ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 389 [населено място], 25.07.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 1509/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на [фирма],с. Беховица против определение № 4038 от 06.12.2016 г. на Апелативен съд - София, постановено по ч.гр.д. № 5705/2016 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма], против протоколно определение от 19.10.2016 г., по т.д. № 771/2016 г. на СГС, ТО, VI-17 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на производството по делото. Ответникът по частната жалба - [фирма], [населено място] /н./, излага становище за нейната недопустимост и неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състав на софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] против постановеното на 19.10.2016 г., в открито съдебно заседание, определение по т.д. № 771/2016 г. на СГС, ТО, VI-17 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за спиране на производството по делото, не прегражда по-нататъшното му развитие, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Правилността на обжалваното определение подлежи на проверка при инстанционния контрол на решението. Частната жалба е неоснователна. Срещу определенията, постановени от съда, могат да се подават частни жалби когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато обжалваемостта им е изрично предвидена в закона, като това следва от императивната норма на чл. 274, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че подадената срещу определение за отказ за спиране по чл. 229 ГПК, частна жалба е недопустима, тъй като това определение не подлежи на самостоятелно обжалване. То няма преграждащ производството по делото ефект и при липсата на изрична предвидена в закона обжалваемост, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно ТР № 1/17.07.2001 г.на ОСГК на ВКС, т.5, приложимо и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., определенията, с които е допуснато спиране на производството следва да се квалифицират като преграждащи, тъй като макар и по движение на делото и с възможност да бъдат отменени от постановилия ги съд, поради грешка или отпадане на условията, които са ги обусловили, те за дълго могат да осуетят търсената с иска защита. Поради това същите подлежат на обжалване с частна жалба в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК. По аргумент от противното, определенията, с които се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото, не препятстват неговото развитие, и след като тяхната обжалваемост не е предвидена изрично в чл. 229 и сл. ГПК, то те не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 4038 от 06.12.2016 г. на Апелативен съд - София, постановено по ч.гр.д. № 5705/2016 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: