на решението го стабилизира и го прави необжалваемо поради влизането му в сила. При тези фактически данни, се налага извод, че ВКС,ІІ т.о.. в предходният касационен състав е бил сезиран с касационна жалба от „ Екоел-6“ ООД, [населено място] в конкретни, вече посочени по-горе части и при изрично очертаване на предмета на касационно обжалване. Липсата на жалба в останалата част е възприета и при предходното касационно разглеждане на делото, изрично с очертаване на предмета на обжалване, изведен от подадената от „ Екоел-6“ ООД касационна жалба.Така в допуснатата до настоящето разглеждане част, страната в касационната си жалба, сезирала предходния състав на ВКС, изрично е подчертала, че претенцията й за пропуснати ползи е с пълно предявен размер от 336 000лв. , като от жалбата се извежда и неудовлетворението й от постановения резултат спрямо периода от 01.01.2008г. до 30.06.2008г. С така заявения предмет на спора предходният състав на ВКС е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд, указвайки, че следва да бъдат разграничени периодите, предмет на претенцията, като се отчете, че присъдената сума от 251 984лв. е дължима само за периода 01.01.2008г. до 30.03.2008г., но не и за следващия период до 30.06.2008. /както е договорен срока на действие на договора/. Следователно, въззивният съд е бил задължен да разгледа спора в така очертаните от касационната инстанция рамки на лимитивно определена висящност. Като се е отклонил от тях, се налага извод, че решението по разглеждания иск над сумата от 336 000 до присъдените 504 509.93лв. е недопустимо поради отвод за пресъдено нещо, като в тази част решението следва да бъде обезсилено. В останалата част за разликата присъдена от въззивната инстанция на основание чл. 79,ал.1 вр. чл.82 ЗЗД над сумата от 251984лв. до предявения размер от 336 000лв., както и за сумата от 251984лв. жалбата е неоснователна. Съобразно задължителните указания дадени с предходното решение на ВКС, въззивният съд е разграничил периодите на дължимост на обсъжданото обезщетение, като изрично е изложил мотиви за неоснователност на доводите на Столична община за разваляне на договора по право. Този довод е заявен и в касационната жалба, макар и общо и в контекст на твърдение за недопустимост на решението. Правилно в тази връзка, решаващият състав е приел, че възражението на Столична община, за това че процесния договор е бил прекратен по право, /обстоятелство обосноваващо твърдението му за недължимост на обезщетението за пропуснатите ползи поради невиновното неизпълнение на поетите задължения/, е неоснователно. Съдът е отчел, че с оглед предмета на договора – извършване дейност по балиране и временно съхраняване на ТБО на площадите определени за това от СОС невъзможността за изпълнение за доставка на договорените количества ТБО / единствено съставляваща в случая непреодолима сила, освобождаваща възложителя от отговорност, би била пълната липса на отпадъци за този период от време, какъвто факт не само не се твърди но и се установява, че ТБО не само е имало, но и същите са били пренасочени към други изпълнители. Освен това, съставът е отчел, че изпълнението на договора е продължило и след обявяване на кризисното положение и след отмяната му, което и обуславя липсата на твърдяната от СО невъзможност за изпълнение, с оглед това кризисно положение. Така, направеният извод, че обезщетение се дължи за целия период до крайният договорен срок за действие на договора е правилен.Съдът е разграничил периодите на дължимост на обезщетението, като е отчел количеството отпадъци които не е доставила Столична община за всяко едно от тримесечията за обсъждания период – 01.01.2008г.- 31.03.2008г. и от 01.04.2008г. - 30.062008. / така както те са били договорени като количества/, съобразно поетото от нея задължение, което я прави неизправна страна по договора за целия период. Искът е приет за доказан и във връзка с установяване на пропусната полза за ищеца, която се изразява в неполучената печалба, съобразена от вещото лице като такава, съизмерима, с получената в предходни години от дружеството, като промяна в обстоятелствата не се установява, а и не се твърди от страните. Съдът е отчел неполучената печалба за периода в цялост за целия договорен срок до 30.06.2008г., но присъждайки я, не е съобразил това, че решението по отношение на претенцията над сумата от 336000лв. е влязло в сила като необжалвано. Следователно, в обсъжданата обжалвана част- до сумата 336 000лв., решението следва да бъде оставено в сила. Касаторът – Столична община е представил списък по чл.80 ГПК, обхващащ дължимите разноски, както за предходното разглеждане на делото във ВКС, така и на тези направени пред въззивната инстанция и пред настоящата инстанция. Общо претендираните разноски, обосновани и доказани / като осъществен разход по пера/ са посочени в размер на 59434.68лв. За да се определи размера на дължимите, съобразно изхода на спора разноски, настоящият състав намира следното: С оглед изхода на спора пред ВКС, ІІ т.о. и уважената от въззивния съд част от исковете, съдът съобрази претендираната и установена сума заплатени разноски в размер на 17 769.68лв., която във връзка с уважената част / чл.78,ал.1 ГПК/ се дължи като разноски в размер на 10 248.23лв. За производството пред въззивната инстанция страната е заявила разноски в размер на 28250лв. – адвокатски хонорар, а пред настоящата касационна инстанция разноски в размер на 13 415лв. С оглед изхода на спора, съобразно настоящето решение и на основание чл.78,ал.1 ГПК, дължими разноски за двете производства са общо в размер на 13 816.40лв. Или общо дължимите за производството пред ВКС ІІ т.о., САС и настоящето производства са в размер на 24 164.63лв, Тази сума следва да бъде присъдена на касатора на основание чл.78,ал.1 ГПК. Противната страна е направила възражение за прекомерност на така поисканите и доказани разноски. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При така направена преценка се налага извод за неустановено несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Доколкото всяко процесуално действие е отчитано и установявано от защитата на Столична община, то осъщественото процесуално представителство е документирано като съответно на сложността на спора. Делото е фактически и правно сложно, с оглед предявените искове и редицата факти подлежащи на доказване и интерпретиране. Доколкото страната не обосновава други доводи по възражението, направено бланково, то се налага извод, че прекомерност на разноските на Столична община не е налице. Ответникът по иска също е претендирал разноски за цялото производството. Съобразно уважената част от въззивният съд по жалбата му пред ВКС, ІІ т.о. следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото пред предходния състав на ВКС, ІІ т.о. в размер на 7849.11лв. Пред въззивната и пред настоящата инстанция са претендирани възнаграждения за един адвокат в размер от по 8600лв. за всяка инстанция или общо 17200лв. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК на същите се дължат като разноски сумата от 8560лв. за двете инстанции или общо дължимите разноски за ответника са в размер 16 409.91лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №1969 от 30.07.2019г. по т.д. 868/19г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 1384/03.08.2016г. по т.д.№3254/10г. на СГС по същество е осъдена Столична община да заплати на основание чл.79,ал.1, вр. чл.82 ЗЗД на „Екоел -6 ЕООД, разликата над 336 000лв. до 504 509.93лв. – пропусната полза за периода 01.01.08-30.06.08г. по договор № РД 58-744/16.06.2006г. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1969 от 30.07.2019г. по т.д. 868/19г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Екоел -6 ЕООД,гр. София да заплати на Столична община направените в производството за всички съдебни инстанции разноски в размер на 24164.63лв ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Екоел -6 ЕООД,гр. София направените в производството за всички съдебни инстанции разноски в размер на 17200лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: